29 Март 2024петък03:31 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Божествена лудница насред Океания

Във Вануату смятат американски войник и английския принц за богове

/ брой: 280

автор:Савена Злъчкин

visibility 3102

На една островна държава, при това твърде млада - получила независимост през 1980 г., се намира един странен остров. Нещата не биха били чак толкова странни - плодородна земя насред Южния пасифик, която дава богати реколти от кава, кафе и кокосови ядки, и мястото нямаше да бъде чак толкова притегателно за антрополозите, ако не бяха малко странните местни култове.
На Вануату сякаш тече някакъв римейк на "Боговете сигурно са полудели" - онази комедия от 80-те, където бушмен от Калахари откри бутилка кока-кола и бе обявен за бог от съплеменниците си. Всичко това се случва в наши дни на Тана - остров с площ от 550 кв. км, който влиза в територията на южноокеанската държава.
Началото е някъде в края на 30-те години на ХХ век. Тук някъде трябва да е кацнал със самолета си военнослужещият в американската армия Джон Фрум. Днес името му е увековечено, а него го смятат за бог. Хората от местното меланезийско племе вярват, че Джон Фрум някой ден ще се върне, за да им донесе просперитет и богатство.

Дечица позират на антрополози пред сборното място на култа в средището му - селото Уайтсендс

Култът се явил като материализация на вековната вяра в бог, който носи блага. Товарът, носен в самолета му, явно е припознат като въпросните блага, слизащи от небесата. "Карго култът" като цяло е религиозна практика, която се среща и по други места - в Нова Гвинея и други меланезийски и микронезийски общества. Активирал се е от сблъсъка на колонизаторството в тихоокеанските държави с местните древни култури още в края на XIX век. Последователите смятат, че благата им се пращат от техните богове или от духовете на предците им.
Религията, която обяви американския войник Джон Фрум за същество с божествен произход, е повлияна от религиозните практики в Залива на сярата на остров Тана. Местното божество Кераперамун се свързва с планината Тукосмера - най-високата на острова. Негов център е селището Уайтсендс или Белите пясъци. Според една версия Джон Фрум е чернокож, според друга - бледолик, трета твърди, че местният жител Манехиви с помощта на своя съюзник Джон Фрум започнал да се появява сред местните, облечен в палто на западняк и да им обещава къщи, дрехи, храна и средства за придвижване. Според четвърти Джон Фрум е видение, получено от пиенето на кава. Или пък е въплъщение на самия Кераперанум, дошъл да обяви новата ера, в която всички бели ще си отидат и ще оставят островите на местното население - меланезийците. А те пък ще се радват на всичките блага, принадлежали в онези дни на белите хора. Но... За да се случи това, народът на Тана трябва да се отрече от всички блага на европейското общество - пари, обучение, християнство и работата в плантациите за копра, и да се завърне към традиционните кастом - танийска дума за обичаи.
Движението "Джон Фрум" придобило популярност през 40-те години, когато 300-хилядна американска армия се установила на територията на днешно Вануату заедно с огромни количества продоволствия. След войната американците си тръгнали, а последователите на Джон Фрум построили аеродрум (от бамбук!), за да умилостивят небесата и да може отново някой ден да кацнат американските самолети с продоволствия. През 1957 г. тогавашният вожд на движението Накомаха създал "Армията на Тана" - ненасилствена ритуална организация, чиито войни провеждат парадите си с ритуално боядисани лица и надпис USA върху голите си гърди. Култът е пълнокръвен и в наши дни, а парадът се провежда на всеки 15 февруари - Денят на Джон Фрум, във Вануату. Вярва се, че на тази дата ще се завърне Фрум, без да се знае в коя точно година ще стане това.
В края на 70-те последователите на Джон Фрум се възпротивили на идеята за независима обединена държава Вануату. Те смятали, че централизираната власт на правителството ще влезе в услуга на западната "модерност" и на християнството. Движението днес се е оформило в самостоятелна политическа партия. През 2007 г. то отпразнува своя 50-годишен юбилей. Тогава на 15 февруари неговият идеен лидер Исаак Уан Никиау, цитиран от Би Би Си, заяви, че "Джон Фрум е нашият Господ, нашият Исус, който най-вероятно някой ден ще се завърне". Подобен празник вече започва да има и по-масов характер и в него участват и туристи.
В недалечното село Йаонанен колективната религия е избрала за свое божество... принца консорт на Великобритания Филип. В сърцето на островната джунгла вярват, че дукът на Единбург има божествен произход. Църквата му представлява колиба, подобна на онези, в които живеят туземците, украсена с негови фотоси, пера и други предмети. От векове, може би от цяло хилядолетие, жителите на тези земи вярвали в една древна история, предавана от уста на уста, от баща на син. Това е историята на сина на планината, чийто дух обикаля в търсене на богата и властна жена, за която да се ожени. Вярвало се, че този човек-дух има бледа кожа за разлика от туземците. В наши дни легендата някак се сляла с образа на принц Филип, който в действителност се оженил за богата жена с власт. Най-вероятно селяните са видели портрета му - неговия и на кралицата, през колониалните времена някъде из административните сгради или в полицията. Тази вяра получила своята храна по време на визитата на  Нейно величество и принц Филип през 1974 г. в Ню Хебридс, както се наричало Вануату тогава - в дните, когато било англо-френска колония. Ето го духа, почитан от техните предци, облечен в искрящо бяло - униформата на морски офицер, дошъл да покаже своята годеница. Никой от последователите на този култ не може да чете или пише. Трите лъскави фотоса на принца в колибата църква са все негови официални фотографии. Първият изглежда да е от 60-те, вторият - от 80-те години на ХХ век, а третият е доста нов. Всички са изпратени от Лондон с дискретното разрешение на принца, който явно знае, че е обект на обожествяване на хиляди мили от дома. Едва през 2007 година обаче последователите научили рождения ден на техния бог, пророк или месия - какъвто там го смята култът - 10 юни. Селото чества деня с особена празничност, с танци и церемониално пиене на кава - опияняваща напитка от корени на пиперово дърво, от която устата изтръпва и буквално онемяваш. Пламенните последователи на култа дори се сдобили с английски флаг, който се вее на бамбукова пръчка насред джунглата.
Всичко това звучи като куп врели-некипели, разказвани от пътешественици, пили кава и поначало превъртели дотолкова, че да се скитат по Южните морета. Но антрополозите подхождат сериозно към този феномен и смятат, че това е отговорът на туземците към колонизацията и западната култура. В култа към Филип има някаква странна ирония. Принцът консорт е известен сред поданиците на Острова (този край Ламанша) като ковач на политически гафове. Веднъж на среща с британски студенти той ги посъветвал да не прекарват прекалено дълго време в Китай, за да "не станат с дръпнати очи". На посещение в Австралия той най-официално запитал изпратените да го приветстват представители на аборигенска общност дали все още имат обичай да се замерват с копия. Което било прието със смутено мълчание. Далече от елегантността на Бъкингам жителите на Тана са прегърнали така силно своите си вярвания, както и принцът е лоялен към неговите си идеи.

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ