Брацигово, априлий 1876-а!

Димитър ГИЛИН

Във величавия небосклон на безсмъртната Априлска епопея от 1876 г. особено ярко блести звездата на Брацигово. Тук негасимият пламък на свободата се разгаря с буйна сила, обхваща с огнения си дъх старо и младо и се развихря във величествен народен подем, апотеоз на който е безпримерният подвиг на въстаниците от Брациговския въстанически пункт и трагичната саможертва на брациговския апостол - Васил Петлешков.
Още през февруари 1876 г. апостолът на Четвърти революционен окръг, бъдещият легендарен командир на Хвърковатата чета Георги Бенковски идва в Брацигово и в Бояновата къща основава Революционен комитет за подготовка на въстанието в района. Мъждукащата светлина на газената лампа осветява суровите мъжествени лица на съзаклятниците, а тишината на смълчаната къща поглъща развълнуваните им гласове:

Кълнем се в битка свята
да смъкнем ярема жесток...

За ръководител на въстанието в селцето и околните села е определен единодушно будният, начетен аптекар и лечител Васил Петлешков. В тревожната, славна и страшна пролет на 1876-а младо и старо от Брациговския въстанически пункт започва трескаво да се готви за "кървава сватба". Събират оръжие. Леят куршуми. Създават бъдещата въстаническа армия. Тук няма турци, няма и предатели. Чорбаджиите се свиват, най-свестните от тях застават в бойния строй на въстаническата армия. По-щедрите развързват кесиите си.

Един от последните живи участници в Априлското въстание до черешовото топче, гр. Брацигово, 12 май 1937 г.


През април народният представител на брациговци Петлешков заминава за Оборище, където Първото Велико народно събрание от името на угнетената рая взема историческото решение за всенародно въстание. Историческа истина е, че без твърдата и категорична подкрепа на знаменития брациговец, без безрезервната подкрепа на Петлешков на линията на Бенковски за подготовката и избухването на бъдещата "кървава сватба", събитията както на Оборище, така и след това, щяха да се развият в друга посока.
Въстанието избухва преждевременно. Пред очите на Петлешков

пламва народният гняв

в Панагюрище. Време за губене няма. Той яхва коня и полита към родния край. В Пазарджик нахлува с трясък в родната къща на своя приятел, големия български писател и художник Константин Величков, пред смаяните погледи на неговите родители го сграбчва в прегръдките си и задъхано известява великата вест: "Въстание! Бунт! Започна се!" И полита със запенения кон към Брацигово. Тук нетърпеливо го очакват. Бързо облича въстаническата униформа и препуска на бял кон до малкото площадче на Синджирли бунар, където го посрещат нетърпеливите брациговци. Петлешков е блед. Очите му хвърлят огън. В ръката е свито Кървавото писмо - Манифестът на въстаналия народ. Множеството стихва. И тогава звънва ясния глас на Петлешков:
"На оръжие! Бунт! Бунт! На оръжие, братя! На въстание! Вече се бият с омразните турци Копривщица, Клисура, Панагюрище! Хващайте оръжието!" И със звънтящ от вълнение глас, дума по дума, сред гробна тишина прочита Кървавото писмо. Брациговци се прегръщат и плачат от радост. Тържествено забива камбаната. Пеят всички. Неудържимите изпразват пищови в небето...
По предварително разработения план в първите дни на въстанието в Брацигово се прибират жителите на околните села Ясъ кория (Равногор), Жребичко, Козарско, Бега, Аликочево (Капитан Димитриево) и Радилово... Едновременно с преселването се осъществява и планът за превръщане на Брацигово в непристъпна крепост: изграждат се укрепления по всички изисквания на военното изкуство - дълбоки ровове, каменни зидове, дебели стени от дървен строителен материал (трупи, талпи, греди, дъски), които в два реда опасват селището от всички страни. В историята на Априлското въстание укрепителните съоръжения на Брацигово остават като истински паметник на творческия военен гений на българина. Брациговският въстанически пункт събира под знамето, на което блестят извезаните със златни букви думи "Свобода или смърт!", 1333 въодушевени въстаници.
Започват

славните дни и нощи

на битките на брациговци срещу поробителите. Сраженията продължават 16 дни. Шестнадесет денонощия над непокорно Брацигово се развява знамето на свободата, извезано от Ана Гиздова. Революционният комитет осъществява общото ръководство и действията на въстаническите сили, които се състоят от пехота, конница и артилерия, съставена от саморъчно направени черешови топове. Начело на въстаническата артилерия от 6 черешови топове застава Георги Шаров. По решение на революционния комитет Сотир Андреев, който има опит от своята служба във военна конница, е определен да създаде и обучи въстаническата конница. Комендантската служба е възложена на старите хайдути Тодор Банчев и Лазар Илиев, които обикалят позициите, осигуряват реда и бойната готовност на укрепения пункт. Патрулната служба е поверена на млади и смели въстаници. Будни стражи зорко охраняват бойните позиции. Води се постоянно разузнаване. Въстаниците разполагат и с резерв. Част от жените и момите се бият наравно с мъжете, други носят на бойците боеприпаси, храна и вода, грижат се за ранените и пострадалите.
Особено ожесточени са боевете в шест от героичните шестнадесет денонощия. От всички страни върху Брацигово налитат озверени турци, жадни за плячка и кръв. Това са тежки, епични боеве с редовната войска на Хасан паша, с пълчищата на Ахмед Барутанлията, оставил зад гърба си страшната касапница в Батак, с ордите на Рашид паша, кървавия насилник на Перущица. Шест дни, в които врагът се държи на разстояние от Брацигово, а редиците му не са в състояние да преминат отбранителните валове на въстаналия народ...
Постепенно обръчът се стяга. Налитат нови вълни от въоръжените с модерно оръжие неприятелски части. Но гордо гърми брациговската артилерия, за която словенският поет Антон Ашкерц ще напише:

"Ей Брацигово юнашко,
ей го, гледай как се брани!...
Аллах, Аллах! Гръм небесен...
От Брацигово раите -
от Брацигово ли стрелят...?
Да, Асане, турски пашо,
из Брацигово раите -
със топ дървен, топ черешов!"

Редовната турска войска, водена от Хасан паша, заема командните височини над селището. От тях като на длан се вижда красивото Брацигово, потънало в дъхавия цвят на цъфналите рози. Съпротивата е безсмислена. Войската на Хасан е в състояние да изпепели селото.
Революционният комитет разбира трагедията, която се подсилва многократно от вестта, че въстанието в Четвърти революционен окръг е претърпяло неуспех. Но не слага оръжие, а използва преговорите като дипломатически ход за сключване на примирие и спасяване на селото от разрушение, а населението - от клане. Друг изход няма и за Хасан паша. Той има сведение, че съвестта на Европа, раздрусана от дрезгавия рев на черешовия топ, се е събудила.

И става немислимото

За първи път в историята на Отоманската империя многодневни битки между българи и турци завършват не с победа на поробителя, а с примирие. Делегация на революционния комитет води преговори с Хасан паша и обсъжда условията на примирието: въстаниците слагат оръжие, а Хасан паша вдига обсадата и се оттегля в Пазарджик. Освен това той иска да му бъде предаден жив Петлешков, иначе не само няма да спази условията, но ще опожари Брацигово и ще унищожи хората в него. Перущица и Батак са жив пример...
В първата не бойна априлска вечер в къщата на Петлешков се събират членовете на революционния комитет. Много думи се казали тази вечер. Младите възторжено предлагат да хванат гората и да спасят комитета и Петлешков. Старите с мъка споделят тревогите си за селото и хората. Петлешков слуша внимателно. Лицето му, по-бледо от всякога, излъчва твърдост и решителност. Изправя се:
- Ще отида! По-добре да загине един човек, отколкото да се разсипе цялото село!...
После влиза в своята стая и, както е дал верна клетва, поглъща отровата, която си е приготвил сам, за да бъде сигурен в нейното действие и за да не попадне жив в ръцете на палачите...
Един от най-бележитите български поети на всички времена ще напише:

"Отровата е много силно нещо,
 когато е в ръцете на Петлешков!"
                  (Дамян Дамянов)

Пред Хасан паша застава не обречен, а горд планински орел, презрял смъртта и готов хиляди пъти да загине за свободата на своя народ...
Започва кървав разпит. Петлешков не отронва нито дума.
- Кой отиде в Панагюрище?
- Аз!
- Кой вдигна сиромасите срещу падишаха?
- Аз! Ако има някаква вина, то тя е моя! Сиромашията няма никакъв грях!
- Кои са другарите ти? Къде са другите?
- Сам съм, други няма! Аз водих, аз заповядвах, други не търсете!
Щиковете се впиват в тялото. То се гърчи. Духът е несломим. Когато отново бива изправен пред пашата, Петлешков проронва последните си пророчески думи:
- Аз ще умра, но и вашето царство дълго няма да живее!...
Пашата заповядва да го откарат в Пазарджик. Едва стигат до края на Брацигово. В местността Мъргита Петлешков пада на земята. В мъртвото му тяло се впиват войнишките щикове. В близкия бряст тревожно изписква птица... 8 май 1876 г.
"Брацигово падна подир славни битви." Строфите на народния поет са апотеоз на славните битки, с които завършва Априлската епопея в Четвърти въстанически окръг. Отеква последният изстрел. Замлъква последният вик. Хасан паша, верен на своята природа, не спазва условията на примирието. Десетки участници във въстанието са избити, десетки са изпратените на заточение. В неравната битка с вековния поробител падат много верни народни синове от Брациговския въстанически пункт. Но волята за свобода остава несломима.
Независимо от времето и епохата, брациговци ще останат верни на бунтовния дух на своите безсмъртни предци! В Брацигово завинаги е запазен духът на Априлий 1876-а!