"Брекзит" - енигмата пред българския бизнес

България ще понесе загуби от 111 млн. евро годишно при "Брекзит" без сделка между Англия и ЕС, което прави 16 евро на човек, твърди германската фондация "Бертелстман". Причина за загубите са данъците, които ще се налагат върху стоки и услуги след излизане на Великобритания от ЕС. Съюзът ще загуби общо 40 млрд. годишно от това. Самите британци ще платят още по-скъпо - 57 млрд. евро годишно ще им струва "Брекзит" без сделка. Това означава, че всеки британец ще плати 900 евро годишно за независимостта си от ЕС. В Евросъюза най-голям губещ е Германия - 10 милиарда годишно по-малко ще има в бюджета на страната след излизането на Лондон от общността. След нея солидни загуби ще претърпят Франция и Италия. Ако обаче "Брекзит"-ът се състои със сделка, щетите ще се намалят наполовина, изчисляват от фондацията.

Подготовка

На среща с представители на германския бизнес в края на март премиерът Бойко Борисов каза, че министерствата се подготвят за реакция при излизането на Великобритания без сделка. Светкавични анализи за това как излизането на Великобритания ще се отрази върху България бяха подготвени от Министерството на финансите и външното министерство и бяха направени веднага след референдума през 2016 г. Според тях преки ефекти за нас няма да има, а само косвени. Не се очаква много българи да се върнат у нас, няма да се засегнат икономическите ни отношения, защото са слаби. Опасенията са главно да не се капсулират страните от еврозоната и България да остане трайно в периферията на ЕС.
Един от основните въпроси е дали сънародниците ни, живеещи на Острова, ще намалят парите, които пращат на роднините си у нас. 100-120 милиона лева годишно превеждат българите, живеещи във Великобритания в България по данни на БНБ за 2013-2015 г. Промяната на тези потоци ще зависи от това доколко работещите в Обединеното кралство наши сънародници ще успеят да запазят работните си места. Това пише в анализ на тогавашния заместник-финансов министър Карина Караиванова и отскорошен представител на България в ЕБВР във връзка с потенциалните ефекти върху българската икономика при излизане на Великобритания от ЕС. По нейно мнение няма да има съществено намаление на внасяните у нас пари за семействата на емигрантите. Все пак обаче съществува рискът, че "Брекзит" ще ограничи достъпа до пазара на труда на Острова. При хипотеза за връщане на всички имигранти от Великобритания ефектът върху работната сила би следвало да бъде положителен, макар че няма данни каква част от тях са в трудоспособна възраст, пише още в анализа.

Съвети

Освен това съществува вариант, при който излизането на Великобритания от ЕС ще повлияе върху вноската, която България плаща за членство. Изчисленията показват, че ако кралството остане в общността, ще отделим 986 милиона лева, а ако излезе - 1,051 милиарда лева през 2019 г. и следващите години. До 2019 г. ще трябва да увеличим вноската си с 205 милиона лева. Всичко това обаче зависи и от размера на общия бюджет на ЕС, както и от споразумението с напускащата страна. Що се отнася до търговията на България с Обединеното кралство, "Брекзит" няма да се отрази, сочат анализите на МФ. Износът и вносът са по около 2%. Изнасяме предимно машини и съоръжения, лекарства, благородни и цветни метали, текстил, етерични масла и маслодайни семена. Износът и без "Брекзит" е намалял от близо 300 млн. евро през 2010 г. на 67,5 милиона евро през 2015 г. Внасяме автомобили, машини със специално и общо предназначение, лекарства и дрехи. Изводът е, че няма пряка зависимост с британската икономика, която да доведе до шок върху българската.
Наскоро Европейската комисия разпространи отново съвети към бизнеса как трябва да постъпи след излизането на Великобритания от общността без сделка. Брюксел предупреждава фирмите да очакват повече разходи и усложнена митническа процедура. Затова от ЕК съветват фирмите и бизнес организациите да търсят повече информация от местните митнически оператори, в случая Агенция"Митници".

Информация

В очакване на "Брекзит" потребителите търсят повече информация за това как ще бъдат защитени правата им и как ще се разрешават възникналите потребителски спорове. Търговията и пътуванията се очаква да са секторите най-чувствителни за потребителите. Европейският потребителски център в България е в постоянна връзка с мрежата центрове в страните от Европейския съюз в очакване на най-точната и бърза информация за това какво ще се случи впоследствие. В момента всички жалби, които постъпват в Европейския потребителски център в София срещу търговци от Великобритания, се обработват с приоритет, казва Игнат Арсенов, директор на центъра в София, цитиран от БНР.
Проблемът е в това, че нито ние, като бизнес организация, нито българската държава, нито европейската администрация знаят какво точно ще се случи след напускането на Лондон, коментира Веселин Илиев от БСК. Според него първият проблем, който ще възникне, както за бизнеса, така и за хората, е въвеждането на по-строг граничен контрол - той ще бъде завишен най-малко пет пъти. На границата ще видим хаос какъвто никога не сме виждали. Според статистиката всекидневно около 10 хиляди превозни средства преминават границите между Обединеното кралство и Европейския съюз. Отделно се очаква и въвеждането на мита като за външна за Евросъюза страна, но не това плаши бизнеса, защото митата ще бъдат средно в размер на 4,5%. По-страшен е достъпът до пазара, един продукт, за да бъде пуснат на пазара, трябва да отговаря на някакви изисквания. От момента, в който Великобритания напусне Европейския съюз, британските изисквания трябва да важат за ЕС. Един от сериозно засегнатите сектори ще бъде производството и вносът на лекарства. Великобритания дори и без сделка няма да иска незабавна нова регистрация на медикаментите, Европейският съюз обаче ще изисква такава. От това ще пострадат няколко държави, сред които и България. Една значителна част от лекарствата за онкоболни в България са от Обединеното кралство, коментира Илиев.

Негативи

Близо 30% от българския бизнес очаква негативи от "Брекзит" заради опасенията им от евентуални търговски ограничения, административни процедури и нови регулаторни изисквания. Опасенията им се дължат до голяма степен на неяснотата към какъв тип отношения ще се стреми Великобритания с ЕС, заяви евродепутатът Ева Майдел на специално организирана конференция по темата. Тя изрази увереност, че ако имат навременна информация, българските делови среди ще успеят да направят нужните промени в бизнес планирането си.
Според Майдел като цяло "Брекзит" може да се отрази неблагоприятно на хората и бизнеса в различна степен според изхода на преговорите, нито един от сценариите не може да замени ползите от членството на Великобритания в ЕС. Зам.-председателят на КРИБ Боряна Манолова е на мнение, че България ще усети ехото от раздялата с Великобритания, която е сред големите търговски партньори на страната ни. Защото въпреки относително малкия дял на износа ни, ще имаме затруднения от въвеждането на мита, засилените гранични проверки и допълнителни административни тежести и регулации. Бизнесът ще стане по-силен след "Брекзит". Надявам се след 2020 г. между Брюксел и Лондон да има споразумения както търговски, така и икономически, социални и политически, твърди от своя страна Ираван Хира, председател на Българския форум на бизнес лидерите.