БСП не подкрепя закона за НСО

Предложеният законопроект за Национална служба за охрана не може да бъде подкрепен. Това заяви депутатът от Коалиция за България Ангел Найденов след Съвета за външна политика, отбрана и сигурност при президента. Законопроектът има много дефекти и много пороци, категоричен бе той. Сред тях той посочи сравнително неясното дефиниране на службата като военизирана. "Има особени претенции и забележки към кръга на лицата, които подлежат на охрана от страна на НСО. Това са 11 категории, към които, ако се добавят лицата с повишена застрашеност и обектите, които службата охранява, става ясно, че има безкрайно разширяване на този предмет", смята Найденов. Според него не е необходимо и всички конституционни съдии да бъдат  обект на охрана от НСО. Необходимо е стесняване на кръга от лица, по отношение на които службата осъществява охранителна дейност, категоричен бе левият депутат.
Управлението на националната сигурност чрез Съвета по сигурността към Министерския съвет и правомощията на НСО се очертаха като най-спорните моменти от пакета закони за спецслужбите. Министерският съвет предложи четири проектозакона - общ за националната сигурност и устройствени за НСО, военното и цивилното разузнаване. Към момента липсва консенсус около приемането на първите два, но се оформи консенсус около проектозаконите за Националната разузнавателна служба и служба "Военна информация" към МО. Според депутати обаче има реална опасност законите да не бъдат приети в този мандат и  спецслужбите да продължат да действат без ясни правила.
За мен е по-добре, дори и законите да са несъвършени, да ги има, отколкото да ги няма, заяви президентът Росен Плевнелиев. След заседанието стана ясно, че основните критики на партиите са били към общия проектозакон за националната сигурност, който дава големи правомощия на премиера чрез Съвета по сигурността към МС. От БСП и Синята коалиция категорично го отхвърлиха. Йордан Бакалов от СДС заяви, че проектозаконът е слаб и не регламентира детайлно координацията между службите и подчинението им.
Атанас Атанасов от ДСБ коментира, че на България две разузнавания са й много и отново разви тезата за необходимостта от единна разузнавателна служба. Шефът на военното разузнаване Веселин Иванов обаче отхвърли тази теза.
Юнал Лютфи от ДПС като цяло подкрепи всички проектозакони, като отбеляза, че службите трябва да се отворят към малцинствата, а от "Атака" дадоха подкрепа само за закона за военното разузнаване.
 Съгласно проктозаконите НРС минава от президентството към правителството, НСО остава към президентството, а военното разузнаване - към Министерството на отбраната. В общия закон за защита на националната сигурност са дефинирани основните понятия и задължения на службите, тяхната координация и контрол.