Бусинско зелено

Илия Пехливанов

"В първата странична долина на южните поли на Знеполе се вижда село Бусинци - център на особена грънчарска индустрия, която изработва зелено гледжосани съдове по форма и орнаментика съвършено старинни."
                Константин Иречек
(Из книгата "Пътувания по България, 1899 г.)

Пътека направи до това трънско село Бусинци преди години японският професор Бониширо Моришита - изследовател на керамичното изкуство. Според неговата веща оценка бусинската керамична школа е най-автентична не само за Европа. Той отнесе в страната на изгряващото слънце подбрани образци от нея за нарочна изложба в Токио.
Напоследък минават оттук много американци, французи, италианци. Те имат възможност да видят същите грънчарски изделия и в града, но предпочитат да си ги купят от самото място, като разгледат и музея, близо до родната къща на Петър Гигов.
Бусинска керамика има в най-престижни световни хранилища на паметта: Лувъра и Музея на човека в Париж, Британския музей в Лондон, различни музеи в Япония, Китай и Индия, Италия и Австралия, дори на Канарските острови. Има я и в нашия Национален исторически музей под Витоша.
Централна фигура на Бусинската школа е майстор Петър Гигов.
В Бусинци отново запя грънчарското колело. В сградата на някогашното керамично училище - най-голямото в България, създадено в края на ХIХ век от австриеца Франц Урбан, Александър Кожухаров - братов син на Петър Гигов, по професия авиатор, сега пенсионер, създаде работилница "Бусинска керамика". В нея започна производство на местна керамика.

Грънчарски изделия на талантливия майстор

Отскоро тук работи с истинско вдъхновение Захари Благоев - възпитаник на специализираното училище в Троян, участник в състезание по време на Международния панаир на занаятите в Етнографския парк на открито "Етъра" край Габрово.
В деня, когато Българската православна църква почита паметта на свети Спиридон - покровителя на грънчарите, по повод 20-годишнината от кончината на Петър Гигов в Бусинци имаше малобройно, но въодушевено празненство. Не дойде трънският свещеник, както бе идвал друг път, но имаше вкусен курбан, сварен от човек, учил германците на балканска кулинария. Звучеше граовска музика от кларинет и тъпан, която вдигна на хоро осемдесетгодишни жители на селото и гости от столицата. Свидетелка на всичко стана и 2-годишната чаровница Ивайла, доведена от баба си.
Припомнено бе, че Бусинци лежи върху глина. На метър под повърхността на земята десетилетия наред се копае глина с най-различни качества, на цвят червена, синя, бяла, която няма свършване. Умели ръце я превръщат в единствени по рода си съдове - стомна дудулка с къркавче, стомна любеничарка (във вид на диня), крондир за ракия, стомна-геврек, съдове за печене на гювеч, за варене на боб чорба.
Младият майстор започва да си измисля нови предмети за бита и разни сувенири. Майстори вече и керамични фенери за комин, каквито никъде другаде не се правят и получава доста поръчки за тях.
С природния си ум и вродена интелигентност трънчанинът е успял през столетията да вземе онова, което му е дадено от Бога, и да му вдъхне душа. Урок по оцеляване не само за българи и балканци.
 
------
Запазен е керамичен бокал за вино от 1907 г. - спомен за Майстор Ваклин.
Неврокопският зограф Сергий Георгиевич е оставил надпис върху нарисувана от него през август 1869 г. икона с имената на десетина изкусни ваятели на глина - равноценни на другите възрожденски творци.
В археографската комисия на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се съхранява Бусинското евангелие - илюстрован ръкопис от ХVIII век. В него е запазена летописна приписка на Велико Грънчар от 1784 г. Особеното е, че миниатюрите, заставките и началките в евангелието имат същия вид и цветове, както и по грънчарските изделия на местните майстори. Това отвежда към наследството на Преславската художествена школа от Златния век на българската култура през Х век.


Кой е свети Спиридон

Свети Спиридон е един от великите светители и чудотворци на IV век. Роден на остров Кипър от прости родители. Взема участие в Първия вселенски събор през 325 г. в Никея като горещ противник на арианската ерес. Византийският император Константин Велики го поставя епископ на град Тримитунт. Умира през 350 г. В средата на VII век мощите му са пренесени в Цариград, а след турското завоевание са преместени в Керкира (о. Корфу), където се съхраняват и днес.