"Бяло петно" сред плодородната земя

Ст.н.с., д-р инж. Борис Антонов
председател на УС на ГС СЗЗ-Ад

Разгърнато!

По инициатива на Клуба на аграрниците и на УС на Гражданското сдружение "Собственици на земеделски земи-арендодатели" - неправителствената организация, защитаваща правата и интересите на повече от два милиона дребни собственици на наследствени земеделски земи, омбудсманът Константин Пенчев организира през фувруари публична дискусия на тема "Проблеми при ползването на земеделските земи и правата на гражданите". Нуждата от нея възникна във връзка с многобройните жалби на собственици на земи, за нарушени техни права и интереси, за което управляващите и политическите партии многократно бяха сезирани, но не обръщаха никакво внимание. За участие бяха поканени, освен представителите на инициаторите и тези на нарушителите на правата им - ползвателите на тяхната земя в лицето на Националната асоциацията на зърнопроизводителите и Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, обединяваща едрите търговци на земя, явяващи се същевременно и едри арендодатели, както и представители на държавните институции, които с действията и бездействията си провокираха тези жалби. Това беше предпоставка да се разгори задълбочена дискусия, която да изчерпа всички висящи проблеми и да направи изводи, които да предложи на институциите за вземане на управленски решения.
За съжаление това не стана! И нямаше как да стане. Защо?
Преди всичко защото в момента противоречията между страните са

принципни, много дълбоки и неизяснени

а интересите им толкова раздалечени, че сближаването и изясняването им отведнъж беше невъзможно. Страните бяха с различно виждане по самата същност на проблема - правата и задълженията на собствениците на земята, произтичащи от конституцията на РБ, и правото на държавата чрез тълкуването им да се намесва при решаването на спора между тях и ползвателите на земята им, при господстващата сега в страната неолиберална доктрина за свободна пазарна икономика.
Не беше ясно например докъде се простира правото на собственика на земята да се разпорежда с нея по своя воля и усмотрение съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на РБ, който гласи: "Частната собственост е неприкосновена." Защото ако е неприкосновена, с какво право на собственика й може да му се разпорежда ежегодно, до еди си коя дата, да декларира пред властта какъв "начин на трайно ползване" и "форма на стопанисване" ще приложи на собствеността си. И ако не го направи и не е отдал земята си другиму да я ползва, да подлежи на "наказание", т.е. земята да му се отнема като "бяло петно", сиреч пустееща земя и да се дава на друг да я ползва срещу нищожно заплащане. За каква неприкосновеност на собствеността може да става дума тук. Може ли държавата да приложи същото за някой от шестте апартамента на лицето Х или за фабриката на бизнесмена У? Може ли собственикът на земята да заяви: "Не ви давам земята си да я изтощавате, да я тровите с пестициди и химикали срещу този нищожен наем, който ми плащате; или ми плащайте нормална цена, или ще я оставя да почива толкова години, колкото искам? Оказва се, че не може! Защото някой е решил въз основа на презумпцията от друг конституционен текст, трансформиран в неизвестен нам подзаконов акт, че земята може да се остави да почива най-много една година. Ами щом ползвателят-арендатор знае, че собственикът на земята е ограничен от толкова условности, които ще го принудят, ще не ще, да я даде под наем, иначе ще му я вземат принудително и ще я дадат пак на него, само че при още по-нищожен наем от този, който той предлага, ще бъде ли този ползвател "щедър" при договаряне на цената на наема? Няма ли да се старае да саботира сключването на договора (особено, ако е олигарх на арендаторите в дадено землище)? А къде остава тук неолибералния принцип за "свободно договаряне", за "свободна пазарна икономика"?
Нужно ли е да се пита по чие внушение
в чий интерес, кой и защо е гласувал такива норми? Отговорът е ясен - от държавата, от управляващите, по внушение на ползвателя, в негов интерес. Затова с основание можем да твърдим, че в случая имаме не свободна, а псевдопазарна икономика, модифицирана в интерес на ползвателите на земята - едрите арендатори. Известно е, че във всяко землище се събират неколцина ползватели, от които един най-крупен, който диктува цената, а всичките заедно представляват картел с един най-важен, общ интерес - наемът на земята да остане колкото е възможно по-нисък. Тези, по-малките в картела, нито могат, нито искат да конкурират олигарха. Тъкмо напротив, гледат да дадат колкото може по-ниска цена на своите арендодатели, за да забогатеят по-бързо като него. Затова прилагат различни прийоми на измами.
Такава е картината в нашето арендно земеделие днес. Доминира не чл. 17, ал. 3, а чл. 21, ал.1 от конституцията, според който "Земята е основно национално богатство, което се ползва от особена закрила на държавата и обществото." Каква закрила и в полза на кого от обществото? От неизясненото противоречие на текстовете на тези два члена на конституцията, тълкувани все в интерес на силния, на богатия, произтичат и основните беди за собствениците на наследствени земи - арендодателите днес. Те след разгрома на земеделието, с унищожаването (вместо реформиране) и разграбването на материалната база на тоталитарните производствени структури през деветдесетте години на миналия век и с доразграбването й от ръководителите на възникналите на тяхно място

посттоталитарни кооперации

останаха с едната "гола земя" и където и да се намираха - на село при нея или в отдалечения град, не можейки да я работят, я оставиха да пустее. Оттук започна повече от десетилетната вече борба за завземането на тази "осиротяла" земя. Всичко се прави за нейното, ако може заграбване, а ако не, за изкупуването й на безценица. За осъществяване на тази грозна цел са впрегнати всички средства, работят много лобита на нашия и чуждия капитал, в различни сфери и етажи на властта. Гласувани са редица закони и подзаконови актове, един от които е и прословутият чл. 37в, за който се казва, че няма аналог в съвременния свят. Какво се случи всъщност дотук?
Държавата, изправена пред необходимостта да съживи умъртвеното земеделско производство, допусна собствениците на частни капитали, без оглед на произхода им, да разорават пустеещи земи, за което ги субсидираше с по 10 лв. на декар. Те нахлуха в землищата, разораваха чуждата земя заедно с общинските пътища, сееха и прибираха реколтата от нея в продължение на доста години, без да питат никого. Някои от тях не без основание се поблазниха от мисълта, че могат да придобият тази земя в собственост по силата на чл.79 от ЗС. Но скоро, кой по-рано, кой по-късно, на хоризонта се появиха и собствениците й и поискаха да им се плаща наем. Това беше първият, начален сблъсък от срещата на собственици и ползватели, характеризиращ се с

голям хаос и много произвол

в отношенията им. Имаше игри на криеница, много измами, остри сблъсъци при опити да бъде приложен чл. 34 от ЗСПЗЗ, боричкане за по-голям дял от плячката между самите ползватели и т.н. В края на краищата собствениците бяха принудени да сключат първите арендни договори, при условията, които им се диктуваха от натрапниците - арендатори, дори само за да зарегистрират собствеността си, за да не я загубят. А условията бяха повече от мизерни: ниска аренда (3-5 лв. или 10-15 кг жито на декар за година); дълъг срок (до 10 и повече години); никаква възможност за промени във времето; никаква възможност за прекъсване на договора, ако се появят по-изгодни условия. Тези договори не се промениха съществено чак до началото на втория етап, когато започна субсидирането. Тогава се развихри битката за субсидии, за която може да се пише много. За нас е важно да отбележим верижното наставяне на договорите, което се извърши тук при прехода от арендаторите: имаш дългосрочен договор с неизтекъл срок, увеличава ти се арендата с цели 30-40%, а в същност в абсолютни числа, с не повече от 3-4 лв., но ако преподпишеш нов дългосрочен договор, отново при същите ограничения. Иначе ще чакаш изтичане на срока при старите условия. Така изнудени 1,5 милиона собственици на наследствени земи попаднаха и се намират и днес в капана на десетина едри и още няколкостотин по-дребни арендатори, обвързани с дългосрочни договори, с условия, продиктувани от тях, които им позволяват да се разпореждат със собствеността им, срещу което те, собствениците, получават жълти стотинки. Какво е това, ако не грабеж: арендаторът получава например 28 лв. на декар само субсидия, плаща 11-12 лв. аренда на собственика и прибира 16-17 лв. доход само от нея. Това са пари, дадени уж за модернизация на производството, а се използват най-напред за купуване на евтина българска земя и след това за всичко друго. Така става ясно, че арендаторът използва безплатно земята на собственика и с дохода от нея купува нова.

Не искаме да звучи завистливо

Нека богатеят хората, щом произвеждат хляба, но след като са си платили онова, което дължат за ползването на чуждата земя. А колко дължат за тази земя, трябва да се определя не от "фиктивния картелен пазар" на арендата, а от добива от земята. С 50% от този добив се плащаше арендата -"изполица", при стария капитализъм. Нека допуснем, че това е било експлоатация на бедния, безимотен ползвател от страна на богатия собственик на земя тогава. Днес става обратното. Такива са нещата днес с договорите в цялата страна и особено в Северозападна България. В много договори са прокарани и клаузи, че арендаторът в зависимост от резултатите от производството си или дори от размера на отпусканата му субсидия може да прави отбив от арендата или да я сторнира напълно... Така собствениците на земята се оказаха попаднали в една своеобразна "феодална зависимост" от ползвателите-арендатори, от която трудно могат да се измъкнат. Смятаме, че арендните отношения в България могат и трябва да бъдат поправени и урегулирани справедливо, ако се гласува от НС нов закон за арендата в земеделието и се внесат промени в разделите за поземлените отношения в ЗСПЗЗ и някои други закони, с които собственикът и ползвателят на земята да станат равнопоставени.
Ето това е главното, което не успяхме да кажем ние, представителите на УС на ГС СЗЗ-Ад, на кръглата маса при омбудсмана, макар и съинициатори на мероприятието.