Бюджет на слаб растеж и замразени доходи

Проф. Стефан Стоилов

Съвсем основателно голяма част от оценките за Бюджет 2012 ще бъдат от рода на "познат бюджет, продължава политиката на стягане на коланите". Редица основни характеристики на проекта са нещо твърде познато от тазгодишния бюджет.
Какви са числата, какви политики се залагат чрез тях?
Прогнозираният ръст на БВП от 2,9% е доста оптимистичен (въпреки че други страни ще постигнат и повече), тъй като очакваното възстановяване на вътрешното търсене няма как да се състои при заложената политика на продължаващо замразяване на доходите и отслабващия потенциал на износа за генериране на растежа. С оглед на сегашните тенденции прекалено оптимистична изглежда и прогнозата за 2,3 млрд. лв. преки чуждестранни инвестиции. Оттук и рискът за общата инвестиционна програма на страната и ръста на икономиката. Прогнозираната инфлация от 2,8% е ниска и така е заложен определен резерв за постигане на по-високи данъчни постъпления при вероятна по-висока инфлация.
При този растеж нивото на безработица в най-добрия случай ще се запази, драмата на стотици хиляди семейства с безработни продължава.
Рецептите на крайните неолиберали, в плен на които е и финансовият министър, са приложени в още по-голяма степен при новия в сравнение с Бюджет 2011. Предвиден е ръст на БВП в текущи цени с 6,6%, но по националния бюджет приходите се увеличават само с 3,5%. Ефектът от това е намаление с един процентен пункт на преразпределяната чрез бюджета част от БВП. И това се прави в условията на

стагнираща икономика и потиснато вътрешно търсене

Въпросът обаче има и друга страна - защо даже и при леко повишено ниво на данъчната тежест (поради повишаване на акцизни ставки) акумулираният чрез бюджетните приходи ресурс през последните години чувствително намалява спрямо БВП? Отговорът е - пониженото вече трета година ниво на събираемост на бюджетните приходи (използваният като контрааргумент факт на променената структура на БВП поради високия ръст на износа е фактор, който действа непрекъснато през последните три години и не обяснява това относително намаление на приходите през 2011 и 2012 г.). Възможно е обаче по този начин да се залага и определен резерв в приходната част чрез планиране на по-ниски от възможните приходи при прогнозирания БВП, действащите данъчни ставки и известно подобряване на събираемостта. Така обаче се потискат разходите и се създава възможност С. Дянков да излезе на фискална позиция с почти нулево салдо. Замразените доходи най-малко го вълнуват.
В приходната част на бюджета има неща, които не издържат на икономическата логика. При почти три процентен ръст на икономиката приходите от корпоративния данък падат със 7%. Обратно, постъпленията от подоходния данък нарастват с почти 8%, но в бюджета няма политика за увеличаване на заплатите и повишаване на заетостта.
Отличителна черта на Бюджет 2012 е заложеният голям - със 78%, ръст на средствата от еврофондовете спрямо т.г. Това рязко увеличава ресурса на бюджета с 9,6% в сравнение с 2011 г. Същевременно тези средства са твърде уязвим сектор на приходната част, като се има предвид как върви усвояването на европарите през тази година. Рискът в това отношение е свързан с недостатъчния капацитет за подготовка и реализиране на европроектите в страната.
Разходите по консолидирания бюджет се увеличават с 5,9% и това се дължи изключително на предвидения ръст на средствата от еврофондовете. Какви политики са заложени чрез бюджетните разходи?
Картината на разходите по функции много малко се различава от тазгодишната. Леко козметично са намалени разходите за държавните служби, отбраната и полицията - общо със 124 млн. лв.
Парите за здравеопазване са толкова, колкото и през тази година - ръст само с 10 млн. лв. От доклада към бюджета не личи да се замисля реформа на базата на цялостна концепция. Предстои

пореден експеримент в здравеопазването

с въвеждането на диагностично свързани пътеки, за което според оценки на експерти, ще са нужни допълнителни средства. За преминаване към тази система други страни са се подготвяли по 5-6 години. Има опасност българският пациент отново да бъде превърнат в опитно животно.
Обявено като приоритет, образованието получава с 6,7% повече средства (185 млн. лв.). За науката Бюджет 2012 си остава мащеха - трансфера от бюджета се свива с 9%. А иначе в националните стратегии има много страници за технологичния напредък, който трябва да постигнем.
Заложеният ръст на капиталовите разходи е едно от малкото положителни решения в бюджета. Неговата реализация е свързана обаче почти изключително с планираното усвояване на средствата от еврофондовете, тъй като по републиканския бюджет капиталовите разходи се намаляват с 4,5%. Евентуален срив в усвояването на европарите ще блокира редица инвестиционни проекти, а това ще удари по растежа. От друга страна, при проблеми с приходите по националния бюджет най-вероятно балансиране ще се търси чрез спиране и отлагане на проекти, финансирани изцяло с пари от бюджета. По този начин капиталовите разходи се очертават като буфер при евентуално неизпълнение на приходната част на бюджета. Отчасти това се случва и през тази година.
В областта на политиката на доходите Бюджет 2012 реално продължава правителствената политика на замразяване на доходите въпреки натрупаната инфлация, която засмуква около 5 млрд. лв. покупателна способност, и въпреки получаващия се за 2010 - 2012 г. кумулативно растеж от 6% за икономиката. Пълен

цинизъм спрямо пенсионерите

са изявленията на премиера, че през 2012 г. ще увеличават пенсиите. Пари за това в бюджета не са предвидени. Увеличението на средствата за пенсии с 3,4% е за разходите за нови пенсии и за извършеното повишение на т.нар. вдовишки пенсии. Без силния натиск на синдикатите нямаше да се стигне и до увеличаване на минималната заплата от април 2012 г. с 20 лв.
Много се спекулира с отчитаното от НСИ увеличение на средната работна заплата. Това увеличение обаче е чисто структурен ефект, което се признава от всички сериозни анализатори. Отпадането на стотици хиляди работници с предимно по-ниски заплати рязко увеличи дела на по-високо платените, което резултира и в по-висока средна заплата за страната.
И още нещо, което се премълчава по повод на нарастващите спестявания - в България само 23% от домакинствата спестяват. Не се коментира и структурата на влоговете, която говори за засилваща се социална диференциация в българското общество. Освен това, както показват някои проучвания, много хора въпреки оскъдните си доходи правят влогове до към 1000 лв. като макар и малък резерв за покриване на спешни нужди в обстановката на нарастваща несигурност, със средствата на домакинствата. Това е измъчена спестовност.
ГЕРБ и премиерът се гордеят със заложената в бюджета формула за "Провеждане политика на запазване нивото на доходите и стъпки за поетапно повишаване". Първо, реалните доходи падат поради натрупаната инфлация, второ,

"поетапните стъпки" са кьорфишек

не са предвидени средства, и трето, защо трябва да се замразяват заплати и пенсии в България?
Като основен аргумент удобно се използва дълговата криза в еврозоната и въздействието й върху европейската икономика. Това въздействие засяга и България. Въпросът е как ще се реагира на него. Премиерът всеки ден ни размахва Гърция като плашило срещу всякакви разумни предложения за използване на фискалната политика за стимулиране на вътрешното търсене, в т.ч. и на индивидуалното потребление. Но положението на България е много, много по-различно от това на Гърция (340 млрд. лв. държавен дълг - над 160% от БВП, бюджетни дефицити от 10-15% - това е Гърция), както се различаваме по финансово състояние и от Португалия, Ирландия, че даже и от Испания. Ние сме били с общо взето стегнати колани и преди кризата - с най-ниски доходи в ЕС, но снижихме публичния дълг до 14% от БВП и натрупахме солиден фискален резерв от 8,5 млрд. лв., а международните валутни резерви на страната са на необходимото ниво. Ето защо Гърция не трябва да ни бъде размахвана като плашило за предупреждение. Ние не сме живели като гърците нито година през последните двадесет години, а и не става дума да тръгнем да правим големи дефицити - никой не иска това.
Бюджет 2012 е подчинен на изискването за минимизиране на дефицита - заложеното салдо на касова основа е 1,3%. Целта на Дянков е да постигне чрез управление на разходите нулево салдо. Това проличава и при изпълнението на тазгодишния бюджет. Следствие на това е и поддържането на

ниско ниво на преразпределение на БВП

чрез бюджета. По националния бюджет приходите падат от 31,4% в 2011 г. на 30,5% от БВП във 2012 г., а разходите съответно от 31,8% на 29,9%. С отчитане на европейските средства това ниво и в двата случай е малко над 35%.
Тази фискална политика в условията на свиващо се външно и стагниращо вътрешно търсене е вредна и обрича страната на слаб икономически растеж, на висока безработица и растяща бедност.
Подходяща за тези условия е една умерено експанзивна фискална политика чрез поддържане на малко по-нисък от допустимия от Пакта за стабилност и растеж дефицит (около 2,5 %), който да се използва за стимулиране на вътрешното потребление чрез увеличаване на заплати и пенсии. При С. Дянков досега дефицитното финансиране не беше използвано за стимулиране на вътрешното търсене, а за запълване на дупките в бюджета поради влошената събираемост на приходите. За да не се намалява повече фискалният резерв, като буфер целесъобразно е да се емитират ДЦК, частично и на външните пазари, с което ще се тестват условията и за по-голямата емисия във връзка с изплащането в началото на 2012 г. на дълга по глобалните облигации за 1,6 млрд. лв.
Предлаганата фискална политика не поражда никакви опасности за публичния дълг при сегашното му ниво и поради това няма как да плаши външните инвеститори. Но допълнителният дефицит от около 1 млрд. лв. за повишаване на заплати и пенсии чрез индексирането им с около 10% (а това ще окаже натиск и върху частния сектор) ще увеличи индивидуалното потребление с около 2-3%. Това ще дръпне производството и стопанската активност като цяло. Показателен е

примерът на някои страни в ЕС

Полша премина през кризата с растеж, поддържайки дефицити от около 8%, вътрешното търсене растеше и през тази година тя има отново растеж от 4,5%. Литва и Латвия имаха дефицити от 9-10%, потреблението растеше през повечето време от октомври 2010 досега и през т.г. бяха сред отличниците с по около 6% растеж. И трите страни имат 2,5-3 пъти по-голям публичен дълг от България. Изводите се налагат от само себе си.
Нашите управляващи предпочитат да се хвалят пред Брюксел с възможно по-нисък дефицит независимо от социалната и икономическата цена на това "постижение".