Чалгия до... шия

Димитър Кралев

Бавно умират операта и концертната зала; чалгата - младее. Свирачи и певачки със силиконови сърца напират към естрадата и напливът е неудържим. И има защо. Тук всичко е извън параметрите на нормалното: светлините на рампата те бият в лицето, телевизионните камери са зяпнали насреща, облекло - според публиката, а публиката е сбирило от подпийващи тийнейджъри. Колко му е да събудиш и възбудиш у публиката примитивните чувства на тълпата. И бедроструйната чалгаджийка, стажувала като танцьорка и певачка в някоя кръчма, пристъпя със самочувствие, че каквото и да направи на сцената, все ще се хареса и няма да я подмине оная тупурдия от хистеризирани тананикания и просташки крясъци.

Боже, какви таланти!

Какво правиш ти? Гледаш, слушаш и не можеш да не възкликнеш: Боже, колко много таланти - от надарени по-надарени!? Милата чалгаджийка, всичко си е направила сама - тя е авторка на музиката, нейна родитба е текстът, у нея са се срещнали композиторът и поетът; пак тя е изпълнителка на собственото си творение. Ако нещо зацикли в контакта с публиката, тя ще пусне срещу залата последното си оръжие, което е използвала неведнъж в кръчмата: ще поразкопчее пазвата и онези силиконови цици ще настръхнат срещу стотиците занемели лица, ще врътне някой и други гюбек. Ако това не помогне, запяват свирачите или някой от тях ще разкаже банален виц. Тук, подобно на кръчмата, всеки може да замени всеки - кларинетистът да затанцува, кавалджията да запее, а самата певачка да засвири на кавал.

Въпрос на стил и възможности

Можем и да разберем чалга поведението на свирачи и запевачи; светът се разголва, диджейките сядат зад пулта само с една препаска на кръста. Бедата е в друго - в разюзданото самочувствие. Намисли си "авторката" нещо и се самонавие, че го може. От това самонавиване най-много е пострадала поезията. Но на сцената всички са... поети и поетеси. С това мнение е съгласна и Емануела, млада, ала опитна чалгаджийка и "поетеса". И реди тя стихове, като не базари ритмика, метафора, рима... Впрочем с римата тя е, така да се каже, първа дружка. Пее ли, пее поетесата: "Обещай ми да не ме докосваш... Дрехите ми кой ги свали? Просто не е честно; колко ти е лесно - нямаш проблем да имаш мен."


Хвани Емануела удари Преслава

Да оставим, че първият стих е досадно познат от "Моля те не ме докосвай", ала както и да се заслушваме в думите, както и погледът да лудее по тези няколко реда, убеждението е все едно: стиховете са като че ли дялкани с тесла. Подобни словеса "поетесата" може да издялка с десетки и стотици; кахърите на поетесопевачката са в нейното откровение към възлюбения: "Нещо в ръцете си държах, сега са празни. Пак искам, пак искам!"
Вероятно слушала колежката си, поетката Преслава бърза, за да не остане по-назад: "Мръсно и полека, ще събличам всяка дреха. Сто мръсни есемеса ще ти изпратя, знай. Да тръпнеш цяла нощ и пак да няма край."
Събличането е върхът на поетичната изповед. Тя не се съблича за любов, тя се съблича от инат, може да го направи сто пъти, пред когото и да е, стига той да се бръкне по-дълбоко в джоба.
До споменатите поетеси се присламчва и Ивана. Под заглавието "Душ или направо" тя желае всичко да се случи бързо, какъв ти душ, креватът ги чака. От друга естрада Азис и Устата се провикват: "Тя го стиска като менгеме, да не го вкара каратембеле на тоя чичко дето галите, на него ли продаде гениталите."


Арогантна простащина и цинизъм!

А то какво ли има в тази "поезия" освен арогантна простащина, примитивна "еротика" и недодялан махленски цинизъм! Дуетът няма проблем със стихоплетството - пеят, както говорят, и говорят, както пеят. Слушателят им може да напусне залата и с попълнен речник от нови думи: НАЩРАКАЙ се; след всяка нова рима става ОТВОРКО; споменатото КАРАТЕМБЕЛЕ и още много други.
Друг чалга дует - Румънеца и Енчев, бърза да настигне Азис: "На пипни ме тук, пипни ме там, недей да ме оправяш, ще се оправя сам."
Каква лирика, каква възвишеност на духа! Изречено е: "Ще се оправя сам" - един вид наказание за партньорката, дето им се големее и не си сваля парцалките.
На нашите съмнения и колебание за словесната и музикалната природа на чалгата точка слага Цветелина. Женицата пее и припява: "Чалга до дупка! Газ! Газ до зори!"
И върви катавечерното чалгаобгазяване. Възможно ли е невъзможното - поезията в частност и художественото слово изобщо да бъдат защитени; овардени един вид от духовната потентност на чалгаестрадата. Излиза, че за пари сме готови да продадем и майчиното си мляко. Галена го твърди съвсем сериозно и не можем да не се съгласим с нейното откровение в песента "За пари": "За пари, за пари на жените говори; тази дума я обичат повече от секс дори."
Говоримо или писано, Словото е помогнало на човека да извърви пътя от дивака до гражданина. И всеки от нас се оглежда в Словото; и се притегля от Словото. Мъдрецът е казал: "Писателят оправдава всички безсъния над белия лист, ако през живота си напише едно умно изречение." Не знам колко книги е написал древногръцкият философ Талес от Милет, но неговото "Познай себе си", изречено в далечния VI век преди Христа, човекът и човечеството са приели за свой девиз, напътстващ и провокиращ, оттогава та до ден днешен.
Така се случва, че кратката мъдрост тежи повече и от най-тежката книга. Замислиш се и се учудиш: Колко много книги, стотици, хиляди. И колко малко мъдри мисли!

Чалга до дупка, газ до зори!

Българската чалгия обаче пет пари не дава за подобни учудвания и тревоги. Пред нея се е люшнала лудналата публика и възторзи, и викове летят към небесата. И Цветелина я насърчава: "Чалга до дупка! Газ! Газ до зори! Чалга до дупка и кръвта да ври!"
Марая отива по-далеч с вероятното желание да надвиква тълпата: "Яко е момчето; то обича мръсни пози, секс и игри в големи дози."
Това е положението в няколко реда, нарочени за стихове, се въртят пет-шест думи от типа: "Сваляйте парцалки; чакат ни свалки; секс до зори..."
Сексът и парите владеят всичко. Девизът е: Слушай, гледай и усещай! И да не изпуснеш някой мурафет на певицата. А тя млада, извива гъвкава снага и подхваща баналния рефрен: "От формите на твойто съвършенство с наслада пият моите очи. Не нарушавай чудното блаженство. О, моля те: мълчи, мълчи, мълчи."
Чалгаджийката обаче не мълчи. Нищо за учудване, когато сърцето не пее, устата не може да мълчи.

На чалгаджийките пригласят родните "поети"

постмодернисти и авангардисти от сорта на Тома Марков и Мартин Карбовски, които се надпреварват да "приземяват" словото си с откровени простотии, цинизми и "модернизми".
Пред всички с едни гърди напред успя обаче да изскочи поетестващата Миглена Николчина. Обзета от изчанченост, тя възпя цялата отделителна система на майка си. Какво невероятно хрумване, до него не може да се докосне и самият Азис. Е, да се сърдим ли тогава на бедроструйната чалгаджийка, дето повтаря и потретя на либето си: "От вратата - направо в кревата!"
И ако чужденец полюбопитства за хала на културата в Българско, отговорът се лепи на езика: В операта - суховей; по стадиони и площади чалгата - вилней!