"Частни" случаи

Десет дни след петорното убийство в София нови трагедии преобърнаха представите ни за обществото, в което живеем. Жена, мъж и две деца бяха намерени мъртви в дома им в Пловдив. В Добрич възрастна жена загина, след като се хвърли от четвъртия етаж, на метри от училище. Преди ден двама се обесиха. Трагедии, които ще останат "частни" случаи - едни от многото във всекидневието ни. С тях ние се справяме сами. Защото Те имат други приоритети, други обществено-значими въпроси в измисления, нагласен според собствените им сметки дневен ред.
Затова Техните интереси са в центъра на медийния интерес. Тях обсъждат хората - не защото искат, не защото не могат без егоцентризма им, а защото са принудени. Защото Те подменят реалния живот. Създават виртуален свят, в който се опитват да ни вкарат. И да ни нагласят по шаблон.
А ние какво? Отказваме да се вълнуваме имало ли е или е нямало атентат срещу Ахмед Доган. Отказваме да приемем за нормално пет дни преди референдума някой възторжено да ни обяснява как е намерил кашон (!) с документи за АЕЦ "Белене". Сякаш три години и половина е чакал този звезден миг. Отказваме да осмислим, че е нормално един ден да ни хвърлят по дюните, след това да ни отпращат в Иракли, за да ни замажат погледа с поредния протест в Банско.
Нещо куца в измислената действителност, която се опитват да насадят в съзнанието ни за нормална. Кое е нормално? Че хората не виждат решение на проблемите си и посягат на живота си? Че хвърлят енергия в омраза, като по-лесно е да се живее в разбирателство? Не е нормално общественото внимание и енергия да се насочват към повърхностните, булевардните, жълтите неща. Не е нормално шизофренната измишльотина да подмени разговора - открито и без страх, за значимите, дълбоките, съществените проблеми. Които пречат на държавата да се развива така, че хората, останали в нея, да могат да водят достоен живот. Не е нормално на всички нас да се гледа като на "частни" случаи.