Черно море, европейските пари и България - възможности до 2020 г.

Илияна Йотова, евродепутат от Групата на социалистите и демократите

Вчера бе Никулден - хубав празник, който повелява на всяка българска трапеза да има риба. Трябва да знаем обаче, че, за да стигне рибата на нашата маса, някой трябва да я отгледа или улови в открито море. За съжаление състоянието на рибните ресурси е тревожно и се налагат спешни мерки. Голяма част от работата на Комисията по рибно стопанство на ЕП, в която работя, беше посветена на опазването на рибните запаси. Каква е ситуацията у нас?! Затова инициирах и третия пореден форум в Бургас, на който по моя инициатива се събраха  на едно място всички, имащи отношение към Черно море и неговото рибарство - браншови организации на рибарите, местни инициативни групи по рибарство, преработвателни компании, отговорната за сектора държавна администрация, местни власти и научноизследователски институти. Основна цел на срещата-дискусия бе да се направи преглед на

възможностите за европейско финансиране


в областта на рибарството за програмния период 2014-2020 г. и да се чуят идеите и предложенията на българските рибари за приоритетите, които трябва да залегнат в бъдещата оперативна програма по рибарство на нашата страна.
Специален гост на срещата беше г-н Гуидо Милана - мой колега от Групата на социалистите и демократите и заместник-председател на Комисията по рибно стопанство на ЕП. За мен беше много важно именно с него да се срещнат българските рибари, защото именно той е един от авторите в ЕП на доклада за новия фонд за морско дело и рибарство. Нещо повече - г-н Милана е един от малцината, които знаят всяка дума и запетая относно това за какво ще се отпускат пари в сектора за следващия програмен период. Това е жест към нашата страна, защото буквално часове, преди да кацне в България, г-н Милана беше на финалните преговори между Европейския парламент, Европейската комисия и държавите членки на ЕС, на които всеки се е опитвал да постигне по-благоприятен за себе си

бюджет за рибарство 

Поканата за участие в срещата уважи и г-жа Валентина Маринова - ресорен заместник-министър. Това бе ясен знак за сериозните ангажименти, които поема правителството към сектора на рибарството след няколко години на пълна безидейност по отношение на рибарите от страна на печално известния Мирослав Найденов и неговия екип.
Моята и на моите колеги работа в парламентарната комисия през последните почти две години беше белязана от напрегнатата работа по новия Европейски фонд за морско дело и рибарство. Тази работа беше придружена от доста чести разгорещени дебати между представителите на различните държави членки. Надали се налага да обяснявам подробно, че всеки се бори да наложи своята позиция, като защитава интереса на страната си. Добре известно е, че въобще новият бюджет на ЕС като цяло се различава значително от предишния, защото днес

ЕС изпитва сериозни финансови


и икономически затруднения. Въпреки всичко обаче общият размер на новия фонд за рибарство ще  бъде увеличен и от досегашните 4,3 милиарда евро се покачва на 6,5 милиарда евро общо за целия Европейски съюз. Това обаче не е значи, че пари ще има за всичко и за всички - това ще бъде един от най-малките фондове на ЕС за следващия програмен период. От нас самите зависи дали ще успеем да боравим по-добре с инструмента за европейско финансиране, който ни се предоставя. За съжаление факт е, че през вече завършващия програмен период имаше сериозни трудности. По този начин по време на управлението на Мирослав Найденов България загуби безвъзвратно около 4 милиона евро, които така и не можаха да стигнат до нашите рибари. На срещата в Бургас заместник-министър Маринова ме информира, че ще загубим нови 4 милиона евро поради липса на нови проекти. Недопустимо е да губим такива

възможности във време на криза

Затова и поех инициативата да организирам срещата в Бургас, на която да изясним какви са нуждите на сектора на рибарството и по какъв най-добър начин може да му се помогне.  Българското правителство, впрочем, преговаря успешно предложенията си за оперативни програми, т.е. програмите на нашата страна за какви приоритети в България ще се дават европейски пари по-точно, съгласно вече зададената от Европа рамка. Сред изработените оперативни програми е включително и тази за рибарството, въпреки ограниченото време, с което разполагаше и въпреки трудните условия за работа от деня на встъпването си в длъжност. В момента се очаква оперативната програма за рибарство да бъде окончателно одобрена, така че вече да започне приемането, обработването и реализирането на проекти и съответно изплащането от фонда на сумите по тях.
Една от основните цели в предложението на Европейската комисия бе новият фонд да подкрепя т.нар. екологично рибарство и производство на аквакултури с цел постигане на устойчив риболов. Въпреки това обаче се предвижда и подкрепа за развитието на иновациите и консултативните услуги, предназначени за рибарството и аквакултурите. Европейската комисия бе изключително негативно настроена към помощите за постоянно извеждане от флота, т.е. така нареченото скрапиране - нещо, което е възможно да се финансира от сега действащия фонд, но което ЕК не смята, че води до резултати. Нещо повече - в Европейската комисия е много силно мнението, че помощите за скрапиране са хвърляне на пари на вятъра, тъй като не води до намаляване на натиска върху рибните ресурси, с каквато цел първоначално са замислени тези помощи. Европейският парламент обаче устоя на натиска от страна на ЕК и бе подкрепена мярката за финансиране с европейски средства за скрапиране.
Разбира се, една от най-големите

ябълки на раздора

беше въпросът дали да има помощи за обновяване на флота. Част от моите колеги настояваха да има такава възможност при определени строги условия - например само за кораби по-стари от 35 години и само при условие, че те не увеличават своя риболовен капацитет. Друга част от евродепутатите не искаше дори и да чуе за такава възможност и в крайна сметка това мнение надделя.
Въпреки това Европейският парламент успя да постигне и немалко компромиси, които представляват големи успехи за България. Такъв пример, с който съм особено радостна, бе това, че се увеличава сумата на европейското съфинансиране. Така, ако до момента финансирането бе 50:50, т.е. половината пари се осигуряват от Европа, а останалата част от необходимите за проекта пари кандидатстващият е длъжен да намери сам, то занапред съотношението ще бъде 60% съфинансиране от фонда и 40% собствени финанси на кандидатстващия. Тази позиция България поставяше на масата за преговори в продължение на няколко години, но не намираше подкрепа от останалите държави членки. Днес вече зад позицията на нашата страна застава Европейският парламент с цялата си тежест, което поставя въпроса по съвсем различен начин. Мисля, че подкрепата за увеличено европейско съфинансиране и съответното "разтоварване" на евентуалните бенефициенти е от особена важност във време на криза, ще вдъхне повече смелост на българското рибарство при кандидатстване и в крайна сметка ще увеличи броя на подадените проекти.
Друг голям успех за България, основите за който положих с неотдавнашния ми доклад за развитие на черноморското рибарство, е свързан с одобряването за създаване на Регионален консултативен съвет за Черно море. Основите за този успех положихме съвместно с целия сектор на рибарството, когато преди време изработихме позицията при подготовката на моя доклад за бъдещото развитие на сектора в Черно море.  Днес нашият басейн някак си попада в

сянката на Средиземно море

и проблемите на неговите рибари. В момента двата басейна се разглеждат заедно, а е напълно ясно, че огромните интереси на големите държави в Средиземно море изтикват някак си Черноморието извън светлините на прожекторите и не му се отделя достатъчно внимание. Затова и макар Черно море и занапред да остава като част от Генералната комисия за рибарството в Средиземно море, вниманието върху него ще бъде много по-голямо, след като се обособи регионален консултативен съвет за нашия басейн. Така ще се чува много по-отчетливо гласът на нашите рибари и научноизследователски институти при взимането на решения и се надявам тяхното участие в този консултативен съвет да има възможност за допълнителна финансова подкрепа.
От особено значение за нас беше и приемането в пленарна зала на ЕП на предложението, предлагащо фондът да осигурява финансова подкрепа за  участието на заинтересованите страни и сътрудничеството между държавите членки в проектирането и прилагането на многогодишните планове и на мерките за опазване на морските ресурси. Това изменение е особено важно за България с оглед на ограниченото сътрудничество между заинтересованите страни в Черно море и все още недостатъчно доброто сътрудничество между нашата страна и Румъния. Това е една от най-големите пречки пред нашия риболов, а и пред риболова в Черно море въобще. Вече са направени първите положителни стъпки в подобряването на положението и тези усилия трябва да продължат и да намерят адекватна финансова подкрепа. Освен това особено важна за нас бе и формулировката за многогодишните планове - инструмент, който се стремим да наложим и който да замести

изключително неблагоприятния за нас

в момента действащ принцип на годишни квоти на улов.
Няма как да не се съглася с редица коментари, които моят колега Гуидо Милана направи пред българските рибари - оказва се, че тяхната продукция страда от същия проблем с прекупвачите, от който страдат и земеделците. Оказва се, че проблемът е общоевропейски и че рефлектира сериозно върху крайния потребител.  Прекупвачът изкупува рибата на крайно ниски цени и я продава на крайния потребител на необосновано висока цена. В тази връзка напълно подкрепям мнението, че фондът трябва да направи всичко възможно, за да направи контакта между производителите на риба и крайните клиенти максимално близък. Това безусловно е свързано с изграждането на рибарски пристанища и тържища, на които рибарите да могат да стоварват и продават улова си.


На третия пореден форум в Бургас, организиран по инициатива на евродепутата Илияна Йотова, беше обсъден въпросът за Черно море и за развитието на рибарството у нас