Честваме 182 години от рождението на Апостола

Почитаме паметта на един от най-великите българи - Апостолът на свободата Васил Левски. Днес се навършват 182 години от рождението му.
В родния му град Карлово по традиция народен събор ще отбележи паметния ден. Честванията започват в 9 часа с отслужване на света литургия в храма "Св. Николай".
Кулминацията на събитията ще бъде в 21 часа с тържествената заря проверка на площад "Васил Левски". Събитията са под патронажа на президента Румен Радев.
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в град Карлово в семейство с общо пет деца. След смъртта на баща му, юношата Васил и двамата му братя поемат грижите за семейството. Няколко години по-късно е поверен на вуйчо си Василий, който е монах. Васил също приема монашески сан през 1858 г. в Сопотския манастир и се назовава с църковното име Игнатий. На следващата година е ръкоположен за йеродякон.
Манастирът обаче се оказва тесен за него, както казва народния поет Иван Вазов, и през 1862 г. Левски заминава за Сърбия, за да се включи в Първата българска легия на Георги Раковски. Така започва пътят му за "събуждане" на народа към въстание срещу турските поробители.
Преминава през четата на Дядо Ильо войвода, последвано от кратка емиграция в Румъния и завръщане в родния си град. Навръх Великден през 1864 г. в Сопот, дякон Игнатий сам отрязва дългите си монашески коси и поема по пътя на революционната дейност. Русите коси на Апостола и днес се пазят в параклис до родния му дом в Карлово.
През следващите няколко години Васил Левски е учител в Карловско и Еникьой, пътува до Яш за среща с Раковски, става знаменосец на четата на Панайот Хитов и участва във Втората легия на Раковски в Белград. Междувременно посещава Румъния няколко пъти, след което започва да обикаля България, за да създаде на място революционни комитети.
Животът на Апостола е изпълнен с опасности. Постоянните му пътувания до Румъния, обиколките му по села и градове, са забелязани от турските власти и той е следен. Въпреки това, уменията му да се представя под различни самоличности му помагат да избегне ареста.
През лятото на 1872 г. Левски напуска Букурещ и се отдава на апостолската си дейност. През септември същата година получава нареждане от революционния комитет за вдигане на въстание, но се противопоставя и решава да прибере бунтовническите архиви от Ловеч и оттам да се прехвърли отново в Румъния.
Организираният обир на пощата в Арабаконак, с което Левски не е съгласен, се проваля, но турската полиция е хванала дирите му.
На 27 декември 1872 г. Апостолът на свободата е заловен при Къкринското ханче, край Ловеч и отведен в Търново.
Васил Левски е откаран в София, за да бъде съден. В речта си пред турския съд заявява, че през годините е търсил законни пътища за промяна на живота на българите и се разграничава от всякакви криминалните действия. Осъден е на смърт и на 19 февруари 1873 г. е обесен в центъра на София, близо до днешния паметник, който е издигнат в негова чест през 1895 г. Гробът на един от най-великите българи и до днес е неизвестен.