Кирил Вълчев: България избра президент на съгласието, а не на барикадите

Изборът на Илияна Йотова за президент на България е исторически момент, тъй като за първи път начело на държавата застава жена. Същевременно резултатите от изборите показват, че гражданите са предпочели идеята за президентска институция, която обединява, вместо да задълбочава разделението в обществото. Това заяви избраният за вицепрезидент и досегашен генерален директор на БТА Кирил Вълчев в ефира на БНТ.

Според него Йотова притежава значителен държавнически опит, задълбочени познания и ясна мисия за развитието на страната.

Вълчев определи избора ѝ като символичен и в исторически план. Той припомни, че българските жени са получили избирателни права преди жените в Гърция, Португалия и Швейцария, а светското образование за жените в България е въведено по-рано, отколкото в редица други държави. По думите му тези обстоятелства са показателни за демократичните традиции на българското общество.

"Спечели идеята за президентство на съгласието"

Коментирайки изборните резултати, Вълчев изрази мнение, че победата е на силите, които поставят българските интереси на първо място.

"Мисля, че на изборите спечелиха пробългарските сили", заяви той.

Според него дори политическите формации, които определят резултата като победа на проруските сили, също следва да бъдат разглеждани като пробългарски.

На въпрос дали победата би била възможна без подкрепата на Румен Радев, избраният за вицепрезидент отговори, че решаваща е била подкрепата на всички избиратели.

"Нямаше да успеем без всички, които ни подкрепиха", посочи Вълчев и подчерта, че за кандидатпрезидентската двойка са гласували привърженици на различни политически партии.

Той определи намаляването на общественото напрежение като една от най-важните задачи през следващите седмици и месеци.

"Аз съм сигурен, че ние ще успеем с г-жа Йотова да забравим това, което говориха за нас, за да чуваме доброто и хубавите идеи от всички страни", заяви Вълчев.

Подкрепа за учителите, културните дейци и българските медии по света

Вълчев коментира и проекта за държавен бюджет, като изрази мнение, че има основания да бъде подкрепен премиерът Румен Радев заради предвиденото по-високо увеличение на възнагражденията на учителите.

Той припомни своята дългогодишна позиция, че журналистите в обществените медии трябва да бъдат равнопоставени на преподавателите по отношение на заплащането.

Според него подобно отношение заслужават и работещите в библиотеките, музеите, галериите, театрите и читалищата, тъй като имат съществен принос за съхраняването на българската култура и духовност.

Към тези професионални групи Вълчев добави и дипломатите, които представят България пред света.

По отношение на бюджетните приоритети той предложи да бъде обсъдено въвеждането на системна подкрепа за българските медии зад граница, които създават и разпространяват съдържание на български език.

Помилванията и доверието в институциите

Избраният за вицепрезидент коментира и помилванията, извършени от президента Илияна Йотова.

Вълчев отказа да ги определи като грешка или капан, като обясни позицията си със своя юридически опит.

"При нас действа правилото "дай ми фактите, за да ти дам решение - аз не знам фактите", заяви той.

Според него основният проблем не се изчерпва с конкретните решения за помилване, а е свързан с доверието на обществото в процедурите и експертните оценки, въз основа на които се вземат подобни решения.

Вълчев предложи да бъде обсъдено дали процедурите не трябва да бъдат регламентирани със закон, вместо с президентски указ.

Той изрази мнение, че Народното събрание би могло да разгледа общ законопроект, който да урежда различните видове експертизи в България.

Законът за българския език и надписите на кирилица

Вълчев засегна и законопроекта за българския език, който вече е преминал на първо четене в парламента.

Според него нормативната уредба трябва да гарантира използването на български език и кирилица при изписването на надписи.

Същевременно той предложи законът да предвижда и задължителни надписи на английски език, за да може информацията да бъде разбираема за чужденците и България да запази своята конкурентоспособност.

Какво бъдеще очаква БТА?

Попитан кой би искал да го наследи начело на Българската телеграфна агенция, Вълчев подчерта, че изборът на следващ генерален директор е изцяло в правомощията на Народното събрание.

Той заяви, че оставя агенцията в период на развитие и се надява приемникът му да продължи започнатите инициативи.

Сред основните приоритети, които открои, са запазването и разширяването на кореспондентската мрежа, както и развитието на международното сътрудничество.

Вълчев припомни поставената от него цел всеки месец БТА да установява партньорство с още една национална информационна агенция за безвъзмезден обмен на новини.

Той посочи като важни и отношенията с българските общности зад граница, както и съвместните проекти с европейските институции.

Друга област, в която според него агенцията трябва да продължи да се развива, е използването на изкуствен интелект.

Вълчев обаче подчерта, че технологичният напредък не бива да измества инвестициите в хората.

"Не гледам на изкуствения интелект като на заплаха, която взима нещо, той е възможност да ни даде нещо повече", коментира той, като изтъкна, че най-важна остава инвестицията в естествения интелект.

Вълчев заяви, че след встъпването си в длъжност като вицепрезидент няма намерение да се мести в резиденция.