Чии интереси защитавате?

Миналата седмица парламентът сложи 50-процентен таван на разходите, дължими на кредитни институции при взимане на заем, и прие окончателно Закона за потребителския кредит. От БСП заявиха, че няма да искат прегласуване на текста, с който се сложи таван на разходите по потребителските кредити. Дотук добре. Част от критиките срещу текста обаче са толкова объркващи и несъстоятелни, че оставят усещането за закон, позволяващ лихвите да се вдигат без правила и пазарна логика, а за просрочие да се влиза в затвор и да се изземва имущество.
Европейският опит показвал, че таван на лихвите не е ефективен. Т.е., когато има такъв, се създават проблеми за най-бедните, защото се ограничава достъпът им и до бързи кредити. Това не е толкова лошо - именно най-бедните взимат бързи кредити, без да придирят, и най-бързо горят. При забавяне на издължаването лихвата скача двойно и тройно, а кредит за 2000 лв. може да достигне 8 хил. Ако с таван се постигне ограничаване на безконтролното взимане на кредити, това няма да е негатив, макар да липсва логика защо бедните ще пострадат най-много. Обяснението е, че за да минимизират риска, кредиторите ще отпускат по-трудно заеми. Кой риск? При лихви, достигащи троен размер на кредита, рискът той да не се върне, съответно рискът от загуба на дружеството, е в пъти по-голям, отколкото при фиксиран таван на лихвата. Ако фирмите за бързи кредити усложнят достъпа до тях, защо потребителите да ги предпочитат пред банките? Нали именно улесненият достъп ги прави конкурентни и печеливши?
Таванът върху лихвите по кредитите щял да развие сивия сектор. Повечето от дружествата за бързи кредити не са ли точно там и в момента? Те не са задължени да доказват произхода на капиталите си, което е най-добрият начин за пране на пари. Освен това нямат лицензионен режим, а само регистрационен. Няма и изискване за минимален капитал. Т.е. всеки може да регистрира такова дружество и да започне да раздава пари. И сега тези дружества работят на тъмно и безконтролно. Затова и в последните години никнат като гъби след дъжд - средно с 30-40% годишно се увеличава броят им, като все повече потребители отиват при тях вместо в банките. По данни на БНБ българите теглят по 60 хил. лв. бързи кредити на всеки час. Така общо раздадените бързи заеми са достигнали обем от близо 2 млрд. лв. - неконтролируем капитал. Впрочем проблемът в доста европейски държави е решен с лицензиране дейността на фирмите за бързи кредити и минимален капитал от 5 млн. лв., каквито промени бяха предложени и тук.
Друга критика е, че за да има таван, той трябва да е икономически обоснован. Вярно, че лесният достъп до бързо кредитиране прави рискът за финансиращите дружества по-висок и съответно оскъпява ресурса, който ползват, затова и официалната лихва е 20-30%. Неофициално и с дребен шрифт обаче се позволява нарастването й тройно, петорно, десеторно. Каква по-убедителна логика? Вашата, на критиците, остава неясна - интересите на дружествата за бързи кредити ли защитавате? Защото, очевидно, не са тези на потребителите.