Чик чирик

Калина ЦАНЕВА е родена в с. Чавдарци, Ловешко. Завършила е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като учителка, като преподавателка по български език на чужденци в ИЧС, а по-късно като журналистка в БНТ. Издала е 10 сборника с разкази, между които "Излъжи ме пак", "На седмото небе", "Най-обичам да обичам" и повестта "Това е, драги зрители". Нейни разкази са превеждани на английски, руски, арабски.
От три години е прикована от инсулт и пише на ръка в леглото си.

Три години вече станаха, откакто съм прикована на легло от тежка болест. Връзката ми със света са само два екрана - на телевизора и този на прозореца, от който виждам едва върховете на две тополи. И като взеха да ми омръзват псувните и голите дупета на разни танцьорки по телевизията, все по-често взех да гледам през "екрана" на прозореца. Колкото и да е оскъдна картината, поне е истинска. И така на тополата открих две гнезда, малки гнезда на някакви черни птички. Не зная какви са. Приличат на гълъби, но не са гълъби. Не зная кога са ги строили, но те стоят здраво на клоните и не падат. Кога и къде са учили архитектура и строителство тези малки птици, но нито бури, нито земетресения успяват да ги свалят и да ги потрошат, както сриват цели градове, строени от учени и талантливи хора. Макар че са направени от бетон и желязо, къщите рухват, трошат се като бисквити и затриват толкова много народ под развалините. А тези гнезда са строени само от съчки и стоят непоклатими на клоните. Дори ако едно торнадо успее да изкорени дървото, гнездата остават здрави. Ади де! Само Господ, само премъдрият Бог ги е научил. И затова птиците го славят с песните си. Рано сутрин, още в шест часа ме будят с чуруликането си - чик чирик, чик чирик. Но тази пролет виждам, че в едното гнездо има само една птичка. Защо е сама? А в другото са си две - любят се, снасят яйца, излюпват ги и по цял ден пъхат храна в цял букет от зинали човчици. И неуморно пеят - чик чирик, чик чирик. А в съседното гнездо е празно и самотната птица понякога тъжно приглася - чиииииииик, чиииииииирик. А защо е сама? Какво се е случило с другарчето й? Защо се чудя пък аз? Че в малко ли здрави и богати къщи хората се разделят, изчезват другарчетата. Но много често си намират нови. А при птиците май не е така. Защо това пиле не приюти в гнездото си някое друго и отново да запеят заедно "Одата на радостта"? Или птиците не се събират повторно. От детството си зная, че щъркелите не се съешават наново. Още помня гнездото в нашия двор, в което всяка пролет пристигаше двойка щъркели. Отглеждаха заедно рожбите си и през есента всички заедно отлитаха. Но една пролет долетя само единият. Какво се бе случило с другия? Цяло лято щъркелът заставаше в гнездото на един крак, с опъната нагоре към небето шия. Дали молеше Бога с тракането на човката си да му изпрати нов другар, или го проклинаше, задето му е отредил такава тъжна и самотна съдба. Всяка пролет сам идваше и всяка есен сам отлиташе. Тъй и не се събра с друг щъркел, както често го правят хората. Така беше, докато и аз отлетях от село. И аз като птиците не се омъжих повторно.
А сега следя през прозореца дали птичето от тополата ще се събере с друго птиче. Как да му кажа да побърза, докато е здраво. Много ме натъжава, като го чуя рано сутрин да проплаква - чиииииииик, чиииииииирик, чиииииииик, чиииииииирик. Уморявам се да го слушам и се опитвам отново да заспя. Завивам се с юргана през глава, за да не чуват съседите моето чиииииииик, чиииииииирик..... чиииииииик, чиииииииирик.....