Човек е пряко отговорен и за своето щастие, и за своето нещастие

Ново философско предизвикателство към читателите си отправя издателство "Милениум". На пазара вече е седемнайсетата книга от поредицата "Философия за всеки". Авторката София Петрова този път ни връща в Рим и стоицизма с книгата "Епиктет и човешката свобода".

Eпиктет (ок.50 - 138 г.) е античен философ стоик, който подобно на Сократ не оставя свои трактати, а използва формата на беседата и диалога, за да предаде на околните възгледите си. Роден като роб, впоследствие помилван и освободен, той прави може би най-задълбочените проникновения за човешката свобода в историята на философската мисъл. Разбиранията му са формирани както под въздействие на платониците, така и от все по-разрастващото се в онова време християнство, чрез което логиката на старите стоици - Зенон, Диоген и Хризип, е надградена чрез идеята за върховното божество. Етиката на Епиктет разграничава доброто и злото, истината и неистината чрез действията на самия човек, който е пряко отговорен както за личното си нещастие, така и за личното си щастие.

През Средновековието учението на Епиктет се е използвало като правилник с наставления за живота на монасите, а редица по-късни световни мислители, сред които Блез Паскал, Монтен, Ницше и Хегел, основават върху него собствените си философски теории.

В "Епиктет и човешката свобода" са включени 44 кратки истории за мъдреца, с които се обяснява формирането и същината на възгледите му, както и полезни цитати за размисъл. 

- Ако искаш да си безпристрастен съдия, гледай делото, а не обвинителя.

- Владей страстите си, иначе ще те владеят теб.

- Завистта е враг на щастливите.

- Има само един път към щастието: да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.

- Истински борец е този, който се бори именно със своите порочни помисли.

- Истинското добро се заключава в правилните понятия и добрите желания. Истинското зло - в неправилните понятия и порочните желания.

- Не е важно какво ти се случва, а как реагираш на него.

- Обстоятелствата не правят човека, те само разкриват истинската му същност.

- Поддаващият се на някакъв порок има склонност да порицава другите.

- Свобода значи да искаш нещата да стават не така, както желаеш, а както е справедливо да стават.

- Умният се бори със страстта, а глупавият й става роб.

- Хората биват мъчени не от вещите, а от представите за тях.