Човек от първа величина

Христо ЦЕКОВ

На 16 юли т.г. проф. Дойно Дойнов щеше да навърши 85 години. Съдбата обаче отреди шест месеца преди това, на 18.01.2014 г., големият българин с възрожденски дух, неуморен изследовател и популяризатор на делото и личността на Васил Левски, човек с неповторимо лично обаяние и с безпределна обич към България, да се раздели с белия свят.
Времето неумолимо, след раздялата с него, започна да лети, но ние в Общобългарския комитет "Васил Левски" все още не можем да приемем, че него го няма. Напротив, всеки час, всеки ден "разговаряме" с него, с внимание и уважение се вслушваме в благата му дума при изказ на позиция, мнение, становище, при даване на съвет и препоръка, без да приповдига високата си култура и компетентност. Навсякъде в страната, каквато и да е аудиторията, той бе желан, изслушван с интерес и любезност и от стари, и от млади, защото със словото си завладяваше сърцата им. И не само от трибуната, но и при обикновения разговор. За вси люде бе богатство да контактуват с него, защото Бог го бе възнаградил с хармонията да бъде любезен, точен, неподправен и открит, дори към оногова, който е с противно мнение. Широкият му диапазон от разностранни интереси, съчетани с вродено трудолюбие, бяха в основата на израстването му като учен - творец от първа величина.
Взрем ли се в хрониката на житейския му и професионален път, установяваме неговата изява с най-продуктивни резултати. Там, където изпълняваше функционалните си задължения като историк-специалист, оставяше дирята на стила и метода "Дойнов". Даденост, поради която с основание можем да кажем, че остави почерк за следващите колеги, отдали се на научното историческо поприще.
Нека припомним - роденият в с. Буново, Софийско, Дойно Дойнов, възпитаник на СУ "Св. Климент Охридски", започва професионалната си кариера през 1952 г. като уредник, а сетне като научен сътрудник във Военноисторическия музей - София. От 1971 до 1978 г. е директор на Археологическия музей при Археологическия институт на БАН. От 1978 до 1981 г. е генерален директор на отдел в Комитета за изкуство и култура. От 1981 до 1991 г. е началник на Главно управление на архивите при МС, от 1991 до 1994 г. е ст.н.с. І ст. в Института по история на БАН. Междувременно от 1971 г. Дойнов работи като хоноруван доцент и професор по българска история в Художествената академия в София. Впоследствие, в началото на ХХІ век, е извънреден професор и декан на Факултета по хуманитарни науки и изкуства към Варненския свободен университет. Накрая, последните две десетилетия, като председател на обществени начала на Общобългарския комитет "Васил Левски" отдаде всичко от себе си за съхраняване и превръщане на неправителствената фондация с името на Апостола на свободата във високо патриотична организация, заела достойното си място в обществено-културния живот на Отечеството.
За почти четвърт век с неговото име като председател на ОБК "Васил Левски" отнасяме проведените около 90 научни конференции, кръгли маси, дискусии, конкурси, литературни салони и др. На голяма част от тези форуми е научен ръководител и автор на повече от 70 доклада по различни теми, основно свързани с Българското възраждане. С неговото пряко участие като идея и реализация бяха издаваните юбилейни вестници за Левски, Ботев, Раковски, Каравелов, Бенковски. С неговото име е свързано и създаването на обемния годишник на комитета "Българско Възраждане - идеи, личности, събития", чийто пореден том 14-и проф. Дойнов не можа да държи в своите ръце, защото ни напусна само ден преди предаването на материала в печатницата. Почина в София на 18 януари, събота, 2014 г. Този том, посветен на 175 години от рождението и 140 години от гибелта на Васил Левски, по който работи проф. Дойнов, въпреки болестта си, за да не спира традицията читателите да получават истинско научно, високоинтелектуално издание, се оказа последен, чрез който ще продължим да сме в жив "диалог" с неговата мъдрост, пословична всеотдайност и съхранена памет до сетния му ден.
Осиротели, страдаме без него, защото с апостолското си дело, освен че се вписваше в темелите на българската историческа наука и култура, по Дойновски ни зареждаше с енергията да се гордеем, че сме българи.