Човек трябва да бъде критичен

Мелек Юмер е родом от Крумовград. Завършила е телекомуникации в Техническия университет в София. Няколко години е работила в Чехия по специалността си, след което се завръща в България.

"Ако някой иска да гледа новините на турски, ще си пусне интернет или ще гледа турската телевизия"

- Разкажете малко повече за това, с което се занимавате...
- Работя в телекомуникационна компания, "Interoute", и съм мениджър на отдела за позициониране и дизайн на мрежата. Когато клиент си купи телекомуникационна услуга от "Interoute, моят отдел я внедрява и конфигурира.
- Инженер сте по телекомуникационни услуги. Специалността, както и самият Технически университет често са смятани повече за "мъжка сфера". Смятате ли, че професията е достатъчно отворена за жени и предлага ли тя еднакви възможности?
- Университетът е отворен - квотите винаги са разпределени на 50% за мъже и 50%  за жени. В телекомуникациите интересът е един и същ. Като реализация всичко зависи от това до каква степен самите жени искат да успеят, доколко си вярват и имат ли истински интерес в сферата.
- Освен интерес, какво е нужно, за да успееш в тази сфера?
- Да вярваш в себе си и да следваш мечтите си. Общо взето, това е валидно за всяко нещо.
- Какво ви накара да се спрете на тази професия?
- Винаги съм имала влечение към точните науки, в същото време искам да виждам практически резултат от това, което правя. Инженерната професия дава възможност да приложиш своите познания и умения в полза на хората, както и да видиш резултат от това, което правиш. В днешно време е трудно някой да си представи живот без интернет, без телефон, без средствата за комуникация... Точно за това сме и ние.
- Казвате, че е трудно човек да си представи живот без телефон и интернет. Какво би представлявал един ваш ден, ако не трябваше да сте пред компютъра и ако телефонът ви беше изключен?
- Бих прекарала повече време с приятели и със семейството си, ще пътувам повече.
- Коя е любимата ви дестинация за пътуване?
- Нямам любима дестинация. Определено предпочитам да отида на място, което не познавам. За мен по-важно е самото пътуване, отколкото самата дестинация.
- Много от връстниците ви предпочитат да се реализират в чужбина. Какво ги кара да напуснат страната?
- Може би влияние оказват по-добрите условия за живот, по-добрите възможности, които получават и по-доброто отношение на хората към тях.
- Работила сте в чужбина. Каква е разликата между живота там и този тук, в България?
- Основната разлика са средата и самите хора. Струва ми се, че хората в чужбина са много по-спокойни в работата си, имат по-добър баланс между личния и професионалния си живот.
- Защо се върнахте в България?
- Върнах се заради възможността, която ми беше дадена тук - да бъда мениджър на отдела. По-добрата професионална реализация беше важна, освен това вярвам, че мога да променя начина на работа и действително да предложа нещо по-добро на хората в екипа.
- Смятате ли, че образованието е важно за професионалната реализация, или човек може да е специалист и без специален документ? Достатъчно адекватно ли е българското образование за бъдещата реализация на студентите?
- Това зависи от самия човек. Възможно е да се реализираш и без професионално образование ако имаш интерес и отделяш време да учи. В нашата сфера например са важни определени сертификати, но е важно и това, на което човек е способен. Ако някой просто иска да си вземе дипломата и да си изкара изпитите, без в действителност да осмисля това, което учи, това не би помогнало на никой. По-важното е човек да има интерес и наистина да осмисля нещата, които учи, а след това да ги реализира и прилага.
- Какво търсите в потенциалните кандидати за служители във вашата фирма?
- За мен е важно един кандидат да има желание да учи, да се адаптира и да има интерес в телекомуникациите. Не търсим човек, който да има предварителен опит, за мен по-важен е потенциалът на човека и възможността да го развие по-нататък.
- Вие сте от Крумовград, а родителите ви живеят в Германия. Мислила ли сте да се преместите в едно от двете места?
- Замисляла съм се за Крумовград, но за съжаление там не бих имала възможност да се реализирам професионално. Може би някой ден бих отишла в Германия, защото обичам да живея някъде, където не съм живяла преди, да срещна хора и манталитет, които не съм виждала. Винаги ми е било интересно да живея и да работя в различна среда.
- С еднопосочен или двупосочен билет?
- Двупосочен. Винаги е полезно човек да се върне там, откъдето е започнал. Да преосмисли това, което е направил до този момент и накъде иска да продължи.
- Защо замина семейството ви?
- Защото в Германия са много по-спокойни, имат по-добър стандарт на живот.
- Какво трябва да се промени в България, за да се върнат тук?
- Може би да имат същото спокойствие, което имат в Германия, същият стандарт на живот, отношение към здравеопазването, работата...
- Имате турски произход, името ви е с арабско звучене. Чувствала ли сте се дискриминирана някога?
- Не бих казала, че съм се чувствала дискриминирана. Може би понякога е имало по-различно отношение към мен, в училище например. Но винаги съм се старала да го използвам като нещо положително. Различното отношение не ме е карало да се откажа, а съм си учила уроците два пъти по-примерно и упорито отколкото някой друг. Това ми помогна да бъда винаги подготвена за всяка ситуация, да се боря повече.
- Напоследък е доста актуален въпросът с новините на турски език. Какво е мнението ви по този въпрос, трябва ли да отпаднат или...?
- Честно казано, съм гледала новините на турски само веднъж - когато ги пуснаха за първи път. Честно казано, тогава не бях кой знае колко очарована, а и повечето хора вече можеха да гледат турска телевизия. Който иска да чуе нещо на турски, има възможност да го направи. Не вярвам, че има такова голямо значение за хората в България да слушат новини на турски в националната телевизия.
- Тоест приемате, че те могат да си ги набавят по друг начин?
- Да. Смятам, че повечето си ги набавят от турската телевизия. Ако искат да чуят новини от България, си слушат новините на български.
- В българските учебници по история често има изречения за турския поробител. Като човек с турски произход чувствала ли сте се засегната по някакъв начин от това?
- Лично аз не съм се чувствала засегната. Историята винаги ми е била интересна и съм се старала да чета многообразни източници.
За мен е важно човек да има по-широко мислене, а не да приема нещата винаги едно към едно. Важно е да проучиш, преди да си създадеш мнение за каквото и да било. Това важи и за уроците в училище - всичко трябва да се провери от няколко източника. Целта е да разбере истината, за да е ясно какво се е случило в действителност.
- Смятате ли, че историята е начин за определена пропаганда - било то на партии или на държавна доктрина...
- Прекалено крайно е да кажа, че това е доктрина. Като цяло обаче образованието служи на държавата и на някаква доктрина. Затова смятам, че ако един човек наистина иска да се развие, трябва да проверява информацията, която получава, да е критичен, за да бъде обективен.
- Толерантни и достатъчно критични ли са българите?
- Бих казала, че са толерантни, особено по отношение на чужденците, които идват в България. Дали са критични... Мисля, че човек винаги може да проверява още повече.
- Коя е най-добрата и най-лошата черта на българина според вас?
- Като цяло всички хора в България са много по-сърдечни, по-истински, верни към основните морални принципи - поддържат семейството, приятелите си, подкрепят се в малкото общество, което имат, сърдечни са. Може би най-лошата черта на българина е песимизмът, че не може да промени нещата. Ако искаме да направим нещо добро в държавата, да променим ситуацията, това зависи само и единствено от нас.
- Когато попълвате анкета, какво записвате в полето "националност"?
- Българска, естествено!
- Бихте ли живяла в Турция?
- Мисля, че не, въпреки че доста прилича на България като среда.
- А има ли разлики между България и Турция, между хората в тях?
- До голяма степен хората са със същия характер и манталитет. Може би освен по манталитета си приличат и по начина на живот. Двете страни се различават по мащаба. В Турция има много повече възможности и много повече градове, които се развиват. Това се вижда и от хората, които се връщат от гурбет в Турция - бившите изселници се връщат, защото икономиката им действително се развива. Тук подобно нещо обаче няма.
- Възможно ли е това да се случи и в България?
- Аз съм живяла в чужбина в среда на хора, които искат да се върнат в България, но не го правят заради липсата на възможности тук. Ако начинът на живот и работната среда се подобрят, много хора биха се върнали в България.
- Доста изселници се връщат в България за празници или по време на отпуската си. Какво ги кара да идват отново и отново?
- Самите те казват, че е родната земя. Те се чувстват като част от България, свикнали са с цялата среда и милеят за абсолютно за всичко тук. Виждала съм възрастен човек, който плаче от радост, че е в България, за това, че е видял горичката, в която е израснал и че в момента дърветата са по-големи от момента, когато са били посадени...
- А младите хора имат ли тази връзка с България?
- Да, според мен всички я имат. Човек винаги държи връзката с мястото, на което е израснал, не може да се отдели от него.