Чудо с възкресението на черквата "Свети Георги"

Три са духовните средища във всяко наше селище, във всеки квартал на по-голям град: черквата, училището и читалището. Така е и в Мараша (мараш - празно, изоставено място) - пловдивският квартал, в който живях десетки години. И сега, гостувам ли в родния си град, стъпките ми неудържимо ме носят там, където съм играла, учила.
Училище "Петко Каравелов" е ремонтирано, уголемено, радвам му се, щом го зърна. Читалище "Христо Г. Данов" е станало "жертва" на партийни желания - преместено е в друга сграда. Останала е черквата "Св. Георги" - трикорабна, с огромен купол, с висока звънарница сред обширен двор, пълен със зеленина.
Светецът Георги е почитан и тачен от много хора. Според преданието той живял по времето на римския император Диоклециан. Невръстен останал сирак - баща му е наказан със смърт заради възприемане на Христовата вяра. Георги постъпил в легионите и достигнал чин трибун. След 20 години вярна служба той имал вече блестящо образование и се отличавал с храбростта си. Бил един от любимците на императора, но когато започнали гоненията на християните, той застанал пред Диоклециан и се възпротивил. Секли го с мечове, заливали го с разтопен калай, забивали гвоздеи в главата му, горили го на клада, топили го в казан с гореща вода.
Останал непреклонен, не предал вярата си. Издържал мъченията и запазил духа си. Раздал богатствата си на бедните и освободил робите си. Посекли го в 288 г. Заради смелостта и храбростта си боецът Георги е признат за светец и е почитан от християни, мюсюлмани и цигани.
Много са храмовете, посветени на този изключителен воин. И в моя роден Пловдив, град с осемхилядна история, още в V век бил построен храм с патрон Свети Георги. Бил на място извън чертите на Стария град, ограден с крепостните зидове на Трихълмието Таксин, Джамбаз и Небет тепе. Там - горе, живеели богатите, а извън крепостните стени били бедните, париите. Те построили своя храм до северната стена на крепостния зид на Джамбаз тепе.
Там, където днес е Арменският духовен център, е била първата пловдивска черква "Св. Георги". Била малка, каменна, неизографисана. В ранните години на християнството зографията не била позната. Имала само сиенитен кръст.
В 447 г. хуните разоряват и опожаряват града. От малкия храм останали само купища камъни. Не минали много години и черквата била възстановена. Пак трептяло кандилото, светели вощениците, чувало се дървеното клепало - то канело богомолците да се поклонят на Свети Георги.
Времето течало, както текла и реката Хеброс - Марица. Живели тук траки, римляни, славяни, дошли и българите. В късната нощ на 12 юли 812 г. влиза хан Крум в града и за първи път той става български! Малката каменна черква не е побутната от новите владетели. Те си имат бог Тангра, комуто принасят жертви дотогава, докато княз Борис не приема християнството и не покръства народа. Сега вече малкият храм дава вяра на българите-богомолци.
През следващите десетилетия градът е ту византийски, ту български. В 971 г. император Йоан Цимисхий слага край на Първото българско царство. Градът е опожарен и от киевския княз Светослав. Не е пощадена и черквата. По-късно е възстановена и доживява времето на кръстоносните походи. Просъществува до ХII век.
Отшумява и времето на Второто българско царство - на Иван Асен Първи и брат му Петър, на Иванко, на Калоян, на Иван Асен Втори, на Иван Александър... В 1364 г. злокобните викове "Аллах, Аллах!" слагат край на българското царство и на храма "Св. Георги"! Черквата пак била опожарявана и пак като феникс възкръсвала. Така до 1675 г., когато една кървава разпра между двама гърци сложила край на службите божии. Черквата запустяла и митрополията я продала на живеещите наблизо арменци - те дошли същата година от Кеменец, Полша, прокудени от турците. От тази година храмът вече носи името "Сурп Кеворк".
Друг храм на светеца замислили пловдивчани. В 1730 г. била осветена новата черква "Св. Георги" в Мараша. Съградена била с пари, събрани от богати родолюбиви българи. Бедните дарили труда си.
В малката нова светиня зазвучали песнопения на черковнославянски език. Но в 1770 г. и тя била разрушена. В 1846 г. чорбаджи Стоян Чалоглу- Големия подтиква марашлии да издигнат храм върху развалините на стария. И пак богати с парите си, бедни - с труда си, та на 30 септември 1848 г. е осветена черквата "Св. Георги". И българското класно основно училище към нея, което Стоян чорбаджи е съградил със свои пари и с даренията на заможни българи.
Широкото място за двете постройки е дарено от прочутия Маразли - богат погърчен българин, живеещ в Одеса. Малко място дала и една българка - Мария Робинята. Като момиче била отвлечена от турците. Дошла във Филибе с възрастен българин, който я откупил от турците и се оженил за нея.
В училището към черквата пръв учител бил дякон хаджи Иларион Хилендарски - родолюбив българин, млад и хубав мъж. Той пеел в черквата. Мощният му глас ехтял в празничните литургии.
Идват години, когато погърчени българи налагат богослужение на гръцки език. Следва озверението на турците след Априлското въстание и затварянето на храма. Българите тайно пак палели свещи пред Свети Георги.
На 4 януари 1878 г., наблизо до храма, руският капитан Бураго и неговите драгуни преплуват река Марица и на крилатите си коне се понасят през Мараша към центъра на града. Прелитат край черквата освободителите и миг след като са се прекръстили, един заблуден снаряд причинява рухването й.
Отново, за незнайно кой път, бил съграден храмът "Св. Георги" - по проект на Йосиф Шнитер, чехът, който се борил за свободата на българите в Руско-турската война, а сетне останал в Пловдив и бил първият архитект на красивия град.
На 24 май 1880 г. бил положен основният камък. Сега вече пловдивчани издигнали голям храм, подобаващ на делата на светеца. Извисявал се величествено над малките къщички в квартала. На 26 октомври 1883 г. става освещаването му.
Такава е историята на днешната черква "Св. Георги" в моя квартал. В мраморните плочи на пода й е изсечен двуглавият орел - държавен герб на Русия - освободителката. Четиримата евангелисти Марко, Лука, Матей и Йоан са изографисани от проф. Харалампи Тачев в четирите ъгъла на купола. Останалите апостоли са изписани в левия и десен кораб на храма. Светлина се лее от дванадесетте сводести прозореца на купола и осветява общочовешката молитва, написана на славянски:
"Отче наш иже еси на небесех..." (Отче наш, който си на небето...)
През историческата 1885 г. властта в измислената държава Източна Румелия наложила 2 юни да бъде празник на султана. Народът не одобрявал това - в деня на Ботевата гибел да се чества султанът! По идея на Георги Бенев - участник в Старозагорското въстание и основател на патриотичния вестник "Южна България", подготвящ народа за Съединението, и на Захари Стоянов, се решава този ден да се почита Ботевата памет!
Пловдивчани се събрали в черквата "Св. Георги" и с панихида, тържествено слово, манифестация по улиците на града и речи в близката Градска градина поставили началото на Деня на героите, загинали за свободата на Родината. Така 2 юни става всенароден празник и се празнува с голямо въодушевление и почит и днес!


Храмът на светеца в Пловдив

Свети Георги убива змея - икона

Паметникът на Христо Ботев във Враца