Чувствам се благословен сред чудото Антарктида

Чл.-кор. проф. Николай Цанков е известен наш лекар-дерматолог, почетен член на 15 научни  медицински дружества и асоциации на страни от цял свят, член на 10 редколегии на международни научни списания. С многобройните си научни трудове, с изследванията си, с лекциите си у нас и в чужбина Николай Цанков е един от 65-те избрани лекари от света, удостоен с наградата на Световната дерматологична асоциация за 2013 г.

Разговора водим в кабинета на професора, чийто две стени са обкичени с дипломите, грамотите и наградите му от наши и от чуждестранни институции. Тук са и  удостоверенията му за почетен лекар на Българския лекарски съюз, за Лекар на годината, наградите "Проф. д-р Богомил Берон", "Златно сърце", "Златна панацея". Говорим за участието му в българските експедиции на Антарктида. Сега, през ноември и декември т.г., на две групи нататък тръгва 23-та полярна експедиция.  

- Проф. Цанков, отново се отправяте на дълъг път към Антарктида.
- Ако котка не ми мине път, много ще се радвам пак да тръгна с екипа на проф. Пимпирев. Щастлив съм, че станах част от българските учени, които работят на Антарктида! Участието си в четирите последни експедиции приемам като подарък от Бога! Горд съм, че там, в ледената и екзотична красота на късчето България, под нашия национален флаг, мога да извършвам научните си изследвания, да работя и с други чуждестранни изследователи на Белия континент.
- Как минават дните на участниците в експедицията?
- Там работят опитни учени - геолози, биолози, метеоролози, гладиолози, лекари. Има страшно много работа - и по осигуряване на битовите условия, и по всекидневните изследвания на специалистите. Благодарение на опитността на Христо Пимпирев, на неговата организация и на работливостта на колегите, които той включва в групата, дните минават в труд, но и в удоволствие от общуването помежду ни и с колегите от съседните чуждестранни бази. Няма скука, работа има по всяко време и за всекиго. А в свободното си време грабваме лопатите и ринем сняг - иначе вятърът го довява и ще ни затрупа.
- Как се предпазвате от заболявания там?
- В основната къща има лекарски кабинет, в групата има винаги лекари - хирург и анестезиолог. Те са необходими, ако се наложи оперативна намеса. Иначе от четири години се използват препаратите на проф. Минчо Шекерджийски - Имунодеокси и Фариностим. Те съдържат витамини, антиоксиданти, мобилизират организма, вдигат имунитета му, предпазват от грип, заболявания на гърлото, от хрема и ангина. Прилагани са по време на нашите военни мисии в Афганистан, както и при интензивни спортни натоварвания, като моят опит от приложението им при членовете на експедицията показва отличните им профилактични качества.
- Разкажете за вашите изследвания на Антарктида.
- Като дерматолог аз работя по проект за защита на кожата от "агресията на околната среда", проучвам как промените на климата се отразяват на кожата. Малцина от нас съзнават, че площта й от 2-2,5 кв.м я прави най-големият анатомичен орган на човешкото тяло. Тя е първата бариера, която предпазва организма ни от агресията на външната среда, от ултравиолетовата радиация. Замърсеният въздух, вредните газове, храните, пълни с химия, синтетичните материи - всичките "благини" от прогреса на човечеството се отразяват както на организма ни, така и на кожата ни, която също страда, боледува от алергии и болести. На Ледения континент условията са близки до стерилните, атмосферата е без въглеродни емисии, без болестотворни вируси и бактерии. Ние сме там през тамошното лято, когато температурите са около нула градуса, вятърът е със скорост 60-80 км в час, а влажността на въздуха е много висока. Слънцето е живот, то ни е необходимо, но в определена доза. Предозирани, слънчевите лъчи са вредни за кожата. А на Антарктида те са извънредно силни. Озоновата дупка вече е много голяма. Тя е почти три пъти по-голяма от територията на САЩ - близо 30 млн. кв.км! Ледената покривка в Антарктида е с дебелина около 2 км и отразява всеки лъч. Всъщност ние се намираме в "ледена пещ" с мощна слънчева радиация. Антарктида е истинска лаборатория, един мини модел на климатичните промени в света, които първо настъпват тук. Даже и при отсъствие на слънцето, при мъгла, лъчите преминават през нея и пак горят. Получава се отражение от снега - т.нар. "албедо ефект", затова са необходими специални грижи за кожата. Някога полярниците са използвали свинска и китова мазнина, за да се защитават от жестоките условия тук. Аз нося съвременни протективни средства, които предлагам на колегите за намазване на откритите части - лицата и ръцете. Но някои от тях са "мачовци" и не желаят да се "плескат", смятат, че с крем се мажат само жените. Те ми служат като контролна група. Прекомерното слънчево облъчване не само състарява кожата, но и я натоварва с твърде много енергия, което води до кожен рак. Работя по въпросите за предпазването на кожата от него и от пигментни тумори. 
- Кой момент от последната експедиция запомнихте с най-голямо вълнение?
- Аз стоя там по един месец - толкова мога да отделя от времето си. Към края на последния ми престой пристигна луксозен туристически лайнер с американски и японски туристи. Те са богати възрастни хора - круизът струва около и над 10 хиляди долара на човек. Посрещнахме ги, помогнахме им да слязат на остров Ливингстън, разведохме ги из него. Но най-трогателният момент беше, когато ги въведохме в нашия нов православен параклис "Св. Иван Рилски", където, озарена от сиянието на запалените свещи, художничката Ганка Павлова, с палитра в ръката, рисуваше иконата на Света Богородица. Те се просълзиха от вълнение, не очаквайки, че на края на света има хора, които зачитат източноправославната си религия.
- Чула съм, че сънищата на полярниците са особени. И Боян Биолчев написа няколко разказа за странните си сънища на Антарктида.
- Дотам се пътува около 15 дни. Ние сме на 13 хиляди километра от България, на края на света, сред ледове, в абсолютна тишина, без мобилни телефони, без удобствата на цивилизацията, и у всекиго от нас тайничко пулсира въпросът: "Ами ако не се върна?" Сигурно това е причината за вълнуващите сънища, в които се виждаме и разговаряме с починалите си близки и роднините си - "на широк екран".
- Какви са ползите за България от тези експедиции?
- Малка България след Освобождението си е губела свои територии, но сега за първи път печелим територия, и то в Антарктика! Ние сме една от 29-те страни - големи и богати, които имат бази в едно все още девствено място, богато на злато, сребро, мед, газ, питейна вода.
- Как се чувствате вие там? Готов ли сте пак да тръгнете?
- Чувствам се благословен! Покоряваща е приказната красота на ледниците! Възраждам се от чистотата, белотата, от тишината. А се зареждам от компанията на чудесните си колеги и от мисълта, че тази база е част от България! Удоволствието си струва трудностите.
                   

Този тюлен е само... на 14 780 км от нашето Тюленово