Да имаш и да няма...

Да имаш такава държава и да казваш: "Няма такава държава" - това е въпросът...

Хайде да проследим само няколко неща, които вече ги няма. Няма го член Първи в Конституцията, но статуквото си е същото. Управлението и моделът са си същите.

Няма справедливост. Няма добро правосъдие. Няма добро или приемливо здравеопазване и образование. Няма достоен живот за всички. Няма ги и необходимите доходи. Протестират медици, учители, пожарникари, полицаи... Сравнете заплатите и пенсиите при съседите поне.

Няма го селското стопанство, вече ги няма и българските плодове и зеленчуци. Няма го военнопромишленият комплекс. Няма ги спортните постижения и успехи по света на борци, щангисти, няма я художествената гимнастика. Няма ги онези ценности, за които са воювали деди и бащи. Няма ги даже истинските исторически уроци в учебниците по история. Дойдоха на тяхно място евроатлантическите ценности, които още никой, даже Цветан Цветанов, не може да ги определи, само една неизвестна женица сподели, че са аналог на атлантическия "Титаник"...

Няма го и гражданското общество още... Както я няма и демокрацията, за която скачахме в началото на прехода и пяхме "45 години стигат" и "Времето е наше". Няма го развитият социализъм, няма го дори и недоносчето... Няма го светлото бъдеще.

Няма я фабриката за илюзии. Нея я затвори второразряден бракоразводен адвокат. Няма го СИВ, няма го Варшавският договор, няма я дружбата от векове и за векове. Отне ни я задокеанският брат, пречат ни европейските структури и санкциите срещу Русия. Няма доверие в управляващите и крехките коалиции. Няма патриоти и при патриотите най-паче ...

Няма сигурност по селата, където убиват за пет лева и двадесет стотинки. Няма организирана борба с организираната престъпност, защото престъпността е по-добре организирана от борбата с нея.

Няма държавна защита от пожари, бедствия, наводнения. Няма как да опазим гората от пожари, докато пожарникарите са предимно във властта.

Няма как да увеличим доходите, независимо от спестяванията. Броят на милионерите расте, но повече расте броят на бедните. 

Няма нито едно, забележете - дори от кумова срама, прието президентско вето. Няма къде вече да пасат магаретата, защото там в ливадите сега са завод след завод (справка Б.Б.). Няма и гости в къщите за гости, построени с европейски пари за лична употреба. Няма доказани конфликти на интереси, търговия с влияние, злоупотреби с власт и пари... У нас вече няма и индустрия. Има само фалшиви новини в индустриални размери. Няма достатъчно летовници по българското Черноморие, дори и при безплатни чадъри и шезлонги по плажа. И няма нищо, което да не се е случило или поправено без намесата лично на премиера!

Няма случай, в който Орешарски и Нинова да не са виновни за всичко, което не е станало у нас, а Путин - за всичко, ставащо по света. 

Няма как да повярваме, че има небивал износ за 28 милиарда лева. Няма как да не повярваме, че успехите в последните десетина години са невиждани. Защото никой още не ги е виждал!

Няма как свинското да остане на същата цена след импровизираната насилствена африканска чума на част от Балканите. Няма как шоумен у нас да стане успешен политик без олигарх край него. Малко ли опитаха вече? 

У нас няма палачинка, която може да се обърне. Не може да има мост между пропаганда и реалност. Едното е химера и мечта, другото - сурова действителност.

Няма как да говорим за мир и демилитаризирана зона, когато сме дали безвъзмездно бази на САЩ и НАТО, когато в Черно море има военни учения, а ние непрекъснато твърдим, че Русия е заплаха, противник и враг. Няма как да не се радваме, че след 5-6 години ще имаме осем американски изтребители, които вече предплатихме. Първият транш от милиард и двеста милиона лева замина още сега. А премиерът ни обяви, че уж не обича борчове. И че нямал борчове... А пък ние имаме вече над 34 милиарда лева външни дългове

Е, има ли такава държава, в която казваме, че няма такава държава!? Има, има. Само светлинка в тунела още няма. И няма да има скоро при така стеклия се Преход и при така случилата ни се демокрация...