Да не забравяме кой извоюва свободата ни

Днес е най-българският ден в най-новата ни история. Денят, озарил раждането на днешна България. Денят, увенчал усилията на кохорта от бележити наши революционери, посветили живота си безрезервно на отечеството и мечтата за свобода. Денят, въплътил надеждите на поколения българи да отхвърлят робския хомот. Денят, отбелязал края на една освободителна война, в която хиляди руски войници оставиха костите си по нашите полета, проходи, върхове, за да ни има днес. 
Разбира се, типично по български, се намират отцеругатели, родоотстъпници, политически недоразумения и псевдоисторици, опитващи се да омаловажат тази дата, както и подвигът на руските войници. Причината е ясна - водещата роля на Русия, която никак не се вмества в политическите повели на днешния ден, наложени ни от Западна Европа и САЩ.
Но къде беше Европа, политическа Европа, когато нашите поробители колеха, бесеха, безчинстваха, оскверняваха? И кой плати кървавата цена на нашето Освобождение? Руските войници, освобождаващи село след село, град след град, и посрещани с хляб и сол от нас, българите.
Историята може и да бъде подменяна, но чувството на народа - не. Вслушайте се в българските фолклорни песни, там всичко е казано: и за робството, и за безчинствата на поробителите, и за надеждите на обикновения българин, който е бил неграмотен, но е чувствал с изстрадалата си душа, с братското си сърце, че помощта ще дойде от Русия. Там е търсел спасение за семейството си, натам е гледал с надежда.
Към братска Русия.
През целия си мандат обаче досегашният ни президент в словото си за празника преднамерено допускаше гаф, неспоменавайки руските освободители. Но така е било и малко след Освобождението, когато възрожденските идеали и признателността бързо са били заменени със стремежи за лична изгода, материално облагодетелстване и политически амбиции. Прочетете отново Вазов, уловил много точно духа на времето. Преди Освобождението, когато революционерите ни са били обявявани за луди, а сред тези, които са съдили Левски, Стефан Караджа личат имената на български чорбаджии. След Освобождението, когато липсата на идеал постепенно води до израждане на обществото, чието проявление е Алековият Бай Ганьо.
Затова на 3 март - най-българския ден, нека не забравяме подвига на всички онези, които дадоха най-скъпия дар - живота си, за да ни има днес.
И да си припомним народната мъдрост, че брат брата не храни, но тежко на този, който го няма.