Да нямаш и да имаш

Да имаш почти три десетилетия преход и да нямаш истинска демокрация. Това е въпросът!
Да имаш безброй неща, които нямаше тогава... Нищо че едни казват, че периодът 1044-1989 г. бил престъпен и не знам какво си. Обаче тогава наистина нямаше примерно достатъчно банани за всички, не стигаха леките коли и чакахме с години с внесени 1500 лева депозит, не стигаха телефонните връзки и пак чакахме с молбите си за домашен телефон. Но нямаше работещи бедни служители и наемни работници, на които с месеци и години им бавят месечните възнаграждения. Нямаше фалирали банки. Нямаше и съдия изпълнители. Нямаше изравнителни сметки като днешните - за вода, електричество, за услугите на топлофикацията. Нямаше КЕВР и ДКЕВР. Нямаше мутри и олигарси. Нямаше ги и онези 200 души, които ограбиха и днес държат капиталите на всички останали. Нямаше ги и тези, които за жълти стотинки изкупиха държавното имущество, пратиха заводите на скрап, взеха ЦУМ, Телефонната палата, Кремиковци, почти цялата едновремешна почивна база на хората, хотелите, гаража на ЦК на БКП, летища и резиденции...
Нямаше толкова много неграмотни, нямаше такова крещящо неравенство. Нямаше ги бягащите днес почти всяка седмица затворници, нито телефонните измамници и другите престъпници на свобода. Нямаше нито такава корупция по всички етажи, нито такава разраснала се шуробаджанащина... Не бяхме чували за днешните обществени поръчки...
Нямаше дрехи и автомобили втора употреба. Нямаше такава опашка пред терминалите на летището от хората, които разумно търсят верния изход от България - от кризата, Прехода и демокрацията. Нямаше бежанци и мигранти. Даже ги нямаше днешните огради по границите. Но имаше граничари, имаше армия... И нямаше протести на майки, на учители, на полицаи, на надзиратели, на земеделци, на журналисти. И не бяхме на 111-о място по свобода на словото. Чудно защо!?
 Нямаше съсипано селско стопанство, но пък имаше СИВ и Врашавски договор. Изнасяхме български плодове и зеленчуци и не ядяхме чесън от Египет, картофи от Полша, плодове от Африка, ГМО продукти от Канада...
  Нямаше такси за студентите и при джипито, то и джипита нямаше. Нямаше проблеми пред образованието ни, пред  детските градини. Майки на деца с увреждания не бяха в палатки и по улиците, а политиците не им викаха арогантно "да им се махат от главата".
 Нямаше и такива патриоти, даже обединени, такива националисти, такива коалиционни партньори, които вчера са те наричали нецензурно с обидни думи, а днес ти лижат задника с извинение, както умело го прави примерно дойенът в политиката Волен Сидеров; както го правят Тома Биков, Методи Андреев, Спас Гърневски, къде изчезна Яне Янев, тоя вик за ред, законност и справедливост!?
Нямаше и чак толкова бездарни политици като сегашните, които вече по седем осем мандата не излизат от българския парламент, оттам се въртят по разни служби и министерства и пак се връщат обратно.
Такива съмнителни истини, фалшиви новини и коментари не е имало. Нямаше и чак такива гьонсурати, които сутрин говорят едно, по обяд - съвсем друго, а вечер произнасят от последна инстанция нова истина за лъжата.
 И Мизия я имаше, но нямаше такива потопи вследствие на язовирни проблеми. Имаше и богати села, дето сега ги няма. Не се купуваха и продаваха гласове и купуването и продаването на гласове не беше престъпление, но не беше и политическа практика.
 Нямаше, нямаше... И май като че ли повече имаше, а? Имаше надежда, имаше вяра, хората имаха радости, имаше очакване за светлинка. И България я имаше. А днес дори тунелът го няма. Приватизиран е. Както скоро ще продадем и летището, барабар с терминалите и железниците, и магистралите, барабар с останалите тунели.