Да откраднеш бъдещето... заради едната суета

Светла Василева

Когато "няма" пари кипи еуфорично строителство на съоръжения за елитен спорт. Режат се ленти пред телевизионни камери. Зад кадър остават без отговор въпроси за възвращаемост на инвестициите, разходите за текуща поддръжка и неведомите критерии, по които един или друг спорт, един или друг обект са удостоени с "вниманието" на властта. Когато имаме спортна зала от ранга на "Арена", трябва да сме наясно, че разходите за издръжката й годишно ще бъдат в рамките на 1-1,5 млн. лева. Както и че в по-голяма част от времето тя ще стои затворена.
"Криза е". "Пари няма". "Ще се реже отвсякъде". "Стискайте зъби още малко". Рефрени на политическото говорене от последните две години. Преди кризата виновни бяха приватизацията, ревалоризацията, девалвацията, инфлацията, външният дълг, хаосът на прехода и наследството на тоталитарната държава.
Сега обаче е криза. И парите стигат едва за постна пица. Или поне така настойчиво и последователно управляващите се опитват да ни внушат. Всекидневно. През всички медийни канали. Докато им повярваме. И престанем да питаме. И престанем да се съмняваме. Да търсим. Да искаме нещо повече от оцеляване. Нещо повече от живот ден за ден. Докато забравим да искаме бъдеще.

Какво има, когато няма

Когато "няма" пари, правителството на ГЕРБ за две години инвестира 97.9 млн. лв. в строителство и ремонт на спортни имоти и съоръжения. Когато "няма" пари, са обещани още 165.2 млн. лв., от които 140 млн. лв. за национален стадион по футбол. От бюджета. Понеже България няма усвоено нито едно евро от ЕС за спортна инфраструктура.
Когато "няма" пари, кипи еуфорично строителство на съоръжения за елитен спорт. Режат се ленти пред телевизионни камери. Зад кадър остават без отговор въпроси за възвращаемост на инвестициите, разходите за текуща поддръжка и неведомите критерии, по които един или друг спорт, един или друг обект са удостоени с "вниманието" на властта.
Когато "няма" пари, гражданите на България осъществиха мечтата на премиера да остане в историята, плащайки с данъците си строителството на спортна зала "Арена" в София. Не че някой ги е питал искат ли и имат ли нужда от тази зала точно сега.
Когато "няма" пари, предстои откриването на лекоатлетическа писта в Правец на 1 декември, струваща на бюджета 1,1 млн. лв.
Когато "няма" пари, се очаква старт на ремонта на зала "Фестивална" на стойност 1,5 млн. лв., други 2 млн. лв. са дадени за подмяна на седалки и осветление на стадионите в Пловдив и за видеоекран на гребния канал, 6 млн. струва на бюджетът ремонта на басейните в комплекса "Дианабад". Във Варна е открит "Спортпалас", а в Разград - ремонтиран стадионът.
Когато "няма" пари, в бюджета на спортното министерство са предвидени средства за ремонт на 27 броя спортни площадки и 11 спортни зали за 2011 г., а за 2012 г. съответно 33 площадки и 28 спортни зали (при това при едни и същи средства за двете години?!!), също над 15 млн. лв. за домакинства на международни състезания (2010 г и 2011 г.).
Когато "няма" пари, властта в лицето на премиера и избрани министри с интерес разглежда амбициозни идейни проекти за строителство на три нови стадиона (в Пловдив и София) с шармантни имена "Арена на розата", "Септемврийска корона" и "Олимпийски съкровища", всичките на стойност малко под половин милиард евро.
В паралелния на изброеното "нямане" свят, в България има 625 000 ученици - бъдещето на страната, посещаващи 2700 училища. В 600 от тях няма никаква спортна зала, а 500-600 са пригодили класни стаи за занимания със спорт (по данни на Иван Ценов, зам.-министър на спорта, огласени на заседание на Комисията по правни въпроси към НС, Протокол 21 от 11.02.2010 г.).     

Какво няма, когато има

Когато имаме спортна зала от ранга на "Арена", трябва да сме наясно, че разходите за издръжката й годишно ще бъдат в рамките на 1-1,5 млн. лв. Както и че в по-голяма част от времето тя ще стои затворена. Пет месеца след откриването, бутиковото "бижу" от колекцията на премиера няма собствен сайт в интернет, а планираните мероприятия за декември в него са по-малко от пръстите на едната ръка - един концерт, един конкурс и две спортни състезания (обявени на страницата на "Национална спортна база" ЕАД).
Когато имаме "Арена", готвим се да дадем 140 млн. лв. за национален футболен стадион, трябва да сме наясно, че това е инфраструктура много повече за зрелища (с пуканки, чипс или бира в ръка), отколкото за спорт. Както и че правилото "хляб и зрелища" за плебса не е загубило валидността си.  
Когато правителството с публични средства дотира професионалния спорт, "наливайки" пари във федерациите, с които те плащат наеми на зали, ремонти и модернизация на съоръжения, трябва да сме наясно, че въпреки щедрото субсидиране и въпреки облекченията, направени специално в законодателството (отдаване на помещения под наем без тежките процедури по ЗОП, замяна на активи и пр.), държавните дружества са на загуба - "Национална спортна база"  ЕАД  (за 2010 г. загуба 1 447 000 лв.), "Академика 2000" (за 2010 г. загуба 127 000 лв.).   
Когато имаме 25 млн. лв. за развитие на спорта за високи постижения, ние даваме шанс на не повече от 500 души за международна спортна кариера. Числата, посочени по-долу, са безпощадна илюстрация за това. Спечелените квоти за България за Олимпийските игри през 2010 г. са 19, през 2011 г. - 20. Участниците ни в световни първенства през 2010 г. са 74, през 2011 г. - 76, а в Европейски - по 122 (за 2010 и за 2011 г).  
Когато имаме акцентирана политика и грижа за елитния професионален спорт, който носи слава, престиж и медали, ние сякаш сме загубили баланса с другия, масовия, чийто ефект е отместен във времето, но засяга сфери като качество на живот и здраве на нацията.
Когато имаме 263 млн. лв. (97,9 млн. лв., инвестирани за последните две години, и още 165,2 млн. лв. обещани) за строителство на спортна инфраструктура и знаем, че сумата, необходима за изграждане на една училищна зала за спорт е около 500 000 лв., няма как да подминем лежерно факта, че с тези пари около 500 училища можеха да предложат достъпно място за спорт на подрастващите. Въпрос на визия и приоритети. За разлика от нас съседна Румъния през последните 5 години построи 400 зали с капацитет до 2000 души с идея да развива масовия детски спорт.
Когато имаме, изграждаме и рекламираме спортна инфраструктура за елитен професионален спорт, ние нямаме другата - общонационална, достъпна (финансово) за всички слоеве от населението, нито поощряваме инициативи в тази посока.
Ние имаме цяла дузина институции с претенции да се грижат за спорта - Министерство на физическото възпитание и спорта (МФВС), Министерство на образованието младежта и науката (МОМН), Национални спортни федерации, Национален дворец на децата, Български туристически съюз (БТС), спортни клубове, училище, училищни спортни клубове, Българска асоциация спорт за учащи (БАСУ), общински и областни администрации, регионални инспекторати по образованието (РИО) и пр., но нямаме  никаква система за отчетност и координираност между тях, нито критерии за ефективност. Още по-лошо. Средствата за издръжка на указаните институции надхвърлят тези за преките участници. МФВС предпочита да се ангажира с елитния спорт, оставяйки ученическия и масовия на общините и училищата. Вероятно защото в него няма видим резултат, няма аплаузи, телевизионни камери и дрънкане на тенекиени и стъклени трофеи.
Ние имаме реновирани спортни площадки (макар и скромна цифра като инвестиция), но нямаме обвързващи договори за стопанисване и поддръжка, нито публичен регистър на опасните спортни съоръжения и запустели училищни дворове, нито регистър за това, възможности за какъв спорт има в оборудваните училищни зали, където такива има.
Въпреки че имаме 4303 спортни клуба, 65 000 картотекирани състезатели и амбициозни спортни строежи, ние не присъстваме на картата на европейските нации, които спортуват масово. Сумата, предвидена в бюджета за ученически и масов спорт, е под 5 млн. лв. (срещу 25 млн. за елитен), а проектът за национална стратегия за развитие на спорта 2011-2020 г. на стр. 7  "признава", че "заниманията със спорт за деца се превръщат в елитарно занимание и са достъпни само за семейства с добри финансови възможности".
България е в челото на антикласация, правена от Евростат през 2010 г., с едва 3% от населението, заявяващо, че спортува редовно. Българите, които не спортуват или го правят по-рядко от един път месечно, са 82% - абсолютен шампион за ЕС. Световната здравна организация препоръчва за учениците интензивна физическа дейност по 60 минути всеки ден, за останалите (между 18 и 65 г.) по 30 минути дневно 3-5 пъти седмично. Това обаче е като спомен от бъдещето за нация, научила се да "спортува" с дистанционното пред телевизора и по клавиатурата пред монитора.
България е сред първите шест страни в Европа по разпространение на детското затлъстяване - 200 000 деца са с наднормено тегло. Същото важи и за 63% от българите и 50% от българките. А причината за това е колкото в нездравословното хранене, толкова и в обездвижването и ниската физическа активност.

Да имаш или да бъдеш

Тази дилема е решена от последното българско правителство в полза на Имането. България ще има инфраструктура за елитен професионален спорт. България ще има участия и ще домакинства на международни спортни състезания. България вероятно ще има и медали - удобна патриотична индулгенция, оправдаваща скъпите ремонти и новите строежи.
Самоцелната политика на "имането" триумфира с материалните си обекти, предназначени да "запазят" място в историята на зависимо и славолюбиво Его. Растящият им брой не може да замести стойност, която липсва и за създаването на която пътищата са други. При толкова рекламирано "имане" българите не сме, а и занапред няма да бъдем, спортуваща нация. Защото бъдещето вече е принесено в жертва на настоящето. Заради едната суета.

Назаем от Afera.bg