Да се удавиш в чашката, или животът на младите българи

Смърт на млад човек в Студентския град в София. Поредната. 19-годишно момче загина след пиянски запой, а фактът, че потенциалният му убиец няма алкохол в кръвта си, едва ли е успокоение за почерненото семейство. Няколко часа след трагичния инцидент цялата страна усилено коментираше случая, младите хора, охраната, студентското градче, алкохола и какво ли още не.
Първосигнално всички скочиха срещу Студентския град, който се превърна в персонифицирания образ на цялата разруха в моралните устои на младежта, в символ на чалгата, побоищата и алкохола. По ирония на съдбата само няколко дни преди последния смъртен случай вътрешният министър Цветан Цветанов даде отчет колко дискотеки, заведения и барове има в квартала, в който живеят стотици хиляди млади българи. Сам по себе си фактът, че някой знае бройката на местата за нощни забавления в Студентския град е впечатляващ, защото никой от живеещите там няма представа за това. Без да се замисли, почти всеки жител на

"града на греха"

ще ви изброи поне 7-8 места, в които да се "заковете" с алкохол, да се напиете, така че краката да не ви държат, или къде да разкършите телеса под оглушаващите звуци на чалга ритъм. Чалга, алкохол, жени и побои - това е масовата представа за Студентския град в София. Затова и именно този квартал се превърна в изкупителна жертва за случаите на насилие над млади хора. Реално погледнато обаче, любителите на чашката и насилието не са концетрирани само в него. Основният проблем не е в наличието на голям брой кръчми и заведения в Студентския град. За смъртта на Марио от Перник не е виновна охраната на общежитието, в което е живял. Проблемите идват от навиците на младите хора, от краха в ценностната им система и личните предпочитания на младежите към чашката, към насилието и какво ли още не.
Младите се шегуват, че съкращението Ст. гр. на студентското градче всъщност означава "сто грама" - хей така, за отскок. В крайна сметка последният смъртен случай не стана в бар или дискотека. Случи се в стая на общежитие - там, където се предполага, че младежите се подготвят за утрешните лекции или пък си почиват след деня в университета. Когато преди няколко години Стоян Балтов загина на метри от дискотека в столичния квартал, всички се втурнаха да коментират дали дискотеката е била законна или не. Сякаш тапията

щеше да спаси момчето

от ритниците на непознатите. Друг е въпросът, че Студентският град е пълен с "преместваеми постройки", "временни обекти", които само увеличават бройката на заведения, чиито лавици са отрупани с най-търсения от младежите продукт - алкохола. И да, това е столичният квартал, чиято инфраструктура, разбирайте строителство на сгради и заведения, се променя най-скоростно и постоянно. Единствената константа е наличието на дискотеки, ресторанти, кръчми и барове, които от време на време сменят имената си. Да не забравяме обаче, че търсенето определя предлагането. Най-оборотни са чалга заведенията и алкохолните барове, никой не кара насила младите хора да влязат в кръчмата и да си поръчат едно голямо питие. Студентите са пълнолетни, т.е предполага се, че са достатъчно отговорни сами да вземат решения за живота и действията си. Следователно дори и да поставите някой, който да ги бие през пръстите всеки път, когато посегнат към чашата с твъркия алкохол, полза от това няма да има, най-много да се заформи поредният масов тупаник.
Отпадането на задължителната казарма лиши много от момчетата от един от

основните стимули за записване

на висше образование. Остана обаче друг - превърналият се в нарицателно живот в Студентския град. Огромен процент от идващите в София са тук не само заради образованието, а за обучението как да се пресушават бутилки, да се "забиват" гаджета и да се показват мускули. Някои идват подготвени и знаят капацитета си, количеството и скоростта, с която организмът им усвоява високоградусови напитки. Други идват с местен шовинизъм, яки юмруци и добра "теренна подготовка" как да се бранят и да раздават правосъдие. На някои им се налага тепърва да усвояват нови способности, оправдавайки се, че "така се оцелява тук". Не обаче законността на заведенията в Студентския град, нито тяхната бройка отключва насилието в младите хора там. Алкохолът, личното им желание за саморазправа са причнината за това.
След всеки тежък инцидент най-лесното решение, което хрумва на управляващите, е ограничаването на броя на заведенията, че дори и въвеждането на вечерен час. Това обаче

не решава проблемите

Всеки пълнолетен може да си купи 1-2-3, че и повече бутилки алкохол, които безпрепятствено да внесе в стаята си. Никой няма правото да го спре. Всеки може да се "отреже" в общежитието когато и с каквато напитка пожелае и отново няма кой да му попречи, ако самият той не го позволи. Следователно и всеки може да пребие, намушка или убие някого и после да се оправдае с алкохолното опиянение. 10, 20 или дори 100 камери повече няма да спасят 19-годишен младеж от саморазправата на съквартиранта, нито пък петте охранители на заведението ще предотвратят смъртта на студент, разхождащ се в парка през нощта. Възпитание, контрол, отговорност и елементарна ценностна система са единственото, което може да предотврати подобни случаи.
Лесно е да обвиним Студентския град за упадъка на българските младежи, но той просто е мястото, на което са концентрирани най-много от тях. Нима Студентският град бе виновен за младия човек, който се напи безпаметно на Великден, качи се на кола в Симеоновград и помете 7 свои връстници на пътя? Нима Студентският град е виновен за стотиците пияни младежи, сгазили безброй българи след пиянски запой? Нима в страната ни няма достатъчно случаи на млади хора, убили свои връстници заради обида, пари или просто "ей така"? Нима няма сигнали за сбивания в школски дворове, за рекет в тях или побоища пред жилищни блокове?
Не са виновни нито заведенията, нито охранителите, нито барманите. Побои е имало, има и ще има, докато младежите изпитват

вътрешната необходимост

да показат мускули или да раздават правосъдие с помощта на юмруците си. През това време от екрана ще ни заливат филми, които едва ли не оправдават насилници заради "тежко детство и семейни проблеми", а модерните лайфстайл предавания и токшоута ще опитват да убедят младите хора как героите на деня са фитнес маниаци, спортисти от сферата на ММА, самбо, борба и др. А девойки с изкуствено удължена коса, силикон и къси поли ще пърхат с мигли край мускулести момчета, убедени, че в този свят не знанията, а красотата и юмруците правят България едно по-лесно място за живот. Все по-често у нас се чува, че страната ни не уважава знанието. Клиширано и безлично е отношението на управляващите към младежите. Няма визия за политики, насочени към проблемите при подрастващите. Лица без образование или с фалшиви дипломи оглавяват знакови институции и боравят с милиони левове и никой не иска тапия от тях. При това положение нима е изненадващо, че образованите млади хора напускат страната, а тези, които остават, се отдават на забавления, шоу и купон, ако могат да си го позволят?

Без коментар - от мрежата:

- Голяма част от четящите тук са били студенти и знаят, че такива случки са се случвали и ще се случват ежедневно - студенти, развеселват се, понапиват се, понякога се правят на мъже и си плясват по някой шамар с резултат по някоя цицина и синина и утре се забравя - но не се убива, не се посяга към ножа да изръгаш някого. То ако трябваше всички подпийващи да колим, дали щеше да остане и 40% от населението на България... За да изръгаш и убиеш познат с нож, баце, нещо не трябва да ти е в ред в главата! Така че пак казвам е..ти ценностната система в нашия народец и нашата странна държава, направо не ми се мисли.
- К`ъв студентски град, к`ви студенти, бе!? Лумпеняга до лумпенягата, мила моя майно, льо! Содом и Гомор, които трябва да бъдат посипани с огън и жупел, а после след изстиването на терена трябва преораване и дезинфекция!
- Не че не е нещо, което може да се случи навсякъде, и не че не е нещо, което може да се случи на всеки, но защо пак в Студентския град, защо пак в България, защо пак след масов побой? Това е поредната трагедия, но докога? Обществото ни е или много болно, психично болно, или сме толкова прости, безотговорни и долни, колкото просто никой не може да си представи.
- "Спортът за един мирен свят" отдавна не е мото, защото децата почти не спортуват. По-лесно и удобно е вкъщи пред компютъра. Защо ли дебелеят и се разболяват? Безсмислените телевизионни канали за деца са няколко на брой и те са 24 часа достъпни. Кога си лягат децата днес, знаете ли? Избройте ми десет предавания (филми) от всички възможни програми на български език за деня, в които да не присъстват насилие, голотия, психоза, КОД ОРАНЖЕВО и безсмислени брътвежи. Кога видяхте за последно младежи да влязат самостоятелно в храм? А какво ще правят там, след като главните монаси, приели смирението и глада за свой живот, карат луксозни коли и се карат помежду си кой бил по-прав?