Да се улесни достъпът на производителите до пазара

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ е роден в град Първомай. Завършил е Химикотехнологичния и металургичен университет, специалност добив на черни метали. Започва работа в системата на БДЖ и по-късно става директор на Завода за спирачни съоръжения. През 1991 г. става общински съветник от листата на БСП в Първомай. Четири години по-късно е избран за председател на Общинския съвет. През 1997 г. заема поста зам.-председател на РС на БСП в Пловдивска област, а по-късно става лидер на Областния съвет на левицата. Член е на НС на БСП. Народен представител в 38-ото, 39-ото, 40-ото, 41-ото и сега - в 42-ото НС. Министър на транспорта в кабинета на Сергей Станишев.

Цитат
Докато производители и потребители страдат, вносителите и онези, които държат пазарите, трупат огромни печалби


- Господин Мутафчиев, голямо бе напрежението сред зеленчукопроизводителите заради ниските изкупни цени.
- Именно заради това зададох и въпрос по време на парламентарния контрол на земеделският министър Димитър Греков какви мерки ще предприеме правителството във връзка с проблемите на зеленчукопроизводителите. И най-вече заради затрудненията, които изпитват българските производители да реализират продукцията си най-вече от домати. Причина за задаването на този въпрос бяха протестите на производителите от Петрич и Пловдивско, защото изкупните цени са 20-30 стотинки за килограм. Исканията на протестиращите бяха няколко. Да се засили контролът на граничните пунктове по отношение на вноса от трети страни на домати. Това са Турция, Македония и Сърбия. НАП да направи незабавно проверка на всички прекупвачи за това на какви цени се изкупуват и на какви цени се продават в търговските вериги и пазарите зеленчуците. Производителите искат да имат нормален достъп до пазарите. Трябва да се реши най-сетне въпросът на българските зеленчукопроизводители и производители на плодове да бъдат равнопоставени, т.е. да има достатъчно национални плащания, за да може ниските цени на вносната продукция от ЕС да могат да бъдат компенсирани и те да бъдат конкурентоспособни. Защото, ако с граничните проверки се решава проблемът с вноса на зеленцучи и плодове от страните, извън Европейския съюз, то въпросът с румънските и гръцките може да бъде решен само с националните доплащания.
- От миналата седмица се взимат спешни мерки заради тези проблеми.
- Спешните мерки, които бяха предприети от земеделския министър Димитър Греков, са засилване на контрола и създаване на мобилни групи за проверки по пазарите, където има внос на домати, за да се установи откъде са внесени, на какви цени и т.н. Министърът заяви, че се забелязват наистина ниски цени на вноса, което, според мен, граничи и с контрабанда. Тези мерки вече са предприети и има ефект от тях - спаднал е вносът на селскостопанска продукция от трети страни и са се повишили изкупните цени на българските производители. Заедно с НАП са започнали и проверки на прекупвачите, което според министъра може да успокои до определена степен пазара. Остава обаче открит въпросът с доплащанията, защото това са преговори, които трябва да се проведат с Европейската комисия, а предишното правителство не е направило това. Моето настояване е да се обърне внимание на това. Добре е, че още в деня, в който се е провел първият протест, е имало среща с производителите и са предприети спешни мерки. Ефект вече има и мерките трябва да продължат да се изпълняват във времето, не трябва да са временни, защото сега става дума за доматите, а утре ще става въпрос за чушките или дините. Мерките трябва да станат постоянни, за да наложат ред на граничните пунктове и процеса на изкупуване. Настоях и за нещо друго, включително и препоръчах мерки, за да създадем един нормален достъп на българските производители до директния пазар в големите градове. Това може да стане, ако се предвидят законови мерки, с които да се промени изцяло системата за достъп до пазарите и се задължат общините, като Софийската например. Ето какво е сега изискването на Общинския съвет в момента в София. За да вземеш една маса на пазара, "играеш" за цяла година. Наемът за една маса е 500 лв. Това означава, че годишно трябва да отделиш около 6000 лв., за да можеш директно да продаваш продукцията си на софийски пазар. Това е абсурдно. Трябва да се възстанови правото определен процент от тези площи, но по-голямата част от площите на пазарите, производителите да могат ежедневно или на седмица да си закупуват правото за продажба. За да не ангажират сергията през цялото време, но да имат възможност за достъп. Тези маси да се дават на хората, които имат заверка от общината, че са регистрирани земеделски производители. Защо поставям този въпрос? Защото доматите се изкупуват на 20-30 стотинки за килограм, но по борсите и във веригите например се предлагат най-евтино по 99 стотинки. Това е пет пъти по-висока цена от тази, на която се изкупува продукцията от производителите. Ако този достъп на производителите до пазарите бъде позволен от общинските управници, защото те искат да печелят, полза ще имат не само производителите, но и потребителите. Защо да не бъде направена в София борса на производителите. Така веригите ще могат за купуват директно оттам прясна продукция. Има много пътища, по които да се създаде конкуренция и да няма монополи на пазара от 5, 6 или 7 човека, които да държат борсите за зеленчуци. Това са мерки, които държавата и общините могат да позволят.
- От нашето законодателство отдавна отпадна определението за спекула, но може ли да се каже, че по пътя от производителя до потребителя спекула съществува, след като производителите продават на 20, 30 или 50 ст. килограма домати, но на пазарите цената достига 3 лв.?
- Съществуват форми на монополи на пазара, които задържат високи цени, което до голяма степен намалява и оборотите на зеленчуците и плодовете. Напълно ясно е, че когато черешите ти вървят на двойна и тройна цена и стигат 3 лева, че и повече, потребителят ще си купи много по-малко, отколкото, ако цената е по-ниска. Това ограничава хората да консумират плодове и зеленчуци, но ограничава и пазара на производителите. Пазарната ценова политика е нещо много важно и трябва да се създава свободен пазар, така че да има баланс в целия процес. В момента страдат основно производителите и крайният потребител, а се трупат огромни печалби от тези, които внасят плодове и зеленчуци, и онези, които държат пазарите.
- Идеята на земеделския министър за повече български стоки в търговските вериги реализируема ли е?
- Това е възможно и то не само на плодовете и зеленчуците, но и въобще на хранителните продукти. Ако има такава политика на веригите да се предлагат български продукти, това ще даде ефект.
- Това са търговски фирми. Как могат да бъдат убедени?
- Трудно е, но това е начин, по който България може да проведе политика за защита на българските производители. Това обаче е една част от пазара. Има още един голям въпрос. По къкъв начин държавата може да стимулира износа на български зеленчуци? Единият отговор е - националните доплащания, чрез които да имаме конкурентни цени, с които ще можем да излезем на външния пазар. И вторият важен въпрос е организация, която да се занимава не само с продажбата, но и с подготовката на производството и изкупуването на продукцията. След като "Булгарплодекспорт" изчезна, България загуби всичките си пазари. В момента няма кой да организира земеделските производители да произвеждат примерно сорт, за който една външнотърговска организация е договорила определени количества с Русия или с държави от Европейския съюз. Да се изнасят сортове, които се търсят. Изкупуването не е уредено, в пълен хаос е. Всички ходят на тези тържища, от само себе си създадени пазари на производители, където са се намесили общините, направили са организация и някаква инфраструктура. От тези пазари се изкупуват плодове и зеленчуци и т.н., но това не може да гарантира износ за България. Трябва да има продукция, за която да е гарантирано определено качество, сортове и конкурентни цени. А това може да стане, ако наистина държавата стимулира един процес за създаването на такава организация, може и да са повече. Ако искаме да увеличим рязко производството - това е пътят. И на трето място е въпросът по какъв начин ще стимулираме преработвателната промишленост, консервините комбинати, които могат да възстановят определени пазари. Има стремеж и интерес за нови продукти. Не са много, но все пак има предприятия, които имат определен капацинет и се стремят да излизат навън.
- Сега какво изнасяме?
- Българинът знае какво се внася в България, но не знае какво се изнася. Ние внасяме всичко, от което се нуждаем, като земеделска продукция и много малко изнасяме от това, което можем да произвеждаме. А това съсипва българското земеделие и лишава от парспектива българските земеделски производители. Ако този възел не бъде разсечен, трудно хората ще могат да разчитат със земеделско производство да изкарат хляба си. В момента предпочитаната култура е зърното. И то на големи площи, които са под аренда. Защо? Защото за зърнопроизводителите има европейски плащания, защото там нещата са поставени много по-добре по отношение на пазара. Не може една страна, традиционен зеленчукопроизводител и производител на плодове, да не мисли за развитие в тази посока.
- Много е трудно контрабандата да бъде измерена, но има ли някакви данни в какви размери се шири тя при вноса на зеленчуци и плодове?
- Мисля, че при един затегнат контрол ще имаме отговор на всички въпроси. Важното е този контрол на митниците да бъде постоянен. Всички мерки, които са адекватни и които могат да гарантират контрола на продукцията - на какви цени тя е внесена в страната, на какви цени е продадена, къде определените количества пристигат и каде се извършват продажбите, ще дадат възможност за една по-ясна визия до каква степен вносът влияе на българските земеделски производители.