Да се знае, че нявга сме имали велики царе

Димитър Хаджигенчев,
учител от Стара Загора:

"Работата по Созаклятието, която по година 1874 беше замряла, начена да ся соживява през следната година. Лееха ся куршуми в къщата на дерменджията Жеку Грудев. Подведоха ся под клетва нови младежи. По Петровден мя преместиха в село Джамбазито, дето ся услових да бъда учител за 3000 гроша, 15 кила жито и 10 оки вълна. Учениците ми бяха 80...

"Отец Паисий" - бюст-паметник в Морската градина на Варна, скулптор Кирил Шиваров - 1929 г.

Аз бях певец в черковата. Туй ся изискуваше от духовний совет на Ески Заара. Голям ихтибар (уважение) ми имаха селяните. Ката неделя четях "Апостолът", "Святото евангелие" и пеях "Херувикото", а подир черковний отпуст собирах в училището селяните, дето им четях "Царственика" или "История болгарска". Туй ся продължаваше къде час, час и отгоре. Училищната соба беше голяма, но понякога едвам собираше селяните. Идеха и стари, и млади да послушат с голям интерес историята на своя народ, да знаят, че и българите са имали нявга велики царие. Трупаха ся да видят ликовете на Крума, Симеона, Бориса, Самуила и Иван-Асеня. Тъй ся будеше сознанието у народа по ония години на турска робия. Старите селяни като икона ся кръстеха и целуваха ликовете им и си излизаха със сълзи на очи, доволни, че са научили нечто из историята на своя народ. Мнозина от тях мя молеха да им ходя на гости, та да им прочитам по нечто за юнашките български царие, които са стигали при стените на Цариград и са зимали дан от Византия."

1771
Алексей Попович:

"В лето 1771... аз, смирени и грешни Алексей йерей Велкович Попович, преписах тая "История славянобългарска" в града, наречен Самоков, мое отечество. Събрана е от различни книги и истории от Паисий йеромонах. Както той я е наредил, така я и написах...
И от многое желание, що имеях, потрудих ся и преписах я да я имеем. Понеже многажди видех како укорают нас сербие и грецие, защо не имеем своя история заедно совокуплена за цари болгарски и светих, що били прежде царствували и светили ся от них, того ради желанием возжелах по своего рода болгарскаго и преписах я да се не изгубит."

1772
Никифор Терновалия,
многогрешний монах:

"В лето 1772, априлия 25, преписах тая "История славянобългарска" от извода на кир поп Алексий Самоковец в светата и славна обител Рилска..."

1765
Първи Софрониев препис:

"Тази история я донесе Паисий, йеромонах от Света гора Атонска, и я преписахме в село Котел, настоятел епитроп църковен Христо поклонник, и я поставяме в храма на светите апостоли Петър и Павел, който чете, да каже Бог да прости, който писал и който настоявал...
И който я усвои или открадне, да е афоресан и проклет от Господа Бога Саваота и от 12 апостоли, и от 318 отци, и от 4 евангелисти, и туч, и желязо, и камик да ся стопи, той ни вовеки."

1796
Поп Пунчо от село Мокреш:

"Не писа ангел Господен, но писа рука грешна человеческа..."

1809
Влад п. Петков Гладичов:

"Сию историйцу часто прочитайте и стария историй не оставляйте. Тамо бо без труда обрящеши и познаеши добрих добродетели, а злих преступление... Разсудиши и увидеши злих наказания, а добрих мзди. Первих блюди ся да сицевая же отмщения на ся не восприимаши, а других подражай, да мзди сподобиша ся..."

1842
Петко Рачов Славейков
Христо Драганов:

"Гледайте, возлюблени читатели, и слушайте, о болгарский роде! Който има ревност и усердие за рода си и за отечеството си и желай да разумей известно ради рода си болгарский, за отци, праотци, цари и патриарси и светии как са живели изперво, потребно е да знайте деянието на вашите отци, каквото що знаят другите народи това. И аз ви написах известно за вашия род, четете и да знайте, за да не будете посмеяни, засрамлени и укорени от другите родове..."

Други преписи:

"Аз, Макарие, прочетох ету историю и разумех что е написано в нея и вие потрудете се, братиа, да я прочетете да ви буде от ползу, болгаром на похвала.
Велико благодарих!"


Отец Матей Преображенец - втори Паисий

"Света гора. Манастир Хилендар" - худ. Цанко Лавренов, 1943 г.

"Това живо светило за народна просвета бе една рядкост. Той си носеше списък на селата и градовете, които обихождаше, и гдето неговото посеяно семе паднеше, то бе все на влага паднало...
Отче Матей почти винаги обикаляше, скиташе навред между народа... Семето, което той посея, даде стократен плод...
Отец Матей бе втори Паисий за народа ни."

Петко Франгов от Бяла черква,
участник в битката при Дряновския манастир


"Отец Матей, който носеше стоката си на кон, имаше в дисагите си и секретно отделение, от което даваше книги само на познати и изпитани хора. Помня, че той даде на брат ми Иван Панов Семерджиев подарък при тръгванието си "Александър Македонски" и второ - "История славянобългарска". Последната бе в препис с условие да ся препише и когато дойде втори път, трябва да му се дадат два преписа. Макар че тая история на Отца Паисия да беше отдавна отпечатана, но преписването й от ръка на ръка не спираше. Защото турското правителство не позволявяше нейното разпространение."

Христо Панов Семерджиев,
съзаклятник от Горна Оряховица


"Отец Матей Преображенски монах ходеше от село на село като французския книгопродавец Шовела  да продава книги и да свестява народа, което прикриваше под черното калугерско расо..."

Никола Бакев,
учител от Бяла черква


"Да - обърна се Дядо Духовник отец Галактион Хилендарец към Левски, - потвърдявам казаното от г-н Робовски (Става дума за учителя Стоян п. Андреев Робовски, бел. ред.) и добавям,че Историята на събрата ми отец Паисия, с препис от която ме снабди отец Матея Преображенски, тайно от  ръка на ръка преминава и с радост се чете и от млади, и от стари, и допринася много за делото.
Това - каза Левски - много ме радва... Нашият народ е много пестелив, здрав и трезвен народ, ний трябва да го възпитаваме в духа на националността, в духа на Отец-Паисиевата История, да го пробудим от дълбокия петвековен сън и да му кажем да не се срамува да ся нарича българин, защото и ние сме имали царство и господарство, славно минало, царе: Крум Страшний, Борис Покръстител, Симеон Великий, братята Асеновци и други, Златен век и славна история; имали сме и пак ще имаме свобода, правда, ред, царство и господарство и прочие."

Иван П. Кършовски,
съзаклятник от Елена
                                   

Приписка на един днешен българин

"Винаги съм възприемал Отец Матей Преображенски като отец Паисий на ХIХ век. Прекланям се пред него и стореното от него!"

Иван Иванов,
музей "Луканова къща" - Пирдоп


Страницата подготви Илия Пехливанов