Да си бездомен - избор или съдба

Практиката клошари и наркомани да нощуват във влакове на БДЖ се е случвала с мълчаливо съгласие и то всеки ден. Това разказват бездомни, които живеят край гарата. Междувременно от БДЖ завиха в писмен отговор, че затягат мерките за сигурност на Централна ЖП гара в София, след като малко преди нова година 4-ма бездомници намериха смъртта си при пожар във вагон, в който влезли, за да се топлят. В между Редовете – Виктория Бояджиева влиза в живота на тези, които живеят без да имат дом.

Митко Маринов е от Кнежа, но сега живее в Централната ЖП гара в София. Той си почива или на някоя от пейките във фоайето, или в асансьора, където полицаите не проверяват и не го гонят. А ако асансьорите са заети, вагони има достатъчно. Митко казва, че седалките в купетата са като диван, а вътре е топло и чисто. Не ги гонят от там, а само ги предупреждават да не се бият, споделя още той.

В отговор на запитване на NOVA от БДЖ съобщиха, че имат договор с частна фирма за охрана, а обектите на Централна гара – София се охраняват и от „Жанрадмерията”. По думите им след инцидента, при който загинаха 4-ма души, са предприети и допълнителни мерки, обходи и проверки в тъмната част на денонощието, както и промяна в графика за композиране на влаковете, с цел да бъде намалено времето за престой на гарата. Монтирани са и допълнителни камери и се работи по надграждане на системата за видеонаблюдение.

Мерки вземат и бездомните. Митко казва, че след случая повечето от тях вече не са на гарата, останали са броени. Самият той също вече не живее на гарата, а в Античен комплекс  „Сердика”.

Митко няма близки, спи на земята и е болен. Понякога той намира храна в кофите за боклук, друг път - не.

Години наред кампанията „Подай ръка” храни бездомни. Все хора, чиито погледи избягваме по парковете.

Бездомните от центъра на общуват с тези от ЖП гарата.

Миро няма къде да живее от 14 години. Той идва от дом за сираци в Плевен.

Диди също живее на улицата, от пет години е болна. Нейната „работна територия” е на пл. „Славейков” в София.

Ушко разказва, че е без дом от 1998 година, той е сирак.

Дядо Росен е най-старият от групата. Той разказва, че е бил следовател във Видин, няма жилище от 10 години, не поддържа контакти с дъщеря си, има трима внука. Мъжът „работи” на ул. „Граф Игнатиев” в столицата.

Война за територия между бездомните няма.

Центровете за кризисно настаняване не са опция за някои от тях. Вместо тях ходят в хладилния завод в „Орландовци”, къпят се в реката, на „Халите”, а от студа се крият в трамваите.

Те живеят ден за ден. Диди и Миро се надяват нещата се променят. Росен е единственият, който признава, че му е късно за нещо по-различно в живота му. 

А Митко, който на практика живее в подножието на Министерски съвет има послание за министрите - да се погрижат за хората. Той смята обаче, че нищо не се прави в тази посока. "Човек, ако се не вземе сам мерки, никой няма да го помогне", завършва Митко.

nova.bg