Да си лекар е достойнство

Да си лекар е достойнство. Това ми идва наум при срещата ми с човека, който повече от 45 години защитава честта на професията. Д-р Емил Илиев е специализирал кожни болести. Дълги  години работи в кожна клиника към медицинския институт и там се пенсионира. Специализирал е акупунктура и дерматология в Австрия, СССР, Италия, Китай и много други страни. Бил е член на съвета на директорите на Международно дружество по акупунктура - SIA, и член на борда на директорите на друга международна организация по акупунктура - ICMART. Член е на Европейската академия по дерматология и неврология - EADV. За повече от 20 години е почетен професор в медицинските университети в Германия, Австрия, Дания, Испания, Гърция и Франция. Има повече от 100 научни публикации у нас и в чужбина. В продължение на 38 години доц. Емил Илиев проправя път на младите, обучава ги, търси новости в областта на кожните заболявания. Проявява интерес към китайската медицина.

- Какво провокира вашето желание да се занимавате с китайска медицина?
- Много хубавите неща стават съвсем случайно. Всичко започна на шега. Професионално започнах да се занимавам от 1976 г. Направихме кабинет по акупунктура в Медицинска академия. Три години преди това следях развитието на тази дисциплина. Не знаех дали ще има бъдеще. В продължение на две години наблюдавах болните. Моята учителка бе доктор Мария Цекова. Тогава тя работеше в института по неврология на Четвърти километър. Тя бе специализирала в Китай между 1962 и 1963 г. Разбрах, че е много компетентна, и започнах да й пращам пациенти. За някои случаи съвременната медицина не бе в състояние да помогне. На някои пациенти акупунктурата помагаше много и това ме накара по-задълбочено да започна да се занимавам с тази дейност. Намерих кураж и от китайски професор в тази област.
- Тази година навършвате 70 години, получили сте достатъчно добър опит в практиката. Какво му куца на здравеопазването, за да се развива добре и да помага безпрекословно на пациентите?
- Катастрофално е, когато медицината се командва от фармацевтичната индустрия. За шефове на отдели стават изключително примитивни лекари в кожните клиники и това ме боли. Нищо не знаят, не разбират. Понякога също личната вражда е основна в борбата за власт. Частните клиники не са в състояние да заменят държавните университетски болници. От това загуби цялото здравеопазване. Имаме добри специалисти, но те не преподават опита си на младите лекари. Системата не им позволява. Добрите специалисти, вместо да квалифицират лекари, стават търговци. На нас ни трябват около 7000-8000 спешни медици. Такива лекари не могат да станат за година. Ако ние през следващите 10 години не произведем 10 000 качествени лекари, специализирали както трябва,  ще обречем медицината на голям риск. Сега политиката на здравеопазването е удобна политическа лапаница. Всички се стремят да оглавят медицината не за да й помогнат, а да я разболеят още повече. При по-добра организация и спазване на правилата много неща биха могли да се направят и със същите средства, с които разполага здравната каса. Чрез тези ресурси клиничното здравеопазване може да бъде на високо ниво.
Ние работим с персонал от 10 души. За една година са минали около 500 души с кожни заболявания за първични прегледи, а с много други диагнози около 2000 души. Лекуваме добре болкови симптоми. Лечението е комплексно - иглотерапия, витамини и минералноклеарните молекули. Търсят се и медикаменти, които могат да допълнят лечението.
- Вие имате и друго хоби - организирате джаз фестивал в Банско. Каните много известни знаменитости от целия свят...
- Първото ми съприкосновение с джаза беше в 8-и клас. Направихме група към едно читалище и аз бях пианист. Постепенно започнах да обичам тази музика, да я свиря все повече и така ученичеството ми и ранното ми студентство преминаха с джаза. Желанието ми е да направя алея с паметници на всички джаз музиканти, съдействали за фестивала, от първия изминаха вече 20 години. Повишавам кръвната захар, но съм все така инициативен и неуморим. Всяка вечер си лягам след един часа и ставам в седем.
- Какво още искате да постигнете в областта на медицината?
- Искам да създам млада генерация лекари, които да овладеят акупунктурата. Те да работят в системата на българското здравеопазване. Поне сто души искам да направя добри специалисти. Желанието ми е и да създам голям център, по-голям от този, и да работят в него китайци, но добри специалисти. Девизът ми ненапразно е: стреми се да правиш повече за хората, отколкото за себе си. Това ще те направи по-щастлив и удовлетворен от живота!



Д-р Илиев със семейството си