Дългият път и препятствията до Брюксел

Марко Марков

Най-сетне през новата 2014 година Сърбия се запъти към Европейския съюз, въпреки немалките евроскептични нагласи сред обществеността и особено сред част от интелигенцията. По-запалените привърженици на "евроатлантическата идея и ценности", които пребивават в медийното пространство като "другата Сърбия", са също част от сръбските интелектуални кръгове. Помежду им постоянно прехвърчат искри, които при сегашната ситуация в навечерието на изборите през март сигурно ще се ожесточат.
Но влизането на Сърбия в ЕС все повече зависи от управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП), която се готви да затвърди властта си на свиканите предсрочни избори. Преди СПП да дойде на власт, малцина очакваха, че именно тя, зародила се в недрата на партията на сръбския радикал и хагски затворник Воислав Шешел, ще поведе решително страната към евроинтеграцията.
Пътят обаче до Брюксел е осеян с препятствия, не толкова заради отварянето и затварянето на преговорни глави и преодоляване на някои проблеми, свързани с добросъседството. Главното препятствие е проблемът Косово, по който сръбската стратегия залага първо на някакво съчетание на непризнаването на Република Косово с влизането на Сърбия в ЕС. И второ - избягване на минаването през "задължителната чакалня" пред брюкселските порти - НАТО. Възникналият след 1999 г. антинатовски синдром след безпрецедентните нехуманни бомбардировки от НАТО на една независима европейска държава е обсебил трайно масовото съзнание в Сърбия. Сегашните управляващи в Белград целят да избегнат влизането в "чакалнята", като активизират участието на Сърбия в Програмата на НАТО "Партньорство за мир" и разширят военното сътрудничество със САЩ.
На няколкодневно посещение във Вашингтон се намира сръбският министър на отбраната Небойша Родич. Там се очаква да бъде подписано междуправителствено споразумение за мерките за сигурност при защитата на строго поверителната (класифицирана) информация. Споразумението е задължително при доставки на американско военно оборудване за сръбската армия. Второ споразумение между двете правителства за статута на американските военнослужещи пък ще даде възможност за участие на въоръжени сили от САЩ на територията на Сърбия при учения в рамките на Програмата на НАТО "Партньорство за мир". Най-близко по време е учението "Платинен вълк" през юни 2014 г. в сръбската военна база "Юг" край гр. Вранье, в което ще участва подразделение от военноморските сили на САЩ, Националната гвардия на щата Охайо и войскови части от съседни държави. САЩ оказват помощ на военната база "Юг" като център за обучение за участие в многонационални операции. От Америка за сръбската база вече е доставена интегрирана лазерна система "Майлс", чиято стойност възлиза на около 1,2 милиона щатски долара, като в нея е включено и въоръжение за рота с 84 автомата, 8 картечници и 9 снайпера.
Още през 2013 г. бяха направени съвместни изявления за интереса на двете държави да развиват и разширяват сътрудничеството в областта на отбраната, което включва съвместни учения, обучение на военни подразделения и усъвършенстване на отбранителната система.
Засиленото военно сътрудничество по линия на натовската Програма "Партньорство за мир" несъмнено има значение при преценката на готовността на Сърбия за бъдещото й еврочленство. Голямото препятствие обаче - Косово, остава. Колкото и на брой разговори да се водят между Белград и Прищина, с или без посредничеството на баронеса Аштън, ЕС като олицетворение на т.нар. международна общност няма да се откаже от искането Сърбия да признае безусловно държавата Косово. В съзвучие с това незаобиколимо условие на Брюксел напоследък могат да се чуят и гласове от официална Прищина, че е най-добре Сърбия и Косово да влязат заедно в Европейския съюз! Такива послания едва ли улесняват пътя на Сърбия към ЕС, а и намирането на балансирано и по-справедливо за нашата западна съседка решение на сложния казус Косово.