Дългото отзвучаване на късата форма

Олга Маркова,
доктор на кинознанието

Драма вече е немислима без този фестивал, а и той е немислим без нея. Въпреки задушаващата хватка на икономическата криза, въпреки съкратения с тридесет процента държавен бюджет за култура, с цялостния си размах утвърдилият се тук форум отново доказа, че не е жертва на кризата! Неговата виталност и еволюция се базират на ежегодния подбор на най-качественото в световното кино, за който основната заслуга се пада на артистичния директор на фестивала Антонис Пападопулос. Затова и ръководството на общината, съзнавайки приноса на това събитие в гръцката култура, щедро му подава ръка. Навремето - през седемдесетте години, когато този град и неговият Киноклуб прегръщат гостоприемно идеята, едва ли някой би предположил, че тя ще се развие до такава степен; ще получи толкова значим международен отклик и обхват.

Румънската драма "Самота" с Награда за най-добър филм от Югоизточна Европа

Нещо повече: паралелният показ на национални и чужди съвременни филми, отразяващи на екрана най-важните проблеми на века - бездуховност, самота и отчуждение; жажда за топлота и обич; разбити семейства и накърнени патриархални взаимоотношения; загуба на корени и идентичност; политически и морални сътресения - предоставя възможност на домакините да премерват силите и въображението си с тези на своите задгранични  колеги, много от които са с различно вероизповедание и манталитет. Днес вече сме свидетели на стабилно завоюваното професионално ниво в програмите както на 36-ия национален, така и на 19-ия международен форум на късата филмова форма: игрална новела, документалистика и анимация. И може би на най-важното: именно тук се откриват млади дарования, които, прекрачвайки прага на седмото изкуство, дават заявка за своето присъствие в него и надежда за бъдещето му. Прелистете каталога - на страниците му се усмихват предимно млади лица.

Филмът "Изкуството на г-н Танатие" взе наградата за най-добра анимационна творба 

 От години следя техните изяви (по-плахи или дръзки) на този фестивал, в който участвам активно с различни функции: от критик и журналист, през член в международното жури, до "Grand Temoin" (художествен анализатор на цялата показвана тук интернационална продукция). От тази върхова и отговорна позиция, присъща на малко подобни форуми, миналата година, сред масова аудитория от професионалисти и зрители (предимно млади!) имах честта да споделя свои мисли както за видяната в течение на шест дни програма и за тенденциите, които тя очертава в днешното кино, така и за значимостта на късата форма. Незабравимо ще остане логото на фестивала: "How big is short!" Получи се твърде интересна дискусия, поместена в каталога и цитирана в няколко издания. Така всеки, който се интересува от нея, би могъл да се информира.

Полската игрална новела "Денят на "Вси светии" бе удостоена с "Гран при" на фестивала

Същевременно, след като отбелязах с конкретни примери престижната стойност на българското документално кино днес, любезните домакини предложиха в следващия си форум, т.е. още тази есен да включат в програмата като основен фокус колекция от нови наши късометражни творби. Искрено се зарадвах и побързах акуратно да осведомя новоназначения тогава директор на Българския национален център, който одобри идеята. За жалост от страна на центъра не бе изпратен в Драма нито един филм. Пак ще се окаже, че някой друг ни е виновен. Разбира се, виновна съм аз: допуснах, че у нас има работещи институции. Сега цяла седмица гледах с неудобство своите гръцки колеги, "изкупвайки" вината си. Догодина вече ще се договарям лично с авторите на филмите, както направих т.г. с копродукцията "Последният ден на Лоро Шестани" (Албания, Румъния, България, Колумбия) на младия албанец Сокол Кераж, чието професионално умение бе забелязано и оценено.
Тя се състезава в Международния конкурс с 55 филма, подбрани доста взискателно, от 47 страни. Селекцията е била направена измежду 1500 произведения, като първото е изпратено от Катар - игралната новела "Rain" (анимирана адаптация на фолклорна приказка от Средния изток). Нейната режисьорка Рахаб Елевали, учила кино в Кайро; известна с участието си в престижни фестивали като Кан, Берлин, Торонто, Сънданс, бе представена на прожекцията. Но за мен това е първият катарски филм, който гледах. Любопитен е и фактът, че тази година тук се състезаваха и три филма от официалната селекция в Кан: иранският "Повече от два часа" на Али Асгари; южнокорейският "Дишай ми" - втора творба на Еуниоунг Хан (родена в Сеул 1981 г.), която също присъства на фестивала; както и френско-китайският "Маслена лампа" на завършилия в Париж през 2012 г. Ху Вей. След участието си в Седмицата на критиката в Кан сега тук завоюва наградата на Европейската филмова академия за най-добро късометражно произведение с интелигентното си хрумване да развива екранното повествование по прост, ясен, безсловесен начин, с чувство за контраст и хумор, чрез смяна на фоновете и мизансцените; с постигането на уникална сюрреалистична атмосфера, сближаваща Източния свят със Западната цивилизация. В международната състезателна програма се откроиха и германската игрална новела "Въртележка" на Софи Клуге (дъщеря на многократно награждавания режисьор Александър Клуге), разказваща историята на импулсивната девойка Клара, която от любов към младия французин Гаспар предприема рисково и в крайна сметка безсмислено пътуване до Париж с цел да изненада любимия, а всъщност сюрпризира самата себе си; и разтърсващата румънска документална драма "Самота" - безцеремонен, рутинен полицейски разпит посред нощ на млада проститутка за нейното отвличане и изнасилване - дело на младия режисьор Жедлики Лиова, получил сега наградата за най-добър филм от Югоизточна Европа.
 За изненада на всички скромната, емоционална, минималистична полска творба "Денят на "Вси светии" се наложи на вниманието ни с мащабното си екзистенциално внушение, постигнато с деликатна чувствителност и вътрешно съпреживяване. Тя бе удостоена с "Гран при" на фестивала за "цялостното художествено изграждане на твърде вълнуваща история": тъкмо в Деня на "Вси светии" главната героиня Лена чества по странен начин своята 18-а годишнина - успешно изследва корените на разбитото си семейство, за да преоцени настоящето, прощавайки на близките си. Нейното носталгично настроение постепенно се променя в оптимистичния финал, заедно с промяната на погледа й върху семейните проблеми. Режисьорката на филма Александра Терпинска (родена 1983 г. във Вроцлав) показва на екрана най-доброто, което е усвоила от Школата на Кшищоф Кешловски: художественото умение да защити общочовешка тема - търсене на собствената си идентичност в съжителството на паралелни светове, свързани от силата на любовта.
Както миналата година (с белгийската творба "О, Уйли..." на Ема де Суаф и Марк Ролс), така и тази Анимационният конкурс ни поднесе твърде значимо откритие, което би трябвало да се показва във всички академии и школи като еталон за изграждане на съвременно киноизкуство. Перфектен рисунък, крилато въображение, умела работа с пространството и детайла, внушителна оригинална музика, черна ирония в метафоричния изказ при пресъздаване на велик етап от историята на Франция, започнал с революция и завършил с "изкуството" на гилотината - това е най-кратката характеристика, която мога да синтезирам за заслужаващия обширен анализ 14-минутен филм "Изкуството на г-н Танатие" на дебютиращия на екрана французин Давид льо Бозек, завоювал единодушно Наградата за най-добра анимация. За него тепърва ще се говори...
 Разбира се, един фестивал не означава само открития. Но те решително определят неговото ниво. Редом с международното състезание Националният конкурс, включващ 39 произведения (от тях 24 бяха наградени), също зарадва зрителите с редица ярки завоевания, разкриващи личните и обществени отношения в днешна Гърция, като цялата кипърска програма, в която се откроиха "Анна" на Спирос Хараламбус, "Shadowboxing" на Динос Грегориу и "Мъртъв край" на Тоня Мишиали ("Сребърен Дионисий"); а също и "Николета" на Соня Лиза Кентерман (Награда за най-добър студентски филм); "Генератор" на Николета Леоуси и на Йоргос Телцидис (отличен за най-добър сценарий); "Изменение 10/60" на Акис Полизос; "Пиета" на Александрос Цантилас; "Червеният корпус" на Асимина Проедру ("Златен Дионисий"); "Постскриптум" на три режисьорки: Исмини Фрагкиудаки, Денис Дионисиу и Елвира Хазапи.
 Сред паралелните събития, които съпътстваха фестивала т.г., ще спомена най-важните: Четвърта студентска панорама; колекция от дигитални и видеофилми на гръцки студенти, озаглавена "Една планета - един шанс"; германска късометражна селекция като своеобразен фокус, включваща и детска програма; подбор на творби от фестивала в Дрезден и Регенсбург и на наградени от Европейската киноакадемия произведения миналата година.
Доказвайки, че културата не бива да бъде превръщана в "жертвен агнец" на икономическата криза, форумът отново доказа правотата в словото на кмета на Драма г-н Кириакос Харакидис: "Ако изгубим цивилизацията, цялата икономика ще рухне. Не всичко е икономика... Затова трябва да пазим хуманизма на цивилизацията!"