Дърво с 47 000 стъбла тежи 6600 тона и е най-големият жив организъм

Ани Димитрова

Най-старото дърво на планетата е смърч, който расте в планините на Западна Швеция. Чрез радиовъглероден анализ в лаборатория в Маями, щата Флорида, е установено, че неговата възраст е около 8000 години. Учени са открили още два смърча на възраст 4800 и 5500 години. Според тях това са първите три дървета, израснали след ледниковия период.
Студоустойчивите смърчове са намерени от група учени, изследващи изменението на климата в района на границата с Норвегия. Затоплянето в региона през последните десетилетия допринася за рязкото израстване на вековните дървета, което в действителност е довело до намирането им.
Преди това откритие титлата "най-старото дърво на планетата" е принадлежала на бор, наречен Матусал, на 4838 години. Расте на надморска височина 3800 метра в Уайт Маунтинс (Белите планини) на изток в щата Калифорния. Сред мъхестошишарните борове били открити още дванадесет екземпляра на възраст над 4000 години. За да се предпазят тези уникални дървета, учените и досега не разкриват точното местонахождение на Матусал - всъщност няма снимки, които да показват самото дърво, а само горичката, в която расте.

Наоколо цари тишина, ослепително блести слънцето, но на места, дори и в юнската жега, още белеят преспи сняг. В далечината блести вечният сняг по върховете на Сиера Невада. И сред тази първозданна красота на бедна камениста почва растат уникалните борове. На височина достигат едва 10 метра, а някои от тях са направо джуджета. Столетията, суровият климат и бурните ветрове са ги изкривили, а някои отдавна са изгубили кората си и изглеждат почти изсъхнали. Но някъде там, нависоко, още зеленее един клон - всъщност така изглеждат най-старите от боровете.
Дървесината им е много плътна и смолиста, което ги прави недостъпни за насекомите-вредители. Вегетационният период на тези дървета продължава 45 дни. Те запазват ограничените си енергийни запаси за сметка на това, че растат много бавно. Обиколката им се увеличава само с 25 милиметра за едно столетие, а игличките им падат на всеки 30 години.

Път в националния парк "Секвоя" на САЩ

Най-високият бор достига 18 метра. Според специалистите, най-старите от тези дървета ще преживеят още 5 века.
Едно от най-известните дървета, наречено Свещената смокиня, е дървото Шри Мадха Бодхи в Шри Ланка. Според легендата то е произлязло от клонка, изрязана от оригиналното дърво, под което Буда е получил просветление през 6 век пр.н.е. Засадено през 288 г. пр.н.е., то е най-старото засадено от човека дърво, чиято година на засаждане е известна.
В щата Юта се намира колония от трепетликови дървета. На пръв поглед колонията изглежда като обикновена горичка, но всички дръвчета са част от един цял организъм с единна коренова система. Тези дръвчета, които всъщност са отделни стъбла, са генетично идентични. Колонията се състои от около 47 000 "стъбла", разпръснати върху 107 акра, и тежи около 6600 тона, което я прави най-тежкият познат на човечеството организъм. Въпреки че възрастта на отделните "стъбла" е средно 130 години, целият организъм е на възраст около 80 000 години.
Междувременно в Синайската пустиня учени от Суецкия университет открили най-възрастното дърво в Египет. Изследвайки корените на акация, висока 18 метра, в котловината Уади Фира в южната част на полуострова, те определили възрастта й на 3559 години. Досега за най-старото дърво в страната се смяташе акация на възраст 3330 години, която расте на същото място. Местните хора често използват дървесината като гориво и за изпичане на висококачествени въглища. Клоните, листата и цветовете са храна за добитъка, а сокът лекува стомашни болки.


Шампиони по възраст

Смърч (Швеция) - около 8000 години
Матусал (САЩ) - около 4800 години
Сарв-е-Абаркоох (Иран) - около 4000 години
Фицроя (Чили) - около 3600 години
Сенатор (САЩ) - около 3500 години
Патриарка де Флорешта (Бразилия) - около 3000 години
Шри Мадха Бодхи (Шри Ланка) - около 2300 години (засадено от човек)
Фортингал Йеу (Шотландия) - около 2000 години
Маслиново дърво (Черна гора) - около 2000 години
Обикновен тис край Сочи (Русия) - около 2000 години
Дъбът в с. Гранит, край Стара Загора (България) - 1667 години
Байкушевата мура (България) - около 1300 години


Секвоите не се дават на конкуренцията

Най-големите дървета на Земята са секвоите. Обикновено вечнозелените секвои достигат височина 90 метра, но един екземпляр се извисява на цели 113 метра. Стъблото им е покрито с дебела повече от 120 сантиметра влакнеста кора. Възрастното дърво дава много семена, но малко от тях успяват да поникнат и са принудени да растат в сянка. Независимо от това вечнозелената секвоя живее до 3000 години. 
Гигантската секвоя може да живее до 4000 години, отстъпвайки по продължителността на живота си само на мъхестошишарните борове в планините на Сиера Невада. Тя достига до 95 метра височина, а обиколката на стъблото й се колебае от 5 до 11 метра.
Най-добрите екземпляри от вечнозелени секвои растат в националния парк Редвуд в САЩ, който е обявен за национално наследство и заема площ от 425 кв. км. на северното калифорнийско крайбрежие. А гигантските секвои се намират в националния парк и биосферен резерват "Секвоя" в Централна Калифорния, който се разгръща на 1 629 кв. км.
От секвоите лъха спокойствие и уют, тяхната кора е топла и мека, всеки иска да я докосне. Трудно е да си представим, че те са устремени към слънцето, разпростират клоните си и ронят огромни шишарки вече хиляди години. И още по-трудно е да си представим, че тези гиганти израстват от семена, по-малки от грахово зърно...
Едно от най-големите дървета на Земята расте в джунглите на щата Келантан, в северната част на Малайзия. Уникалното дърво било намерено в местността Гуа Мусанг от служители на Департамента за опазване на горите. Неговата възраст според учените е не по-малко от хиляда години. Размерите му също са поразяващи - 40 метра височина и обиколка на стъблото 14,30 м. Дървото е от вида, наричан от местните хора меранти букит (тъмночервен меранти).
Веднага след откриването на находката властите на щата включили дървото-гигант в списъка на защитените обекти. Тъмночервеният меранти расте в Малайзия, Индонезия и Филипините и е известен със своята здравина. Ценната дървесина се използва широко в мебелната промишленост за направата на врати и прозорци, както и за елементи за фасадна облицовка. Кубичен метър дървесина от меранти струва около $300.


Короната на Кришна е сред най-красивите в света

Гигантска секвоя
 
Делоникс региа, известно още като Огнено дърво, е смятано за едно от най-красивите цъфтящи дървета в света. В превод от бенгалски е известно като Короната на Кришна, в превод от виетнамски - Опашката на Феникс!
Огненото дърво произхожда от сухите широколистни гори на Мадагаскар. В периода на цъфтежа е обсипано с цветове, обагрени ярко в червено, жълто или оранжево. А листата приличат на папрат. Делоникс се отглежда като декоративно растение на Карибските острови, в Африка, Северна Австралия (на югоизток в Куинсланд, както и в защитени места, където микроклиматът е подходящ), в Хонконг, Канарските острови, Кипър, Тайланд, Тайван и южните провинции на Китай.
Делоникс е символ на Тайнан, Тайван и Ксиамен, провинция Фудзиен, Китай. Той не е високо дърво: достига от 9 до 12 метра, затова пък короната му е широка - толкова, колкото и височината, и пази от жарките лъчи на слънцето.
Макар че е тропическо растение, делоникс издържа на суша. В географските ширини, характеризиращи се с период на суша, неговите листа окапват, а в други ширини е вечнозелено растение. Делоникс може да издържа до -1 градуса, но не повече. Първите цветове се разпукват през май-юни и в продължение на 4 до 10 седмици короната е отрупана с големи ярки цветове.

Това се казва рекорд - 12 милиметра заедно със саксията
 

Най-малкият бонсай - 12 милиметра заедно със саксията

Съвременното изкуство бонсай води началото си от Китай. Първите рисунки на миниатюрни пейзажи с дървета и скали датират от династията Хан - 200 г. пр. Хр. През Средновековието китайски монаси пренесли в Япония заедно с будизма изкуството да се отглежда бонсай.
В Страната на изгряващото слънце съществуват различни школи и стилове, а бонсай е неразделна част от японската култура. През XX век многовековните японски традиции започнали да проникват на Запад. В началото на века били организирани първите изложби в Англия и Франция. Дълго време на Запад изкуството бонсай било приятно занимание само за избраници, но през последните десетилетия неговата популярност се увеличава.
Бонсай е миниатюрно дърво, отглеждано в саксия. Важно е да има формата на възрастно дърво, което се среща естествено в природата. Най-малкото дърво в днешно време е създадено от художника от Малайзия Куа Ти Тонг, който е посветил много години за изучаване на теорията и практиката на древното източно изкуство бонсай. Височината на растението заедно с миниатюрната саксия е само 12 милиметра.
- Работата над уникалната миниатюра ми отне около две години. Аз дълго време наблюдавам растението и мога да кажа с увереност, че по-нататъшното му развитие е невъзможно, тъй като саксийката съдържа оптималното количество почва за поддържане на миниатюрата в първоначалния й вид. Подходящите грижи ще позволят още дълго време да съзерцаваме това произведение на изкуството, наречено бонсай - каза в интервю художникът.
Той е създал шедьовъра на дендрологията, като е използвал китайската разновидност на воден жасмин суи муи и разпространено в Малайзия растение, наречено джелити.
- Водният жасмин е идеален за работа, защото има малки листа, клонки и стъбло, както и малки корени - казва Куа.


Гранитският дъб или Байкушевата мура

Много хора съвсем погрешно смятат, че най-старото дърво у нас е Байкушевата мура. В действителност най-възрастното дърво расте в центъра на днешното село Гранит, в околността на Стара Загора. Гранитският дъб е широколистно дърво от вида летен дъб. Преклонната му възраст е доказана научно през 1982 г. Чрез Преслеров свредел е установено, че израстването на фиданката датира от 345 г. от новата ера. Короната на този дъб покрива площ 1017 кв. м., обиколката на стъблото му е 7,45 м., а височината - 23,40 м.
През 1967 г. със заповед на Министерството на горите и горската промишленост е обявен за защитен обект под наименованието Старият дъб. За съжаление столетията и замърсяването на околната среда от човешката дейност са оставили следите си върху това величествено дърво. От огромната корона през 1969 г. се счупва най-големият клон от северната страна. През 1983 г. е направено укрепване на хоризонталните клони с дървена конструкция, по-късно заменена със стоманена. В последните години все повече клони съхнат. Добре, че мястото е оградено и за дървото се полагат грижи.
В Пирин се намира най-възрастното иглолистно дърво в България - Байкушевата мура. Възрастта й е повече от 1300 години. Наречена е на лесовъда Костадин Байкушев, който открива този екземпляр черна мура през далечната 1897 г. Расте на 1930 метра надморска височина в близост до хижа Бъндерица, до пътя от Банско за хижа Вихрен. Висока е 26 м., с обиколка на стъблото 7,80 м. и диаметър 2,20 м.
В безбрежната зеленина на природен парк "Странджа" са се приютили вековни широколистни дървета. В местността Тумбата расте най-дебелото и вероятно най-възрастното дърво в Странджа - над 1000-годишен дъб благун. А в местността Тулпан край с. Заберново се намира вековен дъб с височина 24 м., с обиколка на стъблото 5,30 м.