Държава и за земята

Проф. д-р ик.н. Атанас ГАНЕВ

Независимо, че за състоянието и проблемите на нашето земеделие се изписа и се провеждат немалко разговори, трябва с огорчение да се констатира, че положителни промени не са настъпили. Наред е довеждането докрай на процеса за възстановяване правото на собственост на земята, незавършените делби между наследниците и ликвидирането на изоставените от години земи, без да се обработват, много усилия са необходими и в редица други направления. Досегашният модел на производство е нецелесъобразен. Колкото по-бързо той бъде променен, независимо от трудностите в тази посока, толкова по-добре. Освен засяването на зърнени култури, слънчоглед, рапица и пр., голям въпрос за страната остава този за решително разширяване на трайните насаждения - лозя и овощни градини, маслено-етерични, ягодоплодни, зеленчуци.
Нашата страна, която в миналото се славеше с висококачествените си плодове, грозде, домати и др. зеленчуци, неоправдано днес не може да задоволи потребностите си. А какво да говорим за износ? Съзнавам, че през последните двадесет години се появиха съществени неблагоприятни условия за тяхното отглеждане, но все още

има реални възможности

за увеличаване на производството.
Неблагоприятно е, че се ликвидираха поливните площи. Хората в селата намаляха и остаряха, а тези култури, както и отглеждането на животни, са трудоемки и капиталоемки. Но те трябва да се възстановяват, защото са нужни на страната и са по-високодоходни в сравнение със сегашните занимания, свързани с отглеждането предимно на зърнени култури. За лозя и овощни градини има добри условия почти навсякъде в страната. По отношение на зеленчуците, от голямо значение са водните ресурси. Все още, за радост, у нас има язовири, малки водоеми и реки, които следва да се използват по-целесъобразно. Колкото и да са намалели хората, които могат да се занимават с тези производства, в много села и райони безработицата е голяма, мизерията и недоимъкът са повсеместни.
По данни на МЗХ, през есента на 2010 г. са засети приблизително 10 млн. и 400 хил. дка с пшеница, около 2 млн. дка с ечемик, над 84 хил. дка с тритикале, със зимна маслодайна рапица - около 2,2 млн. дка, или общо засетите площи възлизат на около 50% от обработваемата земя в страната. Останалите площи ще се заемат с пролетните култури, където преобладава маслодайният слънчоглед. Малко са царевицата и другите фуражни култури. По отношение на зеленчуците трябва да се използват всички водоизточници за увеличаване на производството. Това е особено целесъобразно около големите градове.
Да вземем за пример Софийския район. Преди години в т.нар. зеленчуков пояс се отглеждаха много зеленчуци - зеле, пипер, моркови и др. Те по най-бърз начин отиваха до потребителите. Сега всичко пустее и властите нехаят. Това нехайство по никакъв начин не може да се оправдае с пазарната икономика. Производителите и собствениците на земи трябва да бъдат подпомогнати и от арендаторските стопанства, като се заемат с основната обработка и подготовката й за засаждане. Не е оправдано повече българските потребители да

консумират вносни зеленчуци

при това с недобро качество. Добър пример в случая са доматите. Сега българинът употребява домати, чужди сортове, без всякакъв вкус. Изчезнаха почти напълно нашите качествени сортове. Защо специализираните научно-изследователски институти и опитни станции не се заемат с производството на необходимите семена? Преди години нашата страна произвеждаше и изнасяше немалко семена и те бяха високо оценявани по света. По-сложен е въпросът с производството на плодове и грозде, тъй като те са и по-капиталоемки. Но и тук нашите арендатори трябва да навлязат по-смело. Не е оправдано със засаждането на лозя и овощни градини да се занимават главно чужденци, които да печелят от нашите земи.
По-сериозни инвестиции изисква животновъдният отрасъл. Сега и той е в тежка криза, която се задълбочава. Животните у нас непрекъснато намаляват. В сравнениние с ЕС общият размер на животновъдството в страната е близо 3 пъти по-малък на единица площ, а отглежданите животни - 2,4 пъти по-малко. Като се добави към това и по-ниската продуктивност, картината е още по-неблагоприятна. Причините са много. Изискванията към фермите нараснаха, фуражите поскъпнаха, хората намаляха, а цените на животинската продукция са ниски и хората нямат интерес да отглеждат животни. Тук също са необходими последователни мерки от страна на държавата, за да настъпят промени през следващите 5-6 години.
Не бива да се търпи положението, при което едрите арендни стопанства не отглеждат животни. Два са пътищата за увеличаване на животните и тяхната продуктивност. На онези, които желаят да се занимават с животновъдство, а нямат земя за производство на фуражи, да им бъдат предоставени земи на дългосрочна аренда от държавния и общинския поземлен фонд. Не бива да се подценяват по-големите възможности на едрите арендни стопанства да отглеждат и животни. Този процес може да се регулира и насърчава и по линия на ДФ "Земеделие" - със средствата на европейските фондове и националните доплащания. Защо например на тези стопанства, които не отглеждат животни, да не им се предоставят средства от ДФ "Земеделие"? Съзнавам, че срещу такава мярка ще има много възражения и недоволства. Но предприемането на други административни мерки е по-трудно.
Колкото и непопулярни да са подобни стъпки, те неминуемо ще помогнат за така

необходимата промяна

в областта на животновъдството. Не бива повече да се оправдаваме с пазарната икономика. Колкото по-бързо се откаже държавата от подобно разбиране, толкова ще бъде по-добре за хората и за страната. Няма напреднала в икономическо отношение страна в света, която да не предприема подобни мерки, които се налагат от живота и опита.