Държава за скрап

Годишната профилактика редовно ни спира топлата вода, но багер досега не го беше правил. Именно тежкото возило отнесе, сякаш между другото, част от централния газопровод към Бургас. Багеристът явно го е объркал покрай търсенето на вторични суровини, каквито са тръбите на "Напоителни системи", които имал задача да прочисти.
Нищо ново - по познат почин съоръженията на дружеството се ликвидират с официална държавна политика. Разпореждането е просто - да се бракуват и нарежат помпени станции и тръби на "Напоителни системи". Така както лесно се секат гори, унищожават планини, продават, приватизират или концесионират държавни предприятия. Разрушението на "неизползваеми" съоръжения е в кръвта на управляващите. Обаче ширещата се съсипия взе да придобива потресаващи размери - излиза, че държавата се опитва да печели от продажба на скрап... А какво ще стане, когато всичко ставащо за унищожаване свърши? Властта може би ще се захване с работещото, действащото, годното, за да прикрие неумението си да управлява?
Но въпросът е как една организация рови града без координация с другите и с общината, която трябва да знае къде има подземна инфраструктура! Голямата тръба на газопровода в Бургас не е скрап. Тя е напомняне, предупреждение, своеобразен знак "стоп". Стоп на вандалщината, късогледството, наглостта, ограничеността, некомпетентността. Знак, който най-вероятно ще остане незабелязан като много други предупредителни символи за опасност или забрана.
Иначе нищо особено не е станало в морския град. За какво ли им е на бургазлии топла вода в жегата. Само ще им стане по-топло от нея.