Държавата дължи 350 млн. лв. на бизнеса
Фирмите чакат над 50 дни да получат парите си
/ брой: 142
Държавата има неизплатени задължения към индустрията и строителството за 350 млн. лв., обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. През май имахме спорове с тогавашния финансов министър Владислав Горанов и с премиера по този проблем, но сега е необходимо час по-скоро да започне плащането към фирмите, допълни той.
Данните на Европейската комисия сочат, че стойността на неизплатените фактури е в размер на 340 млрд. евро., което надвишава значително бюджета на общността. Анализите за България показват, че транзакциите между държавните органи и предприятията се извършват средно за 52-55 дни, докато между отделните предприятия това отнема 38 дни. Средно за ЕС забавянето на плащанията от страна на държавата е от 61 дни, а между бизнеса - 49 дни.
Най-добро е положението във Финландия и Естония, където държавата бави плащанията със съответно 24 и 25 дни. На обратния полюс е Италия, където изплащането на фактурите от страна на държавата отнема 170 дни. В Гърция плащането отнема 159 дни. У нас обаче проблемът се задълбочава. През 2012 г. плащанията между бизнеса са били покривани средно за 36 дни, докато този срок вече се е увеличил с три дни - до 39 дни. Въпреки обещанията за промяна, държавата се разплаща с бизнеса за същия срок - средно 52-55 дни.
Проучване на една от големите фирми за събиране на дългове у нас показва, че просрочената междуфирмена задлъжнялост не намалява през последните години. 22% от фирмите у нас не могат да се издължават навреме. Към тях трябва да се прибавят и тези, които никога не си плащат. Това намалява печалбите на дружествата в 56% от случаите. 42 на сто от фирмите обаче прибягват към използването на колекторски компании. Според последното проучване на БСК междуфирмената задлъжнялост е два пъти колкото брутния продукт на страната.
Да се харчи смело, стига с тази пестеливост, призова Пламен Димитров. Според него данъчното облагане в България е най-несправедливото, особено що се отнася до косвените данъци, които са натоварващи. "Намаляването на косвения данък ще разтовари тази несправедливост и трябва да доведе до намаляване на цените. Когато разтовариш целия ДДС, ценовото ниво трябва да падне. Всички трябва да спечелят", убеден е лидерът на КНСБ. Димитров пресметна, че с данъчните промени около 3 млрд. лева може да останат у хората и в бизнеса.