Държавата обсебва децата

Всичко в следващите редове може да ви прозвучи като виц. Не се изненадвайте, тъй като в последните 29-30 месеца кажи-речи всяко управленско решение у нас звучи повече като виц, отколкото като управленско решение.
Държавата. Същата, която се мъчи всякак да ограничи парите за лечение на тежкоболни деца. Държавата, която не съумява да проконтролира подчинените й детски домове как точно се грижат за децата без родителска грижа. Държавата, която повече от 2 години и половина отказва категорично да вдигне и със стотинка детските надбавки. Държавата, която с все сили се мъчи да унищожи и малкото останало от системата на образованието и прави невъзможното, за да убие науката. На същата тази държава, след като установи собственото си безсилие да се справи със задълженията си и с отговорностите си, й хрумна да защити децата не от кого да е, а от собствените им родители!
На пръв поглед добре е, че все пак поне на третата година от управлението си ГЕРБ се присети да изпълни едно от многото си предизборни обещания. Проблемът обаче е, че 90 на сто от текстовете в него звучат направо неадекватно, мека казано. Законотворците може и да са имали наум добри неща, но никой не успя аргументирано да защити тезите в проекта. Един от множеството примери е въвеждането на образователни програми за сексуално и репродуктивно здраве в предучилищната възраст. Интересно как ще бъде обяснено на хлапето в забавачката, че бременността под 15-16 г. е опасна за здравето му. На всичкото отгоре държавата ще "образова" децата без съгласието на родителите им как да извършват безопасно аборт: "...детето... има право на прилагане на мерки за превенция и за лечение на болестите, предавани по полов път; прилагане на мерки за семейно планиране и репродуктивно здраве, включително информиране за опасностите на ранната бременност, предпазването от нежелана бременност и за безопасното й прекратяване" (Чл.27)". За липса на всякаква разумна мисъл у законотвореца говори идеята за въвеждане на принципа на "незабавност на действията". Сиреч, оставяш самичко детето си вкъщи цял следобед и съседът, който ти има зъб, се обажда на социалните служби, техни хора идват и... ти отнемат детето. И не само че нямате право да им противоречите, а по закон трябва да им сътрудничите! Дали законотворецът си е давал сметка, че този "принцип" звучи направо противоестествено. Дори уличната котка няма да ви отстъпи без бой котенцето си. Отделен е въпросът, че въпросният "принцип" може много лесно да се превърне в предпоставка за абсолютно легален трафик на деца. Или за разправа с политическия опонент. Той също има деца, нали?