Държавна политика може да върне блясъка на балета

Държавна политика може да върне блясъка на българския балет, коментира балетният хореограф проф. Петър Луканов. По думите му балетът има нужда от системна подготовка и грижа и затова освен държавна политика трябва и още нещо - непрекъснато обучение и усъвършенстване. Никой не е гениален, всички трябва да учим непрекъснато, допълва той. Проф. Петър Луканов е една от легендите в българския балет. Високо ерудиран, енергичен защитник на развитието на това изкуство, хореографът години наред изгражда естетиката на съвременния балетен театър. Той е пряко свързан и с националните институции за подготовка на балетни кадри - основоположник е на специалността "Балетна педагогика" в ДМА "Панчо Владигеров", а по-късно е професор в АМТИИ в Пловдив. Пряко свързан е с организацията и провеждането на Международния балетен конкурс във Варна от основаването му преди 50 години до днес. И в 26-ото му издание бе член на международното жури, което оценява младите таланти, борещи се за наградите на най-старата балетна олимпиада. В интервю за БТА проф. Петър Луканов споделя мнението си за състоянието и развитието на това изкуство.

- Проф. Луканов, в Международния балетен конкурс тази година има само петима български състезатели. Не е ли много скромно участието на страната-домакин?
- Да, съгласен съм, че е скромно. Но балетът е скъпо изкуство, както останалите, и дори в по-голяма степен балет се прави или с пари, или с много пари. Твърде малко се дава за това изкуство у нас. Навън, в чужбина, има меценати. При нас спонсорите са готови да отпуснат пари за всичко друго, но не и за балет или пък за някакъв друг вид изкуство. Българското участие е скромно, защото балетът има нужда от системна подготовка и грижа. Това говори много и за нивото на нашето училище. Освен Националното училище за танцово изкуство, има балетни класове и в много градове в страната. Аз съм очевидец какво им е нивото. И за да не питате, веднага ще ви отговоря - ниско е. Но вината не е само на педагозите. Клас, който е под 8 деца, се закрива или се слива с друга паралелка, а това води до непълноценна подготовка. За да се запази класът, трябва да се пишат високи оценки. И сега нашите деца знаят, че както и да се представят, те остават в училището.
- Има ли въобще интерес у младите хора към това изкуство или не виждат перспектива за развитие?
- Има интерес. Искам да се спра и на още нещо - освен училищата, в страната има и много балетни школи, в които също танцуват талантливи деца. От години говоря на тази тема, само че никой не ме слуша, и сега пак ще кажа - педагозите от училищата трябва да са по-инициативни, малко да се поразмърдат, да обиколят школите, да отидат по селата, да видят и там децата, да убедят родителите им да ги пуснат да учат балет. Ако се обърне по-сериозно внимание и се направи по-широк подбор, ще имаме резултати. Но това също до голяма степен пак е държавна политика. Ние имаме добра национална балетна трупа, но знаете ли каква мъка е, когато дойдат завършилите училище, да започнат да учат, и то страшно много неща. Те трябва да дойдат готови, научени, не да усвояват в движение. А в театъра да се работи върху тяхното актьорско присъствие и да правят роли.
- През последните години на конкурсите виждаме много представители на страни от Азия. Как се развиват техните школи?
- Да, от няколко години корейците доминират. Там държавата дава много пари. Подготовката им е почти целогодишна и са от конкурс на конкурс. Във Варна пристигнаха от Турция, после не знам къде отиват. Но преди всичко държавата обръща голямо внимание на това изкуство и резултатите всички ги виждаме.
- Само промяна в държавната политика ли е необходима, за да си върне българската балетна школа славата на една от най-силните в Европа?
- Преди всичко наистина е нужно държавата да обърне внимание и да подкрепя това изкуство. Основата я имаме. Но трябва да посоча и още нещо - педагозите ни трябва да се усъвършенстват. Ще ви дам един пример. В университета, в който преподавам, идват специалисти от Санкт Петербург, които са на изключително високо ниво. Едната година успяхме да направим нещо като семинар, те бяха лектори, поканихме колеги от страната. И познайте - почти никой не дойде. Оказа се, че нашите знаят всичко. Така че освен държавна политика трябва и още нещо - непрекъснато обучение и усъвършенстване. Никой не е гениален, всички трябва да учим непрекъснато.