"Дела трябват..."

Правосъдният министър бе подложен на кръстосан огън от членовете на ВСС вчера. С едно непремерено изказване Христо Иванов успя да се превърне в черната овца на магистратите. Въпреки всичките си недостатъци обаче той изрази нещо, в което се съмняваха много хора - че изборът на председател на ВКС е предизвестен.
В случая няма значение дали Христо Иванов е прав или не. Той следва да разбере, че вече не е представител на неправителствения сектор, а е министър. Като такъв трябва да внимава какви послания излъчва и съответно какви биха могли да са последствията от думите му. "Език мой, враг мой", обърна се вчера към него Калин Калпакчиев от ВСС. С постовете идват и отговорностите. Вместо да седи и да философства почти злорадо, че в съдебната система има проблеми, г-н министърът е длъжен да предложи анализ на проблема, да представи конкретни решения и да даде яснота какво, кога и как ще се случи, за да се подобри ситуацията. Думите са важни, особено ако са облечени във власт.
Докато Иванов успокояваше разгневените магистрати, лъсна поредната драма около семейната приятелка на Цветан Цветанов Владимира Янева. Шефката на СГС отново е под обстрела на магистратите и като нищо скоро отново да се "разболее", както се случи, когато я чакаше проверка за конфликт на интереси преди 2 г. "Случайни граждани" се явяват на "оперативка" в кабинета й, докато служителите от СГС се оплакват от липса на комуникация. Оказва се, че натоварването на съдиите не е много равноправно, служителите се жалват от лошо отношение, а на целия този фон случайното разпределение на делата май изобщо не е случайно... Всъщност за всички тези проблеми се говори от много време. Скандалите около СГС определено се завихриха с пълна сила, откакто Янева седна на шефския престол, но както се казва, не е луд този, който яде баницата...
ВСС отдавна трябваше да вземе мерки по темата. Все пак Съветът е институцията, която би следвало да дърпа юздите на развилнели и самозабравили се съдии и магистрати. Жалкото е, че отново българските институции чакаха някой "отвън и отгоре" да им размаха пръст и да ги смъмри - в случая френският посланик. Макар че преди да са приключили проверките, не е ясно кой и до каква степен е прав. Сигурно истината отново ще се окаже някъде по средата.
Твърди се, че българинът е горд. Ще излезе обаче, че чувството ни за малоценност е по-силно. Винаги чакаме "големите батковци", европейски доклади или чуждоземни потупвания по рамото, за да може уж да се хванем за работа. Единственото, в което ги бива родните политици, е да плямпат - те дори не се изразяват политически, а все по-често говорят "по народному". Без да се интересуват, че губят експертността си или че започват да нищоказват. Само защото им харесва да са любимци на медиите и другари на масите. Друг е въпросът, че нищо не вършат.
Време е да си припомнят: "Дела трябват, а не думи".