Демографският колапс на България

Покрай шумните скандали около случая "Марковска" някак си между другото се промъкнаха новините около последното проучване на Световната банка за задаващата се у нас демографска катастрофа. Цифрите, сравненията и най-вече тенденциите в този доклад са ужасяващи. Според изследването до 2050 г.

работоспособното население

в България ще намалява по-бързо, отколкото в която и да било друга част на света. Спадът ще бъде с около 45% след по-малко от 40 години. За Европа тенденцията също ще бъде негативна, но в доста по-малки мащаби. До 2050 г. трудоспособното население там ще намалее с около 10 на сто.
В същото време след 10 години ромите ще представляват една пета от излизащите на трудовия пазар млади българи. Този брой обаче със сигурност ще е по-голям, защото разчетите са правени въз основа данните от националната статистика, а действителността е доста по-различна. Като контрапункт на този очакван ръст, от СБ посочват продължаващото изтичане зад граница на млади, квалифицирани кадри и все по-растящия им недостиг в страната.
И още по-големият парадокс като извод: ако България иска да догони останалите държави в ЕС, през следващите 30-40 години производителността на труда трябва да расте годишно с около 5,5 процента. При това сметките са правени като за "идеална" среда, т.е. страните, с които ще се равняваме, да си стоят на същото положение и да не се развиват.
Очевидно не е възможно да се случи нито едното, нито другото. За да се развива икономиката и да расте производителността на труда, са нужни млади, образовани, кадърни хора, които обаче трябва да бъдат и мотивирани. В тази връзка е прав Дянков да определя ниските доходи на българина като основен проблем и предизвикателство, но само от голи констатации ефект няма.

Умните и амбициозните

хората с перспективни професии и възможности отдавна са го разбрали и затова повечето се "спасяват" в чужбина. Секторите у нас, в които заплащането е сравнимо с европейското, се броят на пръстите на едната ръка. Основно това са високите технологии, финансите и енергетиката. Останалите са попаднали в истински параграф 22. Ако попитате повечето представители на бизнеса защо не плащат достатъчно, ще ви отговорят, че са "притиснати до стената" от държавата с нейните безконечни регулации, лицензионни режими и задушаваща бюрокрация.
Това обаче е едната страна на монетата. Но има и друга - интелектуалният труд, който качва производителността, у нас просто не се цени. В последните години той е мачкан целенасочено. Оттук следват и всички останали явления на простотия, мизерия и разхищение. Да припомним и едно проучване на БСК от май т.г., според което над 80% (!) от българските работодатели са със средно или по-ниско образование. Това определено буди сериозни притеснения, след като става дума за около 300 000 активно действащи фирми.
Е, няма как един интелигентен човек, висшист, да бъде привлечен от обяви за работа, където се изискват владеене на няколко езика и умения като на Стив Джобс или Айнщайн, а да му се предлага заплата като на чистачка. Защото такава е масовата практика сред повечето родни "бизнесмени". И си струва да се замислим дали "грешката" е в наетите лица, или май истината е, че производителността на труда ни куца от лошата организация и мениджмънт на работодателя.         

И безработните имат достойнство

"Не съм мързелив, готов съм на всякаква работа, но пък не мога да се хвана за 220 лв. И аз имам достойнство", казва млад безработен българин, цитиран от "Дойче веле". Немското радио наскоро оповести проуване на агенция "Медиана", според което младите у нас средно биха искали да получават поне 410 лв. на месец. При това става дума основно за хора, които не живеят в София, където средната цена на труда е двойно по-висока.
Действителността, разбира се, е далеч по-сложна. Стотици предприятия "пуснаха кепенци" в последните няколко години заради некадърното държавно управление и кризата. Факт е, че днес цели региони в страната се капсулират и се превръщат в генератори на много висока безработица - като Видин и Смолян например, където икономиката и заетостта са в най-тежко състояние. Но натам вървят и Разград, Силистра, Кърджали. Силистра е с два пъти по-нисък брутен вътрешен продукт на човек от средния за страната. В Разград пък на 1000 души от населението се падат 2-3-ма студенти, докато за страната като цяло същият показател е 37, по данни на Института за пазарна икономика. Що се отнася до издръжката, преобладаващата част от работещите младежи разчитат в известна степен и на своите родители.    
И ето че отново опираме до

сбърканата политика

Вместо да стимулира майчинството и раждаемостта в страната, ГЕРБ показа пълно неглижиране към младите хора. Но и това не е достатъчно за просперитета на една нация. Защото положителният прираст на населението трябва да е съчетан с високи стандарти за образование, трудова етика и национални цели, каквито изцяло липсват.
Колкото и вулгарно да звучи, ако не се раждат данъкоплатци, ще се наложи да работим до смърт! в един момент пенсията като нищо може да се окаже блян за младото поколение на България. Колко ли конкурентен може да е трудът на 60-годишен индивид в сравнение с този на 45-годишен например?! Най-сигурният признак за изчезването на една държава е обезлюдяването. А така, както сме я подкарали, нищо чудно да последваме съдбата на динозаврите.