Демокрацията не може да се наложи отгоре

- Знаем, че не обичате превъзходната степен "най". И все пак, кой беше най-щастливият ви ден като премиер на България в периода 2001-2005 г.?
- Като премиер? Това вече е по-трудно да се определи. Връщам се назад и същевременно прескачам своя си мандат. Струва ми се, че денят е 1 януари 2007 г. Всъщност влизането ни в ЕС беше кулминацията на моите неописуеми усилия. Не говоря за целия екип, но лично аз го преживях много усилно и присърце. Така беше и с цялото ми премиерство, защото за мен не беше само нещо, което постигам. В моя случай беше нещо много по-тежко и по-отговорно. Знаейки, че има много хора, които са си останали с предубеждения и предразсъдъци, предизвикателството беше още по-трудно. Пък и аз никога не съм имал нищо общо с администрация, или с държавни ведомства. Не беше леко.
- Това ли беше вашето разочарование?
- Разочарование не, само съжаление, че не разбират или че не виждат нещата по малко по-обективен, конструктивен начин. Съществува една прословута нагласа: като се предложи нещо ново, първата реакция е "не може", а после се стига до момент, в който се оказва, че може, и то много добре и без прекалено много проблеми.
- Защо според вас България продължава да бъде на последно място в ЕС по такива показатели като минимална и средна работна заплата, минимална пенсия, корупционен риск, социално изключване, бедност, интегриране на ромите, раждаемост и т.н.?
- Аз мисля, че първо - защото сме последните новодошли заедно с Румъния и затова ни наблюдават много отблизо; и второ - струва ми се, че това зависи и от хората. Не може само да се вайкат и да се оплакват. Сравни се с петдесетина други държави, не говоря вече само за Европа, и може и да ти олекне, да си дадеш сметка, че ако малко се запретнеш, ако си по-инициативен и не очакваш толкова от другия, а от себе си, може и да се преодолеят тези недостатъци.
Какъв смисъл има непрекъснато да казваме "най-бедните"? Виж сам какво можеш да направиш или как да се почувстваш малко по-добре и по-уютно, независимо че уж си най-беден. Винаги ми прави впечатление с какъв мазохизъм и удоволствие се подчертават тия работи.
Отразява ли се у нас един успех? Не! Най-много на десета страница, в една колонка и така - хайде да мине. Но всичко, което е негативно, е начело. Корупцията... Посочете ми една страна, в която няма корупция... И тя не започва от хора - с извинение за не много възпитания израз - на които им текат лигите, когато броят милионите комисиони. Корупцията започва с 5 лева, които подаваш някому и другият ги приема, ама и ти си еднакво виновен. Трябва да сме малко по-реалисти, а не все да търсим вината у богаташите или у едни, други и трети, които не сме ние. Все да има на кого да се хвърли вината.
- На 31 януари 1990 г., когато разговаряхте за първи път с български журналист - интервюто беше отпечатано на 2 февруари в тогавашния в. "Отечествен фронт" - вие споделихте идеи, някои от които после се реализираха (членството в НАТО, в ЕС), други - връзките с Русия например - бяха анатемосани...
- А-а-а, аз на тия връзки държа много, много повече от хора, които се бият в гърдите за Бог знае какви неща. Защото аз имам политическа памет, гледам по един по-широк, по-прагматичен начин. Затова много хора ми отправят упреци, защото им се струва, че аз не съм изпълнил онова, което те са си намислили.
- Какво ни липсва на нас, българите, та не можем да приемем добрите страни на "другия"?
- Демократичната традиция. Демокрацията не може да се наложи отгоре. Първо, хората трябва да я разберат, и, второ - да я прилагат. Трябва всеки, ангажирайки се, да спазва правилата, а не да търси винаги кой не ги е спазил, без да си задава въпроса за своята отговорност. Виждам го в т.нар. дебати. Демокрацията в крайна сметка е въпрос на контакт, на общуване, на възпитание дори. Може би звучи старомодно, но възпитанието помага много на обществото да има културни отношения, а не само надвиквания или хокания. Но това се обяснява трудно и вероятно ще отнеме доста време. Аз си мислех, че с днешните възможности хората да пътуват, да не са изолирани, както са били толкова години, да разполагат с компютри, щяхме да наваксаме загубеното време много по-бързо, но явно това е моя грешка, защото се вижда, че трябва повече време да се преосмислят нещата, да се отърсят хората от толкова много напластени комплекси и не знам какви други съображения, които спират еволюцията.
- Какво е мнението ви за управлението на ГЕРБ начело с Бойко Борисов, когото добре познавате?
- Познавам генерала, разбира се. Бил съм и аз там, където е той сега, и ми е много трудно да давам някакви оценки, защото човек трябва да е на неговото място, за да може да прецени. Отстрани е много лесно. Както казват англичаните "Back Seat Driving" - най-лесното е човек да управлява колата от задната седалка. Трябва да влезем в ролята на самото лице, да видим какви са целите му. Пак виждам една черта - очакванията. Колко хора какво ли не очакват или очакваха от него; и с мен беше същото. Но ако се погледне по един аналитичен, задълбочен начин, много от тия очаквания са самоочаквания. Знаете ли колко пъти са ми казвали: "Вие обещахте туй, вие обещахте онуй..." Къде съм обещал? Може би съм споменал нещо, може би съм казал, че това целим, но да съм обещал - не. Но човекът си е наумил, че това трябва да стане и Симеон го е обещал. Същото става с генерала и оттам вече имаме тия пикове от надежди, очаквания и после - спад.
- Има една тема, която продължава да се върти из българското публично пространство: "царските имоти". Думата е за вашето частно имущество, надлежно описано от правителството на Кимон Георгиев през 1946 г. и после национализирано. Но накрая, през 1998 г. КС на Р България обяви за "противоконституционен Закона за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници". Кой има интерес да човърка частично върнатите на вашето семейство имоти?
- Мисля, че има немалко хора, които просто не са еволюирали и са останали с мисленето си от периода 1946-1989 г. Те си имат твърди предубеждения, които нямат разбиране или симпатия към частната собственост, да не говорим за политическите предубеждения, които вече засягат конкретни лица. Така е било през тези 50 години. Кажете ми тия имоти били ли са някога на народа?
Прословутите имоти. Това е феноменално; толкова вече е набито в съзнанието на хората, че съм дошъл да си взема имотите, че не са мои, че са на народа и други подобни. През 2000 г., като дарихме парка на Врана - който е наистина чудесен парк, само да се грижат по-добре за него - на пресконференцията някой каза ли ми: "Чакай, какво даряваш? Това не е твое!"? Самият кмет Софиянски беше там и никой не каза нищо. Но това беше, преди да стана "злия премиер" и да настъпя някои интереси. Беше много смешно - Софиянски показа благодарствената диплома от София на сестра ми и на мен - и на излизане една млада журналистка попита: "Г-н Сакскобургготски, какво друго възнамерявате да дарите?" Отвърнах й: "Госпожице, мисля, че за днес 900 декара не е лошо." Всички се изсмяха. Никой тогава не каза "това не е ваше, къде сте тръгнали да го дарявате", а след това изведнъж всичко живо се обръща и с ентусиазъм, без най-малки юридически познания, започва да крещи.
Помня 1995 г. Много хора идваха след промените и ми се обаждаха, и ми казваха: "Ама вие трябва на всяка цена да си поискате имотите, туй е реституция." Тогава им казвах, че има други приоритети за България в момента, които са далеч по-важни. После вече се постави темата и КС се произнесе с 12 на 0 гласа. Според мен е ясно. Ако беше 6 на 5 с едно "особено мнение", темата можеше да бъде по-друга. И никой не възрази тогава. Но когато станах премиер, вече избиха всички комплекси за отмъщение, за неудовлетворение, за каквото и да е, плюс старите, които не са еволюирали и са си останали с "монархо-фашисткото" гледане. Виждам, че много от нещата не са юридически, а чисто политически. Постоянно излизат аргументи, на които не отговарям, защото има адвокати, има Страсбург и има достойнство - не мога да слизам, да кажем, на махленско, жалко ниво. Това са по-скоро хули, намеци, обиди, предположения и най-вече излиза субективното - как биха действали, ако бяха на моето място. И там вече научавам много за народопсихологията. Дори напоследък викат: "Той дари парка Врана, за да не му плаща издръжката." Може ли да се стигне дотам? Има една особена нагласа - да не понасяш някой да има повече от теб. Какво е това? Завист! Ако тук испанците се шегуват, че националният им спорт е завистта, ние сме в превъзходна степен за Гинес. Защо? Много няма да спечелиш от това. Може да те озлоби, но друга възвращаемост няма.

Със съкращения. Назаем от www.kingsimeon.bg

Обръщение към народа от 6 април 2001 г.

Мои сънародници!
Днешният ден е повратен в моя живот. Десетилетия наред съм живял с дьлга си да ви служа. Десетилетия наред съм страдал заедно с вас за нещастната ни съдба. Никога обаче не ме е напускала вярата в свободна и силна България.
Драги съотечественици,
Днес декларирам целта си да основа и поведа едно обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения с нови за България идеи и с нови хора като движеща сила.
С това обращение към вас поставям началото на "Национално движение Симеон II" в името на три принципни цели:
Първо: бърза и качествена промяна в стандарта на живот у нас чрез постигане на функционираща пазарна икономика в съответствие с критериите на Европейския съюз за членство и чрез увеличаване на потока от инвестиции в България на сериозния световен капитал.
Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-кьсно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.
Второ: скъсване с политическата партизанщина и обединяване на българската нация около изконните ни идеали и ценности, които са съхранили величието й през хилядолетната ни история.
Трето: въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията, която се е превърнала в главен враг на България, обричайки народа ни на бедност и отблъсквайки жизненонеобходимия чуждестранен капитал.
Драги сънародници,
Осъзнавам напълно отговорността, която поемам с днешното обръщение към вас. Избрах този най-труден път, защото съм убеден, че е единственият за постигането на ново българско духовно и икономическо Възраждане.
За мен в този исторически момент да бъда лидер има смисъл единствено, ако работя за всички. Моята сила е във Вашата подкрепа! Заедно ще успеем, тъй като "Съединението прави силата".
Бог да ни помага!
Симеон II

Със съкращения