Денят на Чакала

Елена Илиева

На 7 ноември започна поредното дело срещу международния терорист Карлос Чакала във френската столица Париж. Обвиненията, които са му повдигнати, са за четири бомбени атентата, извършени през 80-те години във Франция. Предполага се, че те са отнели живота на 11 души и са ранили над 100. Самият Карлос признава пред венецуелския вестник "Насионал", че е извършил над сто терористични нападения, които са убили от 1500 до над 2000 души.
Илич Рамирес Санчес, както е истинското име на родения в Каракас Венецуела атентатор, започва своя житейски път в семейството на всеотдаен марксист и ревностна католичка. Кръстен на кумира на своя баща Владимир Илич Улянов-Ленин, Санчес още от ранна детска възраст е възпитаван в духа на комунистическата доктрина. Става член на Венецуелската комунистическа младеж, а след развода на своите родители през 1963 г. постъпва в лицея "Фермин Торо" в Каракас, известен със своите радикално леви убеждения. През 1966 г. съдбата му го отвежда в Лондон, където Илич се записва в колежа Станфорд, а после и в Ърлс Корт. По време на престоя си там младежът се присъединява към група британски активисти, които планират да създадат международен съюз на комунистическите студенти. Санчес успява да посети само една от сбирките, разбирайки, че полицията внимателно следи заседанията на групата.
В желанието си синовете му да получат възможно "най-подходящото" образование бащата Хосе изпраща Илич и брат му Ленин в университета "Патрис Лумумба" в Москва. Там бъдещият "Чакал" започва да поддържа връзки с бунтовническа фракция, която КПСС смятала да закрие. Това, както и отказът му да замине за Букурещ като ръководещ партиен член, довежда до изключването му от компартията през 1969 г., а година по-късно - и от университета.
Именно по време на престоя си в Москва Илич се сприятелява с група палестински младежи, които му разказват за борбата на родината им срещу Израел и за фигурата на бунтовническия лидер, организирал терористична кампания за освобождаването на Палестина - Уади Хадад. Той бил и човекът, стоящ в основата на създаването на "Народния фронт за освобождение на Палестина" - организация с марксистка доктрина, но терористични методи. Тя успява да направи впечатление на КГБ и получава директна подкрепа от Москва.
Това била връзката, която проправя пътя на младия Илич към организацията. През 1970 г. той напуска Москва и заминава за Близкия изток. В Бейрут е вербуван от Народния фронт. Там получава и името, с което остава известен в историята като Карлос Чакала. Прякора си "Чакала" той получава, след като екземпляр от книгата на Фредерик Форсайт "Денят на Чакала" е намерена у него. Погрешно се смята, че литературният герой от книгата е базиран на истинския убиец, въпреки че книгата е издадена, преди Карлос да стане известен.
Направил впечатление с участието си в конфликта в Йордания, известен като "Черният септември", Карлос е назначен за представител на Народния фронт в Лондон. Постепенно стига до втори в йерархията на организацията в Европа.
Първия си голям удар Карлос Чакала осъществява през 1973 година в Лондон. Нападението е над Джоузеф Саиф - влиятелен еврейски бизнесмен и почетен вицепрезидент на "Британската ционистка федерация". Карлос посещава дома му на 30 декември с намерение да го застреля. Засечка на пистолета била причината опитът да се осуети, но въпреки това Чакала успява да избяга. Един месец след покушението над Саиф Карлос извършва и неуспешен бомбен атентат в израелската банка Хапоалим в Лондон както и над офисите на произраелски вестници в Париж.
Първата си "високопрофилна" акция Чакала осъществява през 1975 г. Той получава задачата да похити самолет на "Ел Ал" от летище Орли. Изпълнението й било поверено на него и Йоханес Вайнрих. Планът е да се изчака самолетът да се издигне във въздуха и след това да бъде обстрелван с базука. Но и този план не успява, тъй като базуката пропуснала мишената си. Това обаче не отказало Карлос. Четири дни по-късно той и още трима терористи правят втори опит за бомбардиране на самолет джъмбо на компанията. Застанали на терасата, те са забелязани още преди да възпроизведат изстрели. И този път обаче Чакала успява да се измъкне невредим.
Едно от най-мащабните търсения на хора в света започва през 1975 г., когато в Ливан е арестуван един от близките сподвижници на Карлос - Мишел Мукхарбал. Той разказва на властите за човек на име Нуредин, който е "наемен убиец". Мукхарбал е освободен и пуснат да се върне в Париж, без да знае, че е следен от агенти под прикритие на ливанската полиция. В Париж следват нови разпити. Там задържаният признава, че т.нар. Нуредин често посещава улица "Тулие № 9" и е вторият по ранг в командването човек. Следва акция на френските власти на адреса, където се намира самият Карлос. В последвалата престрелка са убити двама офицери, Мукхарбал също е застрелян от ръката на Чакала. Единственият оцелял - комисар Херанз, дал на френските власти нужната информация, за да започне издирването на Карлос Чакала.
Един от най-големите удари на Илич Рамирес Санчес е нападението над щабквартирата на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) във Виена през 1975 г. Той заедно с Вилфред Босе, Хоаким Клайн, Габриел Крьошер-Тайдман и още трима терористи стават отговорни за отвличането на 42-ма заложници. Като откуп нападателите получават самолет, с който отлитат с похитените към Алжир, а после към Багдад, където 30 от пленените са освободени. Останалите са пуснати по-късно в Триполи и Алжир, където терористите получават убежище. В годините след нападението Хоаким Клайн потвърждава факта, че Карлос Чакала получава огромна сума, за да освободи заложниците. Не се знае точният размер на сумата, но се предполага, че става въпрос за 20 до 50 милиона долара. Самият Карлос твърди, че парите били дадени от Саудитска Арабия и от името на Иран, а за себе си нищо не е задържал. Няколко години по-късно един от съучастниците на Чакала споделя мнението, че нападението над ОПЕК е упълномощено от Муамар Кадафи, а Карлос получава 1 милион долара като награда. Впоследствие френското правителство разкрива, че бившият либийски лидер отпуска средства и за пребиваването на терориста в Алжир.
Междувременно Карлос продължава дейността си вече извън редиците на Народния фронт. Той е отстранен от организацията, тъй като по време на операцията по нападението на квартирата на ОПЕК не изпълнява заповедите си за убийството на арабския шейх Ямани и иранския премиер Ямшид Амузегар.
Но това само вдъхновява Карлос да осъществи плановете си за своя собствена организация. Тя започва да действа под името "Организация на въоръжената арабска борба". Първата самостоятелна акция на групировката е в началото на 1982 г., когато се осъществява неуспешен опит за атентат срещу атомна електроцентрала във Франция, последван от редица заложени в Париж бомби като отмъщение за арестуването на Магдалене Коп, съпругата на Чакала. Сред тези атентати спадат и нападенията над Капитол - трансевропейският експрес, който пътува между Париж и Тулуза, бомба във влака, пътуващ между Париж и Марсилия, както и на гара Сен Шарл.
След освобождаването на съпругата му от затвора тя, Карлос и дъщеря им започват търсене на убежище. Получили отказ от Ирак, Либия и Куба, те се установяват в Сирия при условие, че Чакала се откаже от дейността си. Това положение се задържа до 1990 г., когато след контакти на Сирия с иракското правителство Илич бил принуден да напусне държавата. За кратко пребивава в Йордания, а после намира своето място в Хартум, Судан, където приема и исляма.
През цялото това време той продължава да бъде издирван от антитерористични организации, като френското и американското разузнаване предлагат множество сделки на суданските власти, за да се доберат до Чакала. В крайна сметка до залавянето му се стига чрез измама. През 1994 г. Карлос влиза в болница, за да му бъде направена операция. Два дни по-късно властите го преместват в частна вила и му осигуряват лична охрана. Това обаче е клопка и само една нощ по-късно той е заловен и упоен и на 14 август е предаден на френски агенти, които го транспортират до Париж.
Делото срещу един от най-издирваните терористи започва на 12 декември 1997 г. С окончателната присъда съдебните заседатели са готови на 23 декември същата година - доживотен затвор.
През 2003 г. Илич Рамирес Санчес издава своята книга "Революционният ислям", написана по време на престоя му зад решетките. В нея той споделя своите идеологически разсъждения върху ислямския тероризъм като една от най-ефективните форми на революционна борба. Атентаторът изразява и своята подкрепа за Осама бен Ладен и неговите атентати срещу САЩ, както и за Саддам Хюсеин.
В момента Чакала излежава доживотната си присъда в затвора Ле Санте във Франция.