Детските чудеса на Кирил Назъров

Продрум Димов

Последните две десетилетия се оказаха пагубни и изпратиха безвъзвратно в миналото не само списанията и вестниците ни за деца, но бяха твърде неблагосклонни и към творците за деца. На практика това доведе и до погубване на всякакви стимули у писателите и поетите ни да пишат за най-малките читатели. И съвсем естествено това се отрази не само на обема на излизащата книжна продукция за деца, но и върху нейните художествено-естетически достойнства.
За щастие все още имаме и талантливи автори, които не изневериха на възрожденската си обич към малчуганите и не престават да им посвещават творбите на своето надарено перо. Такъв несъмнено беше и си остава Кирил Назъров, чието високохудожествено творчество с право го нарежда сред най-ярките и водещи представители на съвременната детска литература. В това ни убеждава и най-новото му заглавие "Чудесата на децата", което столичното издателство "Мултипринт" предложи на книжния пазар.
Автор на повече от 30 книги, той вече десетилетия битува със свои великолепни творби в школските читанки и днес е един от най-търсените и любими автори за деца. Това обяснява и големия интерес към най-новото му издание, което му донесе и заслужената награда за тази година на СБП. Това не бива да ни учудва, защото неговите "Чудеса на децата" са безспорно сериозна и впечатляваща книга на творческата му зрялост.
Тя грабва читателския поглед не само с необичайния си внушителен обем или пък с подходящите си графични илюстрации, а преди всичко с многообхватното си съдържание, целящо и успяло да разкрие примамливия многолик и пъстър романтичен свят на детските преживявания. С тази благородна задача се е справил блестящо този изключително скромен, но и с рядко надарено перо автор, който познава в детайли детската душевност и умело пресътворява нейните красиви прояви на белия лист. Поетът умее удивително да вниква в детските мисли и чувства, които пораждат всекидневното съприкосновение на детето с природата, птичките, годишните времена и целия заобикалящ го свят. Всичко това се постига с прекрасна образност, подсказана от авторовата сетивност и тънка наблюдателност.
В стиховете му звучат бодри, мажорни интонации, особено леки, приятни асоциации, ведра атмосфера бликат в поезията му, посветена на пролетта. С такава светла тоналност са наситени стиховете му от цикъла "Пролетничета". В тях струи живителният полъх на пролетта, събудила цялата природа от зимен сън за нов живот. Подобно жизнерадостно настроение ни обзема и когато се докоснем до "Пъстроцвет", "Повикване", "Разговор с развигора" и мн. др. На много места поетът се извисява като истински словесен художник, оживяват нерядко прелестните багри на природната красота и обаяние.
Онова, което силно впечатлява в поезията на Кирил Назъров, е, че стихът му е по принцип къс, стегнат, образен, подчертано емоционален и музикален. А много от тях - като например "Свещ", са готови за музициране:

Минзухарче подранило
сред полянката пламти.
Смело кехлибарче мило,
колко хубаво си ти.

Наред с богатата си емоционална обагреност стиховете му се отличават и с присъствието на лек и безобиден хумор. Художественият стил и език, майсторското боравене с метафората и класическата рима говорят за солидната творческа зрялост и богат опит на автора. Всичко това прави тази поезия особено привлекателна и силно въздействаща.