ДЕЗОДОРАНТИТЕ ВЪРХУ ИСТОРИЯТА 1

Няма нищо по-унизително от оскърблението на човешкото достойнство, нищо по-унизително от робството. Човешкото достойнство и свободата са ни присъщи. Нека ги пазим или да умрем с достойнство.
Марк Тулий Цицерон (106-43 г. пр.Хр.) - римски оратор, писател, адвокат, политически деец

31 август 1907 г. На този ден се случва историческо събитие с международен отзвук: на общо заседание на правителствата на Русия и Великобритания в Санкт Петербург приключват преговорите за Персия (днешен Иран), Афганистан и Тибет. За Персия споразумението предвижда поделянето на територията на три зони: зоната, обхващаща северните и централните райони, където са най-гъсто населените градове и най-плодородните земи, е поставена под руско влияние (линията Карманшах-Машхад); южната зона, без големи градове, но със стратегическо значение, е отредена на британското влияние (линията Бандар Абас-Афганистан). Англо-руското сближаване предизвиква остри реакции в Иран, който е уведомен за споразумението чак на 18 септември. Въпреки това иранският парламент решава, че споразумението не съдържа нищо тревожно за Иран.
Не много дълго след това - на 26 май 1908 г., се случва друго събитие, от наистина изключителна важност за Иран - на 26 май 1908 г. в района Масджед-е Сулейман британският инженер Дж. Рейнълдс най-после успява да стигне до петролен залеж на 1180 фута (360 м) под земята. Новооткритото черно злато е допълнителна стръв за големите империалистически държави - Великобритания и Русия, по-късно и за кайзерова Германия.
Започват нови пазарлъци за експлоатиране на иранските национални богатства: Германия признава интересите на Русия в Персия. Това споразумение подсилва позициите на Русия и я насърчава да прояви агресивност. На 29 ноември руски войски окупират Табриз, Реш и Казвин. Но жителите на Табриз и Реш вдигат бунт. Руските войски подлагат Табриз на обстрел и избиват неколкостотин негови жители. Под силен двустранен натиск през февруари 1912 г. персийското правителство е принудено да признае англо-руския договор от 1907 г. за разпределението на Иран на сфери на влияние. За сплашване на населението руснаците на 29 март с. г. подлагат на обстрел светинята в Машхад, а британците на юг - върху частта от иранската територия, контролирана от тях, "умиротворяват" протестите по не по-малко жесток начин.
Ето един пример назад в историята, как от само един от многото генериращи фактори, се е породил

 оксидентализмът - омразата срещу Запада

или дори по-общо - срещу всичко чуждестранно "модерно" извън ислямския свят.
Цялата по-нататъшна история на Иран до ислямската революция от 1978-1979 г. е демократичен летопис на опитите на отделни политически фигури да защитят националните интереси на страната си. Един временен злощастен епилог е техният разгром след успешния преврат на 19 август 1953 г., който сваля от власт министър-председателя Мохамед Мосадък. Има защо да е доволен Кърмит Рузвелт - ръководител на ЦРУ за Близкия изток по това време, натоварен с изпълнение на плана "Аякс", скроен от официалните власти във Вашингтон още на 25 юни с. г. с цел свалянето от власт на Мосадък, опитал се да запази приходите от петрола за иранската хазна.
Последвалото връщане в Иран на намиращия се в кратко (1953 г.) изгнание шахиншах (Цар на царете) Мохамад Реза Пахлави и опитите му за "вестернизация" на страната, т.е. за светски реформи по западен образец, както и за модернизация на икономиката, реално са изгодни единствено за малочислена група от градските жители, приели западния начин на живот и близки до властта, които се възползват пълноценно от преобразяването на Иран, особено при рязкото повишаване на цените на петрола след израелско-арабската война през 1973 г.
Какво е положението на останалите социални групи? Традиционната прослойка на градските търговци в базарите е подложена на ударите на бързо растящата инфлация, дължаща се на масирания внос в резултат на петролния бум. Реалното увеличение на средните доходи на иранците е съчетано с все по-неравностойното разпределение на богатствата, а показното забогатяване - безогледно по своя произход, - на шепа привилегировани адепти на "вестернизацията" (т.е. на западния начин на живот чрез издигане на консуматорството в култ) разцепва иранското общество на две трагично неравностойни части. Долната част на социалната пирамида - бедните иранци, е много широка. Инвестициите в икономиката, често огромни и несъответстващи на дотогавашната практика, са придружени с корупция и оттук - със злоупотреби. Инфлацията предизвиква недоволство, особено сред населението на бедняшките квартали в големите градове на Иран. В тях продължават да се стичат хората, принудени от оскъдицата на селския живот да се устремят към градовете, където ги очакват единствено разочарованията от разбитите им надежди.
Всичко това е благодатна почва за нарастването на влиянието на шиитското духовенство -

яростен противник на "вестернизацията".

Ернст Юнгер, както и много други немски интелектуалци от първите десетилетия на ХХ в., оказват силно влияние върху някои мюсюлмански кръгове. Книгата му "Относно линията" е преведена през 60-те години от изтъкнатия ирански интелектуалец Ал-е Ахмед. Тогава е създаден и терминът "уестоксикация" за вредното влияние на западните идеи и е създаден дехуманизиращият облик на Запада, който започва да бъде асоцииран пряко с обожествяването на парите. Радикалните мюсюлмани в Индия, Египет и на много други места призовават към свещена война със западното влияние и неговите "еврейски агенти", към война с онези измежду мюсюлманските лидери, които са "покварени" от западния начин на живот.
Както например твърдял Хасан ал-Банна, един от основоположниците на основаното през 1928 г. в Египет радикално религиозно движение "Мюсюлмански братя", Западът "уронва достойнството, честта и независимостта на мюсюлманите, присвоява си техните богатства и пролива кръвта им". Според Хасан ал-Банна, ислямските обичаи и египетското национално наследство биват изтласкани от западните традиции. Ето защо "в Египет не бива да бъдат насаждани чужди политически идеали".
Политическата реализация на тази доктрина стана "ислямската революция" в Иран от 1978-1979 г., която е един от крупните превратни моменти в историята на съвременния ислям. В идеологически план тя напомня Френската революция от 1879 г. от гледна точка на либералната (западната) идея и болшевишката революция от 1917 г. в контекста на социалистическата (източна) идея.
От гледна точка на своя идеологически характер "политическият ислям" е ориентиран към постигането на голяма цел -

"ислямизацията" на индивида, на групата и нацията

във всички сфери и на всички нива. Колкото се отнася до неговата светогледно-културна позиция, той е насочен към противодействие на плановете на "Запада", на съпротива на западните модели във всичко. В абстрактен смисъл общите определения на "политическия ислям" не съдържат в себе си нищо чуждо или качествено различно от политическите традиции и форми, активно присъстващи в ислямския свят през ХХ век. Това, което постигна "ислямската революция" в Иран, е, че направи политическият ислям забележим, специфичен, самостоятелно съществуващ феномен не само на локално, регионално и общомюсюлманско ниво, но и в глобален мащаб. Той стана алтернативна сила, специфичен проект, който би могъл да бъде етикиран с това, което по-рано беше наричано "Трети свят", "трети път", "трета сила".
В противоположност на такъв подход за идентификация чрез противопоставящо се дефиниране, свойствено на марксистко-ленинската идеология и либералната доктрина, "ислямската революция" беше възприемана и разбирана другояче - като нов глобален проект, който обосновава собствената самобитност. В преамбюла на конституцията на Ислямската република Иран е записано: "Тази нова конституция... се явява продължение на мисията и дейността на пророка Мохамед като първоосновател на освободителните ислямски движения". И по-нататък: "Ислямската революция" полага началото на нова епоха - епохата на "освобождаването на угнетените и обезправените, и поражението на всички, възвеличаващи себе си". Като под "сили на световното самовъзвеличаване" са разбирани източният и западният лагер.

Кое предопределя този светоглед?

Същността и задачата на "Ислямската революция" в Иран - както е видяна от нейния духовен водач Аятолах Хомейни, е да подчертае "значението на политическия ислям", което "нагледно се проявява... след като ислямският свят слага край на своите експерименти със съвременните западни идеологии".
Ето къде е същността на генезиса на съвременния "политически ислям". Осъзнаването, че "внезапното идване" на европейския колониализъм, прекъснал хода на естествената еволюция на ислямския свят, става една от крупните от исторически порядък причини, обусловили отклонението от естествения път на развитие.  Следствие на това става отделянето на времето от историята и двойното отчуждаване на мюсюлманите - както от самите себе си, така и от световната история. Мнозинството региони и държави на ислямския свят встъпват в Новото време във вид на спътници, обикалящи около други планети. Индонезия (188 млн. мюсюлмани) - холандска колония, Индия (168 млн. мюсюлмани) - английска колония, Пакистан (167 млн.) - английска колония, Бангладеш (148 млн.) - английска колония, Афганистан (30 млн.) - английска колония. И т. н. Друга част от ислямския свят е в състава на СССР: Узбекистан (24 млн. мюсюлмани - 85% от населението), Казахстан (8 млн. мюсюлмани - 52%) от населението. В първата десетка на държавите по численост на мюсюлманското население в африканския регион се намират четири: Нигерия (72 млн.), Египет (69 млн.), Алжир (35 млн.), Мароко (32 млн.) - всички те бивши колонии на европейски държави.
Именно затова "политическият ислям" съдържа в себе си категорично отделяне на каквото и да е влияние както на западната (либералната), така и на източната (социалистическата) идея. Това представлява категорично изразена претенция за собствено историческо битие. Като поражда болезнена чувствителност към инвазията на различни от ислямските ценности, дефиниращи само идентификацията на ислямското общество.
Идеите на демокрацията, правата на човека, свободата в съвременната евро-американска или западна култура се явяват локални, частични и прагматични. Те винаги са служили за "цивилизовано" прикритие на варварското отношение към другите народи, проявяващо се в колониална експлоатация, войни, завоевания, окупация, геноцид, разрушения, грабеж, диктат, принуда и потискане на много народи, нации, дори цели континенти.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.