Димитър Кацов: Трудно е да повярвам, че пожарът е случаен

ДИМИТЪР КАЦОВ е един от доброволците, помагали в понеделник при гасенето на пожара на Витоша. По образование и по професия е учител по английски език. Завършил е английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Последните години е работил в различни неправителствени организации. Няколко години се е занимавал с права на деца в риск и с превенция на насилието над деца. Работил е в Института по социални дейности и практики, а след това във фондация "Екообщност", където се е занимавал с подпомагане на природозащитни дейности. Казва, че винаги е бил свързан не само с природата, но и с гражданската активност.

"Нека някой обясни защо се повтаря, че положението е овладяно, а огънят се разраства"


- Кога поехте към планината, за да помагате в гасенето на пожара, господин Кацов?
- В понеделник в 4,30 ч. сутринта тръгнахме от София. Да тръгна към пожара не бе трудно за мен, защото искам гората да я има, а не да изгори. Да поема натам ме подтикна желанието да спасим колкото може повече гора.
- Какво видяхте горе по време на пожара?
- Положително впечатление ми направи желанието на всички доброволци - местните от Бистрица и хората, дошли от София, пожарът да се загаси. В един момент огънят дойде до нас, работихме до самите пламъци, колкото това е възможно. Хората се сменяха, защото работата е много изтощителна, и си помагаха. Възникна спонтанна организация - едни слизаха, когато ни свърши водата за пиене и носеха на другите, горе. Когато слънцето пече отгоре, а около теб гори огън, се ожаднява бързо. Искам да кажа, че между хората имаше солидарност и добра самоорганизация. И взаимодействието с пожарникарите бе добро. Нашата група беше предимно от доброволци и двама пожарникари, които ни ръководеха. Изключително лошо впечатление ми направи невъзможността да се осъществят по-големите планове. Хората се надяваха, че ще имат техника, че ще могат да използват помпи, но това не се случи.  Пожарникарите имаха лоша техническа обезпеченост - две резачки с тъпи триони, на които дори им свърши бензинът. Добре, че дойдоха няколко по-възрастни хора - дали бяха горски или жители от с. Железница, не знам, но те бяха в зелени камуфлажни дрехи и носеха резачки. Тези хора свършиха страхотна работа и ни помогнаха да продължим по-бързо напред.
- Връщаха ли доброволци?
- В неделя имаше хора с голямо желание да помагат, на които им беше съобщено, че няма нужда от доброволци. В понеделник доброволците не бяха прекалено много, може би бяхме 60 или 100 души общо. Разделихме се на групи от по 20 човека. След като в понеделник стана ясно какви са мащабите на случващото се, във вторник имаше огромна вълна от доброволци. Много от тях също не бяха допуснати. На едните бе казано, че групите са станали прекалено големи и от пожарната вероятно са преценили, че не могат да носят отговорност за толкова хора. А на други, които са отишли след 5,30 ч., им било отказано, тъй като не са присъствали на сутрешния инструктаж и не са се вписали в сутрешните списъци. Пожарната има свои правила, чиято цел е безопасност - да се знае кой къде отива, да няма своеволия. Тези правила, сигурен съм, че са важни, но вярвам, че има начин да бъдат така организирани, че да се използва ресурсът на хората и да няма доброволци, които чакат в Бистрица, в Железница или биват разкарвани нагоре-надолу, за да бъдат държани далече. Можеше да се направят допълнителни списъци, да се извърши инструктаж на място.
- Доколко опасно бе гасенето за доброволците?
- Приоритет номер едно на пожарникарите беше да ни пазят. Те изрично забраниха влизане в огъня. В нашата група имаше само двама пожарникари, които ни ръководеха. Бяхме 19 човека. Единият офицер беше с градската униформа, с лачените обувки, с панталона с ръб, с пагоните, с ризата. Не беше оборудван да се бори с пожара. Той беше човекът с двете радиостанции, по които се опитваше да викне хеликоптер, опитваше се да насочи хеликоптера къде да пръска, преговаряше с началниците си да ни изпратят оборудване. Мен дори ме изгониха в един момент, защото отидох да гася храсти, но, оказа се, че над мен горят дървета. Благодаря им. Но след всичко преживяно в края на деня се чувствах като мравка - напълно безсилен.
- Беше ли правилно да се откаже помощ?
- Не, категорично. Който и пожарникар да питате, който е бил горе, ще потвърди това мнение. От разговорите, които водехме с хората още в понеделник, и от това, което видах по време на гасенето, се убедих, че за да се овладее този пожар, трябва да се облее с тонове вода от въздуха. Казаха, че хеликоптерите са недостатъчни, че кофата е от 3 кубика, но реално до пожара достига 2 куб. и половина, защото се излива течност при загребването и носенето. С тези 2,5 куб. вода не може да се гаси ефективно пожарът, трябват самолети с много вода, с тонове вода. Защото не само дърветата горяха, запали се и торфът. Единственият начин да се загаси горящото, е като прогизне от вода, а не с тези малки количества. Всички пожарникари бяха категорични, че без много вода не може да се загаси този пожар. Първо се гаси отгоре, а после хората влизат на оглед. С всеки ден положението става все по-зле, а ние чуваме, че се подобрява. Нека някой обясни защо дни наред се повтаря, че положението е овладяно, а пожарът се разраства?
- Природозащитниците казаха, че почти никой вече не се съмнява, че пожарът е умишлен.
- Трудно ми е да повярвам, че пожарът е случаен. Не знам дали е умишлен, но това, което видях горе, беше, че тревата е зелена, храстите са зелени, малините са зелени, всичко е още свежо и трудно може да се запали от само себе си. Наблюдавах и пожара - огънят първо сушеше тази растителност и чак след това тя пламваше. Затова не вярвам, че е възможно да е станало от фас. Това не са есенните пожари, когато всичко е изсъхнало. А и от сухите дървета са останали едни огромни, дебели и голи трупи, които пак нещо трябва да ги запали. По тях имаше много сухи клони, една от задачата ни беше да разчистим тези сухи клонаци и трупи, за да не може огънят да напредва. Всъщност местността е много дива - няма туристически пътеки, не виждам защо някой ще ходи там. Имаше много малини, но всичко беше зелено още. Гъби няма. Не виждам защо някой случайно ще се качи горе, за да стане случайно този пожар.
- Какво според вас трябва да се подобри - от гледна точка на превенцията и когато вече има пожар?
- Не трябва да се подценява нито един пожар. Необходимо е да се мобилизира целият възможен ресурс. Да се мобилизират повече пожарникари, които да организират доброволците. От самото начало да се призоват доброволци. Не трябва да се разчита, че ще се справим бързо и лесно. От самото начало да се обезпечи техника. Ние не разполагахме с никаква техника. Казаха ни да носим лопати, които се оказаха много по-безполезни от резачките и брадвите. Нямаше информация какво ни очаква горе. Казаха ни, че с лопатите ще ровим, за да правим просека. Там обаче се оказа, че има само камъни, нападали огромни дървета, клони, преплетени с храсти, които, за да се прочистят, трябва да се сече и да се реже. Задължително е доброволците да имат каски и по-добра екипировка. Имахме инцидент. Едно от дърветата, които хвърляхме, отскочи и удари момче в главата. Това са елементарни неща.
Трябва да има охрана, защото тя може да забележи още в първия момент случващото се. Ако охраната забележи странно, случайно бродене из резервата, извън пътеките, може да спре веднага нарушителя, би могло да се предотврати палеж.
А и по отношение на чуждата помощ при гасенето на пожари... Ходихме да гасим и в Израел, и в Русия. Защо и на нас да не ни се помогне? Държавите са предложили помощ.
- Как възприемате протестите срещу промените в Закона за горите и активността на хората, които се включиха в гасенето на пожара?
- Това е положителен знак. Показва, че на хората им пука и не са дистанцирани от обществените проблеми. Тези гори са на всички нас. Възприемам гората като своя. Държавата не е чужда, държавата е наша и от нас зависи да живеем по-добре. Това са същите хора, има едно естествено съчетание - доброволци, много често същите онези, които са граждански активни. Хората са активни и така, както гасихме гората, така смятам, че трябва да си избираме и политиците, ако искаме нещо да се оправи.