Дмитрий Новиков разказва за величието на руския север

Главният герой в романа "Пламък в откритото море" (изд. "Авиана", Бургас) се отправя към руския север заради настоящето, което изведнъж се оказва неразделно от близкото минало. Редуват се детски спомени, древни легенди и митове, пътеписи. Авторът описва величието на загадъчни пейзажи, средновековни църкви, изоставени кораби и студеното, негостоприемно Бяло море. На фона на суровата северна природа драмата на отделния човек започва да изглежда незначително малка, а трагедията на народа - непоправимо голяма. Героят търси себе си, сблъсква се с любов и болка, радост и тъга, изстрадана вяра и вълча безнадеждност, святост и демонична мания. "Но любовта е повече от тях."

Сякаш вървим през гората по непроходими пътеки и след миг вече се носим с кану по вълните под силния вятър и бурния дъжд. А Свети Варлаам Керетски ни следва като пътеводна звезда. След няколко минути слънцето изгрява и свети както никога досега. Над водата се появява дъга като пламък в откритото море. Усещаме спокойствие в душата си, потопяваме се в солената морска вода. 

"Няма нищо на света, по-красиво от брега на Бяло море. Сякаш бавна, сладка отрова се влива в душата на всеки, който вижда това светло-белезникаво небе, водата - толкова бистра, сякаш е от извор. Този каменист сив каньон, който покорно поднася на вълните полегатото си тяло и с благодарност приема нежната ласка на водата. Тези подводни царства са люлеещ се рай, пронизан от слънцето, както светлия кретон на женската рокля - от пролетния поглед. Този лек вятър с аромат на неземна, водна свежест и дързост, и вече всеки знае какво е свежест и дързост. Това е радост от безкрайната пътека, свободния път към живота, щастието и смъртта..."

Копнеем да дойдем на това място, да забравим за всичко останало и да се гмурнем в морето от любов, което авторът щедро ни дарява, вдъхновен от думите в епиграфа: 

"Този, който оре в морето, 

                    влиза в съюз с щастието,

той притежава света,

и жъне, без да сее, защото  

                 морето е поле на надеждата."

Дмитрий Новиков е роден и живее в Карелия. Учил е в Медицинския институт в Петрозаводск, служил е в Северния флот, работил е като ординатор в болница. Автор е на книгите "Танго на карелския провлак", "Муха в кехлибар", "Въжделение", "В твоите мрежи". Носител е на редица отличия, сред които новата Пушкинска награда, премията "Сампо", Държавната награда на Република Карелия за изкуство, култура и литература, финалист е на наградите "Баренцфорфлаг", Норвегия, "Чеховски дар", а романът "Пламък в откритото море" е финалист на наградата "Руски Букър" за 2017 г. Книгите му са преведени на английски, норвежки, финландски, сръбски и арменски. В момента Новиков живее близо до Петрозаводск във вила, която сам е построил, сред красивата карелска природа, където най-близките му съседи са лебеди и мечки. Пише нова книга и често е домакин на творци от цял свят. "Да живеем на границата между цивилизацията и непокътнатата гора е прекрасна възможност за пълно щастие, което ни дава ерата в интернет", казва той.

Книгата може да бъде купена от сайта на издателството www.avianabg.com.