Дните на управлението - достойни като дните на победата

Димитър Копривленски

Колцина са чували датата 8 юли 1913 година. Тогаз е изоставен без дори един изстрел толкова лелеяният Одрин. И нито дума през времето за управлението му, нито за изоставянето му, независимо, че скоро около 100-годишнината от Балканската война се изписа много. Защото този четиримесечен престой е не по-малко достоен за българския гарнизон в Одрин от дните на обсадата и превземането му.

Предисторията с паралел и поуки

В биографичните книги и историческите разкази за Наполеон, като един от белезите за изумителната му пълководческа дейност, е посочвана предвидливостта. Преди да овладее която и да е крепост, столица или град, той вече е назначил градоначалника, коменданта, административните органи. А българските войски стоят пет месеца пред Одрин и никому през ума не минава как крепостта ще се управлява след превземането й.
Едва на 13 март, след падането на Одрин, в телеграмата си до щаба на действащата армия за предаването на Шукри паша, най-накрая командващият Втора армия ген. Никола Иванов съобщава: "Назначих за комендант на града ген. Церковски, а за началник на гарнизона ген. Вазов, който ще вземе мерки за привеждането на всичко в ред."
Това е. Дословно...
На 15 март, по сведения на командира на 58-и пехотен полк подполковник Хараламби Панайотов, войските тръгват по новите си предназначения, основно от Бабаески за Чаталджа. И в Одрин като гарнизон остава единствено опълченският полк. Тук възрастните запасняци се оказват на особена висота. Житейският им опит, уталожените страсти, бащините чувства... са им особено полезни в контактите с населението.

Проза след патоса на победата

"На края на махалата Киришханата бяха излезли да ни посрещнат доста от местните разноплеменни жители с представители на своето духовенство. Целувайки ръцете ни и стремената на конете, те ни приветстваха..." Това са първите редове от спомените на подполк. Панайотов. Публикувани са още през 1925 г. във в. "Отечество", има ги и в сборника "Одрин 1912-1913. Спомени" на Военното издателство от 1983 г. Нататък сякаш е ясно. И не съвсем. Знае се, администрирането и днес не е лесно.
Защото докато едни посрещат българската армия, други - "...маса хора от всякаква народност, пол и възраст, вдигнали по торба брашно на рамо, изнасяха по всички посоки плячката си, пише подполк. Панайотов. Виждаха се и други, които влачеха покъщнина от напуснатите къщи..." И на довчера воювалите български войници се налага "от движение" да се намесват, да връщат откраднатото брашно обратно в мелницата, да успокояват хората, че прехраната ще бъде осигурена, да заплашват дори... И да получават благодарност от мелничаря, пред очите на когото се разиграва всичко.
Турците, чрез своите ходжи, обещават да няма размирици. Поръчано им е още да изпратят представители на всички общности, за да се установи кой от какво се нуждае... И едва тогава българските войници спират на площада сред града за кратка почивка.
Това е първият ден от управлението на Одрин от победителите - историческият 13 март 1913 г. Както се казва, определените за гарнизон в превзетата крепост нямат време да се порадват. Предстои им "...огромна и много сложна работа. Най-първо и най-главно - снабдяването на населението и пленниците с продоволствени припаси...", пише командирът на 58-и полк.
А самите турци, преди да предадат града, взривяват моста на Арда, по който става основно снабдяването на Одрин. Това е и първият упрек на ген. Никола Иванов към предалия се Шукри паша. Сами са затруднили прехраната си. И сега трябва да понасят лишенията.

Комендантът на Одрин ген. Велчев

Неговите пътища съдбовно се преплитат на три пъти с ген. Георги Вазов. Той е началник на Източния сектор преди ген. Вазов. На ген. Вълко Велчев принадлежи заслугата за цялата организация на сектора и за разделянето му на участъци. На 20 ноември 1912 г., след едно нападение на турците, ген. Велчев взема решение в позицията да се включи височината Карабаир от двете страни на шосето Одрин-Цариград, с което обръчът около целия Одрин е затворен напълно. Следобеда на този ден е сключено и примирието.
Началник на Одринския гарнизон ген. Вазов е само три дни. След което, от 16 март, поема цялото управление на новоосвободените земи в Тракия. Ден преди да напусне губернаторството, на 15 март, ген. Вазов излиза на края на града, за да изпраща заминаващите полкове според новите им задачи. В този миг зад гърба му се разнася силен гръм и се издига грамаден стълб дим. Избухва фортът Каик-табия. По-точно, взривен е само един от 12-те му погреба.
Като опитен военен инженер ген. Вазов нарежда всички пленени офицери и артилеристи от този участък да се арестуват до изясняване на причината. На пленниците е съобщено, че ще нощуват във форта и при нов взрив ще са негова жертва. После се изяснява, че взривът е причинен от часовия, чийто труп е открит на повече от петдесет метра от мястото  на произшествието. А начинът за обезопасяване и предотвратяване на взривове, приложен от ген. Вазов, се прилага и днес от органите за охрана и безопасност.
За новите способи на воюване на бойното поле от българите се знае. Но не се знае за новостите при управлението на овладяната крепост. Не само, за да не се ангажира българска войска, но и за повече доверие, взаимност и деловитост, на служба в българските полицейски участъци е приета цялата турска жандармерия, включително до приставите. А на закачките, че служат на гяурите, турците отговарят, че те служат на такъв противник, който им е най-добър приятел и че от тяхната служба се ползват преди всичко градът и съгражданите им...

Юнска слана попарва града

Най-добри помощници и сътрудници на българите в решаване на проблемите са ходжите, включително и бейовете, и баш мюфтията. В спомените на командира на 58-и пехотен полк няма и нотка на каквато и да е неудовлетвореност от местното население. Българите бранят интересите му, то им отвръща с признание.
"Трябваше и околните села, гдето бяха поставени пленниците и гдето съседите им гърци проявяваха вродената си алчност в кражба на добитък и домашни вещи, да се обикалят за противодействие, поправка на пътищата, а също така и за спазване на хигиената и чистотата... И от други съседни села молеха да им се пратят войници за пазене на реда там... Не само враждебни действия от страна на населението не се проявиха, но напротив, разрастваха и се увеличаваха в глъбина и ширина доверието и интимността между победители и покорени..."
Времето тече. А злобата на деня вече не е Одрин. Междувременно на 16 юни 1913 г. е започнала Междусъюзническата война. И в подготовката за нея всички войски от Тракия са прехвърлени в новото направление. Одрин е оголен до последния войник. Този факт не може да не стане известен на всички в Одрин и околността. А трябва да се интернират в България струпаните в околностите пленници. Цяло чудо е, че при малкото конвоиращи няма ни един опит за съпротива. Като че ли юнската слана попарва всички. Само комендантът ген. Вълко Велчев не пада духом.

Който иска и може - да дойде да го вземе

Сутринта на 8 юли 1913 г. оръдейни изстрели известяват появата на турски войски по шосето от Хавса. Изненадата като че ли е очаквана. А отбраната - обречена. Макар че би могло да се организира, но няма никаква перспектива. Одрин сякаш е станал "последна грижа" на главното ни командване. Почти е забравен.
Любопитни са размислите на подполк. Хараламби Панайотов. Той смята, че "...поради своя буен темперамент, прекомерна амбиция и неизчерпаема енергия, понеже беше пропуснал, поради смяната му като началник сектор, по-голямата част от войната, ген. Велчев жадуваше за военно отличие, та ако би му се отдало, би положил костите на поне четвъртината от защитниците..."
Но в ход влиза дипломацията. На срещите на парламентьорите надделява разумът. Турците предлагат, за да няма нови кръвопролития, българите спокойно и свободно да опразнят Одрин. Нашият комендант повтаря известната от историята фраза: "Ако искат и могат, да дойдат да го вземат!" Но по обща заповед в 12 часа през нощта на 8 срещу 9 юли Одрин е напуснат без дори един изстрел...

Генерал Вълко Велчев, комендант на Одрин

Глашатай из улиците на София съобщава за хода на военните действия


Генерал Вазов използва автомобила на пленения Шукри паша