До 5 години затвор за неверни слухове срещу банки

Който разпространява заблуждаваща или невярна информация, или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години. Това гласят приетите вчера на първо четене в парламента промени в Наказателния кодекс (НК). Когато с тази дейност са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от 5 до 10 години и глоба от 5 до 10 хиляди лева, гласи пълният текст на поправките.
С общо 90 гласа "за", 5 "против" и 48 въздържали се промените в НК минаха, като зад тях застанаха депутатите от ГЕРБ и ДПС, а тези на Коалиция за България се въздържаха, предаде БГНЕС.
По време на дебатите депутатите от Коалиция за България Янаки Стоилов и Екатерина Заякова бяха категорично, че няма как да подкрепят така предложения текст, тъй като той крие опасности за свободата на словото и създава впечатление, че има определени институции, които не могат да бъдат подлагани на никаква критика.
Този текст навява на мисълта, че някой се опитва да създаде Закон за защита на банките, които в условията на финансов капитализъм играят основна роля, коментира Стоилов и попита означава ли това, че този сектор от властта трябва да се ползва със свръхзащита.
Защо не се предлагат текстове, които налагат санкции на много по-съществени посегателства, като например наказателна отговорност за раздаване на кредити на свързани лица, попита Янаки Стоилов. Защо не се реагира на подавани сигнали, включително и на съдебни решения за това дали са действителни акционерите в дадена банка, добави той и обясни, че вместо това в дните на кризата първите точки, които БНБ е предложила, са били да се разговаря с медиите и да се предвидят допълнителни наказателни текстове.
Две основни грешки видя Стоилов в така формулирания текст - по отношение "разпространяване на сведения" той изтъкна, че сведения можем да намерим дори в официалните отчети, а и такива сведения се нуждаят дори от колкото е възможно повече публичност, категоричен бе той. Другата грешка се касае до понятията "страх и смут", записани в законопроекта, като такива психологически понятия не могат да се използват в правната материя, настоя депутатът от БСП. Сред първите въпроси в работата на следващото Народно събрание трябва да бъдат въпросите за надзора и регулирането на банките, така че парите на хората да се управляват добре. Трябва да се промени философията, че банките работят със свои пари - те работят с чужди пари и трябва да бъдат така управлявани и контролирани, че да бъдат защитени интересите на хората, категоричен бе Янаки Стоилов.
Предложеният текст създава редица опасности относно защитата на правата и интересите на гражданите, настоя и Екатерина Заякова, която попита дали под ударите на закона спрямо новите поправки би попаднал например гражданин, който обвинява дадена банка в нелоялни практики и дори има заведени дела срещу нея, в които е доказано, че има едностранно променяне на договори, на завишаване на лихви и т.н.
"До второ четене ще има текст, който не би трябвало да засяга правото на анализи, критики и свободата на словото", обеща Йордан Цонев, който е вносител на проекта. Той допълни, че специалистите вече работят по по-прецизен текст.
"Банките функционират по начин, по който целият им ресурс е вложен в определен вид активи. Никоя банка в света не може да издържи на желание на нейните клиенти да си изтеглят вложенията, ако това желание е концентрирано в седмица или две", обясни Цонев, като по думите му масата на влоговете се инвестира в съответни кредитни и инвестиционни портфейли. "Когато ние се наредим да си теглим влоговете, банката започна да реализира бързо ликвидни активи, но бързо ликвиден актив ли е кредитът, който имате за жилище", даде за пример Цонев и обясни, че влогът ще се върне веднага, но банката не може да ви изиска веднага кредита, който ви е дала за 20 години. "Поради тази причина тя не може да отговори на вашето желание и настъпва катастрофа, без тази банка да е в лошо състояние", обясни Цонев, поради което е необходима защита на доверието в една банка. "Трябва да я защитим от атаки, които могат да доведат до това портфейлът да си остане качествен, но тя да затвори врати, тъй като, ако не може да изпълни до 5 дни наредено плащане, тя губи лиценза си", допълни той.

Мерджанов:
Няма обективна информация за КТБ

До момента не се предвижда специален закон за КТБ. Това заяви председателят на ПГ на Коалиция за България Атанас Мерджанов пред бТВ вчера. Той допълни, че за да може да се говори за такъв, първо трябва да има определен проект, над който да може да се разсъждава. "Позицията на КБ още от самото начало беше да има достатъчно обективна и точна информация от страна на БНБ, такава до този момент все още не е предоставена, поради което се затрудняват всички усилия, които нашите експерти правят в тази посока", добави народният представител. Той допълни, че казусът с КТБ е достатъчно сериозен и сложен поради липсата на обективна информация.
Според Мерджанов оставката на Иван Искров и на управителния съвет на БНБ сами по себе си в конкретната ситуация няма да решат проблемите. "Ние бихме подкрепили такава оставка, само ако ГЕРБ гарантират, че в най-кратки срокове ще бъде избран нов управителен съвет на банката, които с конкретни идеи и инициативи да предложат решаването на проблемите", допълни той.

Георги Кадиев:
Целта е банката да бъде срутена и активите й да се вземат на безценица

Няма нужда от специален закон за КТБ и няма нужда от гарантиране на депозитите над 100 хил. евро. Това каза финансистът Георги Кадиев пред Нова ТВ. "Няма и никаква нужда от фалиране на КТБ. Защо никой не задава въпроса къде са миноритарните акционери - те искат ли тя да бъде оздравена? Там има достатъчно бизнес, достатъчно добри компании, които могат да плащат лихвите по кредитите и съответно с тези лихви да бъдат покривани депозитите" категоричен е Георги Кадиев.
"Банковата криза показа, че БНБ не умее да управлява кризи. Ако умее и не го иска, значи са за затвор", допълни още Кадиев.
"Целта очевидно е не просто да бъде срутена КТБ, а сега следващата цел е да бъдат взети нейните активи, по възможност на по-ниска цена. Ако се тръгне към ликвидация на банката, бъдете сигурни, че някой много ще загуби и някой много ще спечели", каза Кадиев.

БНБ отказала среща с акционерите от Оман

Цветан Василев е във Виена и действително се страхува за живота си. Това заяви финансистът  Стоян Александров пред Нова ТВ. При кореспонденцията си с него, около поставянето на КТБ под специален надзор, Александров се e интересувал дали не трябва да реагират и другите акционери, в частност тези от Оман. От отговора на банкера станало ясно, че това вече е направено. До среща с ръководството на БНБ, поискана три пъти от акционерите от Оман, така и не се стигнало след отказ от централната банка. Освен готовност за среща, те изявили и желание да подкрепят КТБ.

Обезпечават влоговете над 100 хил. евро с активи на КТБ?

Негарантираните от закона влогове над 100 хиляди евро да бъдат обезпечени с активите на КТБ. Такава схема е обмисляна при съвместна работа на експерти от парламентарните групи и консултация с банкери. Този вариант в много голяма степен е намерил предварително съгласие в работните групи на политическите сили в парламента. Това коментира пред журналисти в парламента депутатът от Коалиция за България Румен Гечев. Предстои предложението да бъде гласувано в парламентарните групи. Гечев посочи, че активите и пасивите на КТБ са 5,7 млрд. лева. Гарантираните влогове по закон са за 3,7 млрд. лева и те не подлежат на обсъждане. Около 2 млрд. лева за обезпечаване на тези депозити ще дойдат от гаранционния фонд и 1,6-1,7 млрд. лева от Министерството на финансите чрез емитиране на държавен дълг, обясни депутатът. Той отбеляза, че основният проблем са депозитите на българските фирми, в които работят около 80 хиляди души и внасят в бюджета 1,5 млрд. лева данъци годишно. Затова се предлага доказаните от одиторите 2 млрд. активи на КТБ да отидат в Креди Агрикол, която да бъде одържавена на 100% и средствата да бъдат използвани за разплащане на негарантираните депозити на фирми и граждани. По този начин данъкоплатците няма да бъдат ангажирани с нито лев, решението на проблема "КТБ" е в продажбата на активите на банката, обясни Гечев. От левицата ще настояват редукцията на плащането да бъде до размера на главницата на депозитите. По думите на Гечев вложителите, които са поели своя пазарен риск, трябва да платят и пазарната цена. Обсъжда се също изборът на управление на новата държавна банка да става по предложение на Министерския съвет, евентуално одобрено и от Народното събрание.