11 Юли 2025петък08:18 ч.

Добрите университети са с най-ниски заплати

Намаляват приемът и финансирането на професионалните направления "Икономика", "Администрация и управление" "Туризъм"

/ брой: 119

автор:Светла Василева

visibility 2893

Преподавателите в най-добрите университети на България са с най-ниски заплати, стана ясно вчера на националната конференция "Предизвикателства пред държавните висши училища за успешна реформа: Уроци от миналото и с поглед към бъдещето", организирана от КНСБ. На форума бяха представени резултатите от изследване на 33 държавни висши училища, правено в периода юли 2016 - март 2017 от Националния браншов синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ. Според данните средната брутна работна заплата в държавните висши училища е 1250 лв. Най-високо е заплащането в Икономическия университет във Варна (2061 лв.), Медицинските университети в София (1995 лв.) и във Варна (1849 лв.). В дъното на таблицата с над два пъти по-ниски възнаграждения са преподавателите на Минно-геоложкия университет (860 лв.), Химикотехнологичния и металургичен университет (892 лв.) и Университета по архитектура, строителство и геодезия (966 лв.). Под хиляда лева получават и във Висшето строително училище "Л. Каравелов" (980 лв.). "На нас ни е неудобно да кажем, че сме преподаватели. Как така сме първи по рейтинг и последни по заплати", попита доц. д-р арх. Екатерина Сентова от УАСГ.
Друг дисбаланс, който се вижда от направения сравнителен анализ, е в заплащането на допълнителното възнаграждение за придобита образователно-научна степен "доктор". При 262,50 лв. средно 16 от държавните висши училища, т.е. половината, плащат по-малко от средното като в Националната художествена академия и Тракийския университет сумата е едва 180 лв., докато в УНСС докторите на науките получават 550 лв. На практика една и съща степен "доктор" има различно финансово изражение.
Привличането и задържането на млади преподаватели е друг неразрешим проблем за държавните висши училища. По мнение на участващите в конференцията ниските заплати са една от причините за нежеланието на млади хора да стават асистенти. Увеличението на учителските заплати, които надминават асистентските, също бе изтъкнато като причина. Според министър Красимир Вълчев "системата на управление на висшите училища не стимулира академичните ръководства да водят политики за подготовка на млади преподаватели". Той заяви, че онова, което трябва да се случи в краткосрочен план, е системата да се адаптира към работа с много по-малък брой студенти, тъй като вече сме навлезли в кривата на шоковото им намаляване. "Една част от професионалните направления трябва да се минимизира, предимно такива, създадени последните 20-25 години. Приемът се намалява предимно в "Икономика", "администрация и управление", "Туризъм", където анализите показват, че икономиката има нужда от кадри на позиции предимно със средно образование".

Обиски в енергетиката заради договора с "Боташ"

автор:Дума

visibility 451

/ брой: 125

Въвеждат пълен контрол върху шофьорските курсове

автор:Дума

visibility 462

/ брой: 125

Обявите за работа намаляват

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 125

Едва 31% от българите са чували за европроекти

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 125

Македонският език отхвърлен в Страсбург

автор:Дума

visibility 472

/ брой: 125

Санчес с мерки против корупцията в Испания

автор:Дума

visibility 467

/ брой: 125

Арестуваха заподозрян за терор в Германия

автор:Дума

visibility 459

/ брой: 125

Единение

автор:Александър Симов

visibility 436

/ брой: 125

За убеждаването

автор:Първан Симеонов

visibility 411

/ брой: 125

Пет препоръки към България от ЕС

автор:Дума

visibility 453

/ брой: 125

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ