Доброволчеството е храна за душата

Лазарина Бонева е на 28 години, юрист. Работи като юрисконсулт в сферата на енергетиката, в свободното си време се занимава с различни инициативи, свързани с неправителствения сектор. Била е доброволец по различни национални и международни проекти. Член е на управителния съвет на Националния младежки форум, ресорът й в него е демографска политика и устойчиво развитие.
 

"Доброволчеството носи невероятна самоувереност, спокойствие и самочувствие."


- За доста хора правото е суховата и скучна материя. С какво те привлече и защо реши да завършиш точно това?
- Доста хора се насочват да учат право, защото си мислят, че то е добре платено. Може би това обяснява и факта, че има десетки, стотици, да не кажа и хиляди, безработни колеги. Според мен те влизат да следват право с погрешна представа, която са си изградили, гледайки "Али Макбийл" и "Адвокатите от Бостън", а тези сериали нямат нищо общо с действителността.
Не намирам материята за скучна. На мен ми е интересно, но това зависи от типа човек. Правото не е суха материя, а е нещо изключително динамично и изисква четене през целия живот.
- Смяташ, че много хора избират правото заради потенциалното по-високо заплащане. Това ли трябва да е движещата сила при избирането на професия?
- Естествено, че не, но всеки решава за себе си дали заплатата трябва да е движещ мотив за избора на професия. Темата е много актуална в момента и НМФ работи много активно по нея - за кариерното и професионалното ориентиране на младите хора още от гимназията.
Един от основните проблеми на младите е, че решават да учат нещо, евентуално се записват и още на втората-третата година установяват, че то е далеч от това, което са си представяли първоначално. Има и по-тежки случаи, когато си завършил една специалност с определени представи, а още на първото или второто работно място установяваш, че това изобщо не е работа за теб и се насочваш към нещо съвсем друго.
- Какво разбираш под професионално ориентиране - законови промени, фирмите да влязат в по-близък контакт с училищата или нещо друго?
- В момента действа програмата "Студентски и ученически практики". Благодарение на нея всеки студент или ученик може да изкара 240 часа платен стаж в определена фирма-работодател. В рамките на това време младежите могат да усетят атмосферата, да придобият знания и умения. Да видят какво значи "да си на работа". Това е стъпка напред. Към регионалните инспекторати на образованието към МОН започнаха да действат така наречените кариерни центрове. Идеята е в дългосрочен план във всяко училище да има служител, който да се занимава с кариерното ориентиране на младите хора.
- Т.е. очаквате да има кариерни центрове подобно на университетските, но в самото училище?
- Да. Смятам, че самата работа на центровете в университетите трябва да се подобри. Масово явление към днешна дата е студентите да не знаят, че има подобна структура в учебното им заведение. Има какво да се работи в тази насока, но кариерното ориентиране в университета е закъсняло - вече си влязъл в някаква специалност. По-практично е още в X-XI клас някой да отиде при младежите и им обясни какво представляват различните професии, какви са препятствията, пред които могат да се изправят.
- Какво представлява НМФ?
- Това е сдружение на 35 неправителствени младежки организации - политически, регионални, студентски и др. Хората в НМФ идват от неправителствения сектор. Вярно е, че границата между него и политиката понякога е тънка, но е факт, че целите са различни. НМФ иска да прави младежки политики и има общи цели и приоритети, които не се променят в зависимост от правителството. Има конкретни идеи за развитие на младежта на местно и национално равнище, за образованието. Колегите от форума участваха изключително активно в изготвянето на стратегията за развитието на българското образование, като акцентът отново е в стремежа да се осигури връзка между образованието и бизнеса, както и евентуално системата и методиката на образованието да се пригодят така, че да бъдат практически ориентирани, т.е. по време на обучението да се придобиват не само академични, но и практични знания и умения. Другото, с което се занимава НМФ, е да насърчава гражданската активност на младите хора в България чрез доброволчество и чрез участие във всевъзможни граждански инициативи..
- Смяташ ли, че младите хора участват достатъчно в подобни инициативи?
- Проблемът не е, че не участват. Според мен в повечето граждански инициативи участват само и основно млади хора. Проблемът е, че подобни инициативи са малко като брой, което респективно показва и че младите, които биха участвали, не са толкова много. Има апатия спрямо подобни инициативи.
- Как може да се преодолее това?
- Основното нещо е възпитанието. В много семейства родителите започват да обясняват на децата си "учи, за да не работиш", "ако не ти плащат - не се занимавай..." и др. Впоследствие много от младежите не могат да си представят, че ще отидат някъде, за да направят безплатно нещо хубаво - да почистят парк, да посетят дом за деца, или за стари хора... Много хора просто заявяват, че не им се занимава, или твърдят, че нямат време. Или питат какво ще им дадете!
- В някои страни участието в подобни доброволчески инициативи се заплаща. Подобна практика би ли проработила и в България?
- На този етап не, макар да мисля, че за да погледне българският млад човек сериозно на една такава инициатива, трябва да му поискаш пари.  Идеята на доброволния труд обаче не е такава. При него всеки може да помага, дори и бедният човек. Аз съм против да се плаща за участие, защото това би могло да спре някой, който е беден, но би могъл да помогне.
- Коя от всички инициативи, в които си участвала, ти носи най-голямо удовлетворение?
- В момента съм Ейбъл ментор. Това е програма, в която ученици от X-XI клас са подпомагани от хора, които по някакъв начин са успели в живота си. Целта е децата да получат помощ за индивидуалното и личностното си израстване, било то за кандидатстване в чужбина или търсене на работа. В момента съм консултант на няколко екипа от ментори и техните малки приятели, които са си поставили за цел да кандидатстват и да спечелят проекти. Инициативата е много зареждаща, особено когато срещнеш учениците за първи път.
- Има ли значение полът за доброволчеството, защото някои хора го свързват с физически труд?
- Определено няма. Е, има случаи, в които има някакво значение. Например след земетресението в Перник, предвид щетите и естеството на работата, определено имахме нужда от повече мъже. Но тогава бяхме основно жени (смее се). При доброволците за гасенето на пожарите във Витоша също се взимаха основно мъже. Въпреки това мисля, че няма ограничения, стига да има желание да се помогне. Дори познавам човек с висока степен на инвалидност, който превежда доброволно от дома си за един сайт за болни деца. Всеки може да намери начин, по който да помага на други хора.
- Самата ти си част от управителното тяло на подобна неправителствена организация "Утро за мечтатели". Лесно ли се събират хора, които да се обединят за изпълнението на благотворителни инициативи?
- В София и големите градове не е толкова трудно. Има доста широк кръг от хора, които са работили в различни организации и са готови да се включат, стига да харесат инициативата. Предизвикателство е в малко населено място да накараш местните да бъдат доброволци. Факт е обаче, че в провинцията са идвали и възрастни хора, на годините на моите баба и дядо, които са искали да се включат в различни наши дейности и проекти. Може би е заложено във възпитанието им. Съжалявам, че има няколко поколения, в които е изпуснато това възпитание, но ще наваксаме.
- Защо е изпуснато?
- Темата е дълга. Хората, които в момента са в активна възраст от 18 до 29 години са израснали в първите години на прехода, когато повечето от нашите родители бяха доста объркани за моралните си ориентири. Самото общество беше объркано. Налагаше се култура за лесна печалба, за заминаване в чужбина и т.н Доброволният труд за обществена полза остана назад. Повечето хора казваха "майната й на държавата" и затова и положението е такова в момента.
- Има ли благотворителна кауза, която би могла да обедини България?
- След случая със семейство Горсови се страхувам, че може би ще бъде много трудно. Мисля, че "Българската Коледа" е една от каузите, които обединяват хората. Спомням си, че и скандалът с децата в Могилино активизира хората. Проблемът с благотворителните каузи е, че хората рядко познават лично пострадалия или близките му и са изтъкани от недоверие. Не мога да ги виня, защото имаше и все още има твърде много случаи на измамници, които спекулират с човешкото нещастие и добродушие.
- Какво носи доброволчеството за теб самата?
- Не може да се отговори кратко. Доброволчеството.. И то като книгите е храна за душата. Започнеш ли веднъж, то става твоя краста и страст. Обичам да го правя, непрекъснато имам желанието да търся нови инициативи. Прекрасно е да се чувстваш полезен. Мои приятели са ми казвали, че не разбират доброволния труд. Случвало се е да се подиграват на мен или на друг, че работим без пари. Но доброволчеството носи невероятна самоувереност, спокойствие и самочувствие.