Доброволците на БЧК

Надка Миланова,
заслужил деятел на БЧК

Към края на февруари кампанията на БЧК за раздаването на хранителни продукти по Оперативна програма на Фонда на европейското подпомагане на най-нуждаещите се бе в разгара си. Проявявам интерес как работят в офиса в кв. "Надежда" на Третия териториален център на Столичната организация на БЧК. Това е един от шестте териториални центъра на организацията в София. Той обслужва 2477 души от районите Връбница, Надежда, Илинден, Сердика и Нови Искър. Само в район Нови искър например по списък са включени 325 човека. Обхванати по програмата са нуждаещите се и семействата, предвидени по Наредбата за целеви помощи за отопление. Тук са и майки, осиновителки, хора с еднократна помощ за ученици в първи клас, лица и семейства, пострадали при бедствия и аварии и пр.
Работата по снабдяването с храните е започнала от сутринта. Свързана е с много физически усилия. Полагаемото се на всеки получател тежи около 38 кг. Всеки хранителен пакет се подготвя, разпределя, отбелязват се хората по списъците, установява се самоличността на явилите се за помощта, трябва свързване с хора, непотърсили това, което им се полага и т.н. По време на кампанията раздаването на помощите е основна задача за центровете. Но другите текущи дейности също трябва да следват своя ход. Набирането на средства за организацията не трябва да спира. Активността сред младежите също е постоянно задължение.
Календарът на центровете включва много събития, които не могат да се отлагат. А в Териториалния център работи само един щатен служител - неговият ръководител. Тук е и голямото предизвикателство за добрия ръководител: да успее да създаде свой доброволчески актив; да привлече активни съмишленици към голямата червенокръстка идея; да подготвя и извършва системна работа с доброволческия екип; да разшири мрежата от нови ентусиасти и млади лица. Задачата е не да се раздува наличният щат, а да се действа за популяризиране на доброволческата кауза. Може да звучи шаблонно, но този процес има важно значение за развиване на гражданското съзнание и действие, за изграждане на личности, които са нужни и ще бъдат полезни за нашия обществен живот. Приятно е да почувстваш, че в центъра този подход е утвърдена практика.
"Доброволците при нас са от всички поколения - от 14 до 84 години, разказва ръководителят на центъра Златка Добрева. Направили сме график съобразно тяхното свободно време. Младите идват след училище. Жените домакини - след като са свършили основната работа вкъщи. А най-близките помощници са тук още от отварянето на офиса сутрин. Участват и в организационната, и в непосредствено изпълнителската работа всекидневно".
Моето запознанство с доброволците започна с Григор Стефанов (Гришата). Обаятелен и сладкодумен, организиран и делови, той е дясната ръка на Златка. Деен е в множество разнообразни инициативи: в правенето на анкети, при прегледи на ученическите екипи по оказване на първа долекарска помощ. Освен, че е зает тук, Гришата е председател и на пенсионерския клуб "Зорница" с близо 50 участници, членове на дружество на БЧК към Трети център. Гордеем се, че сме доброволци на БЧК, подчертава Григор.
В това време идва и Рачето (Радка А. Михайлова) - елегантна, усмихната, с готовност да поеме днешните поръчения. Доброволец е още от 1993 г. "Плътно е до мен - обяснява Златка - помага ми много в организационната работа, в набирането на средства за центъра. Разпространила е над 1000 картички на БЧК. Участва във всички кампании по разпределение на хранителни пакети."
Запознавам се и с едно от новите попълнения на доброволческия екип - Анета Александрова. "Тя успешно навлиза в работата и се надяваме, че скоро ще се включи в цялото многообразие на инициативите. Ако беше дошла следобед, щеше да се запознаеш с нашите доброволци от Българския младежки Червен кръст. Но ще направим това при прегледа на ученическите екипи", добавя г-жа Добрева.
Накрая Радка Михайлова ми казва нещо важно, което говори за атмосферата сред хората, помагащи в центъра: "Чувствам, че с Гришата и другите доброволци сме като едно семейство. Ако не идвам и ако не бих могла да помогна с нещо, струва ми се, че не бих могла да живея".
Хубавите отношения в центъра съществуват както между членовете, доброволците и ръководителите, така и спрямо хората, които търсят помощ от БЧК. Загрижеността и вниманието наистина впечатляват. А има ли нещо по-важно днес, в тези агресивни и трудни за всички ни времена, от това да даваш на другия до теб поне човешка топлота?


Снимка Авторката

Гордеем се, че сме доброволци на БЧК, казват Гришата, Рачето, Анета и Златка Добрева