Докога ще внасяме месо от чужбина

Проф. Михо Семков


    Производството и консумацията на качествени животински продукти - мляко и месо и техните производни, е един от критериите за стандарта на живот на съвременния човек. В страните с висок стандарт на живот се полагат непрестанни усилия за стимулиране и увеличаване производството на такива продукти и е постигнато не само пълно задоволяване потребностите на хората, но са натрупани огромни резерви от такива продукти.
    Обективният подход и задълбочен анализ на производството и задоволяването на потребностите на хората в България от собствено производство на месо и месни продукти показва, че то е крайно незадоволително, трагично, срамно и унизително за животновъдния отрасъл и пагубно за националната икономика. За задоволяване вътрешните потребности през последните години се внасят от чужбина средно около 56% от месото за консумация в т.ч. и 103 хил т субпродукти, които влагаме в производството на колбаси, а в чужбина ги използват за приготвяне на кучешки храни.

Какво показва статистиката?

По данни на статистиката, родното производство на свинско месо задоволява едва 40% от потребностите на месопреработвателната промишленост, а говеждото месо едва 8-10%. Данните на "Агростатистика" към Министерството на земеделието и храните показват, че общото производство на месо в страната (всички видове) през 2009 г. е 113 000 тона, през 2011 г. 109 000 тона, а през 2013 г. 105 000 тона, т.е. за 4 години общото производство на месо намалява с около 8000 тона. В същото време вносът на месо нараства от 135 000 тона през 2009 г. на 141 000 тона през 2013 г., а износът на месо за същите години намалява от 9630 тона на 7645 тона. От внесените през 2013 г. общо 141 000 тона месо - около 129 000 тона е свинско, над 10 000 тона говеждо, над 412 тона овче и 1800 тона от други животни.
    Анализът на същите показатели за периода 1980-1990 г. показва огромна, невероятна разлика. През 80-те години до началото на 90-те години България е една от най-големите износителки на живи животни от дребен рогат добитък в света. Годишно се изнасят над 1 млн. шилета, като върхова година е 1980 г. - изнесени 1,3 млн. Освен живи шилета през този период се изнасят от 67 хил. до 164 хил. агнета предимно за Италия и Гърция. Ярък пример за проспериращото ни животновъдство е свиневъдството, което освен пълно задоволяване на вътрешните потребности - 46,5 кг консумация на свинско месо средно на човек от населението през 1990 г., осигуряваше и много продукти за износ. Върхова година е 1980 г., когато - 66 262 бр. живи свине са изнесени, а свинско месо - 11 800 тона, месни продукти (разфасовки, колбаси, месни и месозеленчукови консерви) - 55 200 тона и свинска мас 24 859 тона. Тези неопровержими факти са ярко доказателство, че в страната са налице благоприятни условия за развитие на процъфтяващо животновъдство за осигуряване производството на висококачествени хранителни продукти за изхранване населението на не една и две Българии. За тази цел е необходима отговорна, твърда и последователна държавна политика.
    В последните 25 години - периода на прехода, такава политика не само, че не се провеждаше, но ярко изпъкваше пълно безхаберие и незаинтересованост от състоянието и развитието на българското животновъдство от всички правителствени и държавни органи и организации. Вместо провеждането на ясна, научно обоснована политика за развитие на българското животновъдство наблюдаваме

тичане след събитията

провеждане на слаби, безплодни действия и мероприятия, наливане от "пусто в празно". Дори нароилите се много развъдни асоциации досега с нищо не доказаха ефективността на своето съществуване. Дори най-известният държавен ръководител след завръщане от чужбина откри, че "арабите искат български агнета, ама няма".
    Действително български агнета щеше да има, ако същият този ръководител беше проявил интерес и оказал необходимата материална и финансова помощ за създаване на нови овцевъдни ферми и беше прерязал толкова ленти при тяхното откриване, колкото по различните участъци на магистралите. Проблемът за увеличаване производството не само на повече агнета, шилета, телета и други приплоди, но и за цялостно решаване проблема за пълно задоволяване вътрешните потребности и тези за износа от собствено производство на месо е голям, сложен и труден. Той изисква усилията на голяма част от обществото - ръководители от изпълнителната и законодателната власт, учени и специалисти животновъди, и преди всичко включването в тази дейност на голям брой млади, образовани животновъди - собственици на животновъдни ферми.
    За извеждане животновъдството от тежката криза, в която тъне вече 25 години, колкото и да звучи тривиално, трябва да се разработи "Национална програма" за 15-20-годишен период.
    Ръководителите, учените и експертите могат да разработят такава реална програма, съобразена както с тенденциите и постиженията на световното животновъдство, така и с материалните и финансови възможности за интензивно развитие и ускорено създаване на съвременно високопродуктивно и конкурентоспособно животновъдство.

Трудно е и не е необходимо

да се посочва в тази статия какви мероприятия и дейности трябва да бъдат заложени в тази програма. Някои дейности трябва обаче незабавно да бъдат включени в действие. Данните в бюлетините на отдел "Агростатистика" в МЗХ показват неудържимия спад през последните години на броя на стопанствата, които отглеждат животни и съответно на броя на животните. По години спрямо предходната година фактите са следните: през 2009 г. говедовъдните стопанства намаляват с 15,5%, а броят на говедата с 4,5%, овцевъдните стопанства  намаляват с 13,7%, а броят на овцете с 5,1%. През 2014 г. стопанствата, в които се отглежда едър и дребен рогат добитък и свине, намаляват с 34,0%, т.ч. на овцете с 26,6%, а тези на козите с 36,6%.
    През 2014 г. е произведено общо по-малко мляко - 5,7%, и са продадени живи или са заклани общо около 2,2 млн. животни с 5,7% по-малко спрямо 2013 г. Крайно незадоволителният брой на животните от основната категория - крави, биволици, овце, кози и свине майки - налагат в програмата да се заложат мероприятия, действия и финансови ресурси за значително увеличаване броя на животните, отглеждани в тях.
    Второ - незабавно да започне внедряването на съвременните научни постижения в областта на репродукцията с цел по-ефективно използване репродуктивния потенциал на разплодните животни и повишаване на плодовитостта.

За получаване на приплоди

с генетични заложби за висока млечна продуктивност или с високи месодайни качества - да се организира масово внедряване на изкуственото осеменяване на кравите и юниците - в млечното говедовъдство само от разплодници, проверени по качество на потомството.
    Трето - да се ускори процесът по създаване на месодайно говедовъдство и овцевъдство. Да се внедри промишленото кръстосване на женските разплодни животни, чиито приплоди няма да бъдат използвани за ремонт на основните стада.
 Четвърто - създаване и модернизиране на условията за правилно и пълноценно хранене на всички видове и категории животни.
    За преживното животновъдство - особено за младите животни, и за месодайното говедовъдство и овцевъдство от първостепенно значение е пасищното отглеждане. Ливадите и пасищата в България заемат площ общо около 17 млн. декара, в т.ч. около 3 млн. дка ливади и 14 млн дка мери и пасища. Тъй като вече повече от две десетилетия те пустеят и са обрасли с дива горска и полска растителност и в сегашното им състояние голяма част от тях не могат да се използват пълноценно. Необходимо е да се разработи специална програма за овладяване на тези огромни площи - източник на огромни ресурси на екологично чист и пълноценен тревен фураж.
    Видно е, че проблемът за увеличаване производството на месо за пълно задоволяване вътрешните потребности и за износ може да бъде решен, само ако държавните институции започнат да провеждат адекватна политика. Тя трябва да е насочена към стимулиране и решително увеличаване броя на животновъдните стопанства и на отглежданите животни в тях, както и за създаване на материално техническа и фуражна база за тяхното отглеждане.